Р Е Ш Е Н И Е № 103 София, 18.07. 2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети април, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 815/2012 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на В. П. Й. и П. Й. Ч., срещу въззивно решение от №369/17.07.2012г. по гр.д.№ 370/2012г. на Врачанския окръжен съд. С определение № 46/28.01.2013г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е допусната съдебна делба при равни квоти между В. П. Й. и П. Й. Ч. на недвижим имот- залесена територия от 5.050 дка, м.”А.”, представляващ имот №166014, в землището на [населено място], област В.. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение №369/17.07.2012г. по гр.д.№ 370/2012 г. на Врачанския окръжен съд в останалата част – по иска за делба на нива от 33.533 дка, находяща се в м.”Д. п.”, ІІІ категория,имот № 014001 по плана за земеразделяне на [населено място],област В.. Обжалването е допуснато по въпроса дали, когато не е предявен иск по чл.76 ЗН, в делбата следва да участва приобретателят на прехвърлената идеална част от имота и следва ли съдът да се произнесе дали е налице съсобственост с него с оглед разясненията, дадени с ТР№1/2004г., ОСГК, ВКС, В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касация по чл.281,т.3 ГПК. Ответникът по касация П. Й. Ч. оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът по касация З. С. Е. не изразява становище. ВКС, състав ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С решение №210/2012г. по гр.д.№317/2011г. на ВКС, І г.о. е обезсилено въззивно решение №451/2010г. по гр.д.№548/2010г. на Окръжен съд – Враца и делото е върнато за ново разглеждане. С решение №369/2012г. е отменено решение №153/08.06.2010г. по гр.д.№392/2009г. на Районен съд-Бяла Слатина, в частта, с която е отменен нотариален акт №7/2002г., издаден на основание чл.483,ал.1 ГПК и е отхвърлено искането на В. П. Й. против П. Й. Ч. по чл.537,ал.2 ГПК за същия нотариален акт. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е отменен нотариален акт № 64/2005г., обективиращ договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между П. Ч. и З. Е. и в частта, с която е на ищеца е даден 6 месечен срок да извърши отбелязване в Службата по вписванията отмяната на нотариални актове №7/2002г. и №64/2002г. Първоинстанционното решение е отменено и в частта му, с която е допусната съдебна делба при равни квоти между В. П. Й. и П. Й. Ч. на недвижим имот :нива от 33,533 дка,м.”Дългата поляна”, ІІІ категория,имот № 014001 по плана за земеразделяне на [населено място],област В. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен искът на В. Й. срещу П. Ч. за делба на същия имот.Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата си част, с която е отхвърлен искът за делба спрямо ответника З. Е.. За да постанови решението си въззивният съд е приел,че с решение № 12900/1995г. на ПК-Бяла С. по заявление на П. и В. Ч. е възстановено правото на собственост на наследниците на Й. Ч. върху нива от 33.533 дка, м.”Д. п.”,с.П.. От удостоверения за наследници е установено, че общият наследодател Й. Ч. е починал през 1975г. и е оставил законни наследници синовете си П. Ч. и В. Ч.. Последният е починал през 1993г. и е оставил законен наследник ищеца В. П. Й. – син на починалия му син П. Ч. /поч.1990г./. С констативен нотариален акт № 7/2000г. ответникът П. Ч. е признат за собственик на процесната нива от 33.533 дка.С нотариален акт №65/2005г. той е продал на ответника З. Е. този имот. По въведеното от ответника Ч. в процеса оспорване легитимацията на ищеца като син на П. Й., въззивният съд е приел, че то не е доказано. Приетото по делото удостоверение за раждане №536/1988г. е издадено въз основа на акт за раждане, в който за баща на В. П. Й. е посочен П. В. Й. и е обявител на акта за раждане. Този официален документ е издаден по надлежния ред в рамките на компетентността на длъжностното лице по гражданско състояние и удостоверява факти за гражданското състояние на ищеца. Документът не е оспорен по надлежния ред по чл.193,ал.1 ГПК, а освен това ответникът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че е неистински и не удостоверява посочените факти. Ето защо ищецът се легитимира като наследник на общия наследодател /правнук/ и е съсобственик по наследство на възстановените по реда на ЗСПЗЗ процесни имоти. Ищецът не е предявил иск или възражение по чл.76 ЗН – не е поискал да се обяви по отношение на него за недействителен сключеният между двамата ответници договор за продажба на земеделската земя,с който сънаследникът Ч. е прехвърлил своята идеална част от имота, поради което и такова възражение не следва да се разглежда. Искът за делба срещу З. Е. правилно е отхвърлен. След като ищецът не е предявил иск по чл.76 ЗН и правото му да поиска обявяването и за относително недействителна е преклудирано, то той е длъжен да зачете нейния вещно-правен ефект в частта, с която Ч. се е разпоредил със своята част от наследствените земеделски земи.П. от това зачитане е неоснователност на иска за делба спрямо него. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от В. П. Й. срещу З. С. Е. иск за делба на процесната нива. В първоинстанционното производство Е. е конституиран като ответник по иска за делба, след като в отговора по чл.131 ГПК първоначалният ответник П. Ч. е посочил, че е прехвърлил преди завеждане на иска с нотариален акт № 64/2005г. на З. Е. собствеността върху процесната нива. Съобразно разясненията, дадени с ТР№1/2004г., ОСГК, когато в делбеното производство е предявен иск с правно основание чл.76 ЗН, за да се извърши делбата между действителните собственици, като главна надлежна страна в процеса трябва да участва сънаследникът –прехвърлител. Приобретателят също има качеството на главна страна, но по иска за прогласяване относителната недействителност на прехвърлителната сделка със сънаследствената вещ. Последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията между сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се сънаследник, е носител на правата в съсобствеността. Ако във втората фаза на делбата, разпоредената вещ не се падне в негов дял, то в отношенията между прехвърлител и приобретател актът на разпореждане не може да прехвърли права. Правото на сънаследника да иска прогласяване относителната недействителност на сделката може да се упражни само в първата фаза на делбата под формата на инцидентен установителен иск или правоизключващо възражение. В разглеждания случай, както е прието и с решението на ВКС при първото касационно производство, по надлежния процесуален ред от ищеца не е предявен иск с правно основание чл.76 ЗН, нито е релевирано правоизключващо възражение по смисъла на цитираното ТР. Ответникът Е. е конституиран в качеството си на страна - ответник по иска, с оглед изискването на чл.75,ал.2 ЗН делбата да бъде извършена при участието съсобствениците. След като първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба срещу З. Е. в качеството му на съсобственик на имота и решението не е било обжалвано от ищеца пред въззивния съд, то същото е влязло в законна сила. Самият ищец е зачел последиците на прехвърлителната сделка, не е предявил иск по чл.76 ЗН от една страна, а от друга не е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която искът за делба спрямо купувача е отхвърлен. При това положение въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция относно иска за делба срещу З. Е., постановено при липса на подадена от ищеца въззивна жалба, е недопустимо. Налице е влязло в сила съдебно решение, което разпростира СПН спрямо В. Й. и З. Е. по иска за делба на процесната нива. Ето защо и при прилагане на т.1 от ТР№1/2010г., по т.д.№1/2009г., ОСГТК, обжалваното решение в посочената част следва да бъде обезсилено. В останалата обжалвана част въззивното решение е правилно и законосъобразно. При липса на предявени в делбеното производство иск или възражение по чл.76 ЗН от страна на настоящия касатор срещу двете страни по сделката, правилно е прието, че правото му да иска прогласяване на нейната относителна недействителност се е преклудирано. Сделката спрямо него е действителна и е породила своите правни последици, от което следва, че ответникът П. Ч. е прехвърлил на З. Е. своето право на собственост върху процесната нива. Ето защо липсва съсобственост върху делбения имот между него и ищеца и искът за делба срещу него е неоснователен. Въпреки изхода на спора на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма искане и данни за направени такива. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №369/17.07.2012г. по гр.д.№ 370/2012г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №158/08.06.2010г. по гр.д.№392/2009г. на районен съд – Бяла С., в частта, с която е отхвърлен искът на В. П. Й. за делба на нива от 33 533 дка, м.”Дългата поляна”, ІІІ категория, имот № 014001 по плана за земеразделяне на [населено място], област В., срещу З. С. Е.. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №369/17.07.2012г. по гр.д.№ 370/2012г. на Врачанския окръжен съд в останалата обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: