Р    Е    Ш   Е    Н    И   Е   № 151   София, 4.03.  2010 година   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети февруари, две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЛЮБКА БОГДАНОВА                          СВЕТЛА ДИМИТРОВА         при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на  прокурора                                като изслуша докладваното  от съдията Светла Димитрова               гр.д.N 3366  по описа  за 2008  год., за да се произнесе, взе предвид следното:                        Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на К. К. И. от гр. С., за отмяна на влязлото в сила решение № 588 от 23.10.2007 г. и № 107 от 12.02.2008 г., постановено относно деловодните разноски, на П. окръжен съд/ПОС/, постановени по гр.д. № 769/2007 г. В молбата са развити оплаквания за неправилност на влезлите в сила съдебни решения в частта им, с които са уважени предявените от А. А. Д. – И. срещу К. К. И. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, иск по чл. 32, ал. 2 ЗС и иск по чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ относно застроен недвижим имот, находящ се в гр. В., представляващ УПИ *, в кв. 92 по плана на града, с площ от 419 кв.м., при описани граници. Релевира се основание за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молбата за отмяна се поддържа и в съдебно заседание от пълномощника на молителката адв. И от АК П. , който развива подробни съображения в писмена защита. Ответницата по молбата за отмяна А. А. Д. – И. от гр. С., чрез пълномощника си адв. П от АК- П. в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е подадена в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от получаване на поканата за доброволно изпълнение на частен съдебен изпълнител, от която молителката е узнала за постановеното решение на ПОС и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е неоснователна. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, аналогична на разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б.”е” ГПК/отм./, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие на нарушение на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В производството по делото, отмяната на чието решение се иска, молителката е била въззивник като във въззивната си жалба тя е посочила следния адрес за призоваване – гр. С., ж.к. „Изток”, бл. 57, вх. Б. Във въззивната инстанция делото е било насрочено за 15.10.2007 г. За тази дата молителката е била призована на посочения от нея адрес във въззивната жалба като призовката се е върнала в цялост с отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че по сведение на сем. Скарбини от същия адрес - ет. 1, ап. 1, лицето е напуснало адреса отдавна, продала е жилището и има нови собственици, като призовката е оформена на 21.09.2007 г. в присъствието и с подписа на свидетелката С, бул. „Витоша” № 2*ъдът е приел призоваването за редовно с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ГПК/отм./ като в протокола на проведеното съдебно заседание от 15.10.2007 г. е отбелязано, че въззивницата не се явява лично и не изпраща представител като призовката й от посочения от нея адрес във въззивната жалба е върната в цялост с отбелязване, че лицето е напуснало адреса отдавна и жилището е продадено, приложена е към делото като редовно връчена, поради което на основание чл. 107, ал. 1 ГПК/отм./ е даден ход на делото и ход по същество. Съобщението за изготвеното въззивно решение е връчено на въззивницата при условията на чл. 52, вр. с чл. 51, ал. 2 ГПК/отм./. Настоящият състав на ВКС счита, че няма основание да се приеме нарушение на процесуалните правила по призоваване на въззивницата от П. окръжен съд. Призовката за съдебното заседание на въззивния съд и съобщението за постановеното решение правилно са приети за връчени при условията на чл. 51, ал. 2 ГПК/отм./, въззивницата не е намерена на адреса, който е съобщила по делото и не е уведомила съда евентуално за новия си адрес за призоваване. В тази връзка представените копие от личната карта с данни за постоянен адрес и удостоверение от С. община – Район „Изгрев”, с данни за настоящ адрес на молителката, не водят до извода, че тя реално обитава този адрес и не опровергават констатациите на длъжностното лице по призоваването, че на този адрес молителката не е намерена, тъй като не живее на адреса по сведение на съседи. При тези данни, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като процесуалните действия извършени от въззивния съд не са опорочени. За производството по делото въззивницата е била редовно призована по реда на чл. 51, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК/отм./. Съгласно тази разпоредба страната, която е променила за постоянно или временно адреса, който е съобщила по делото е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. В случая въззивницата е посочила във въззивната си жалба адрес, на който не е била намерена, призовката е върната в цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса по сведение на съседи, не е уведомила съда за новия си адрес, поради което правилно призовката е приложена към делото и е прието, че е редовно връчена. Затова с довода за нередовно призоваване и неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ГПК/отм./ не се обосновава фактическия състав по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като предвидената в тази норма хипотеза засяга случаи на нередовно призоваване на страната вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до лишаване възможността й да участва в делото, какъвто не е настоящия случай. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК по посочената в молбата хипотеза, поради което същата следва да се остави без уважение. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. К. И. от гр. С., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 588 от 23.10.2007 г. и № 107 от 12.02.2008 г., постановено относно деловодните разноски, на П. окръжен съд, постановени по гр.д. № 769/2007 г. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: