1 Р Е Ш Е Н И Е № 232 гр. София, 29 април 2010 г. в името на народа Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Павлина Панова с участието на прокурора Антони Лаков и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело 170/2010 година Производството е образувано по искане на осъдения Л. В. Е. за възобновяване на внохд № 415/2009 год. на Софийски окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение от 16.11.2009 год., както и на потвърдената с него присъда № 55 от 18.06.2009 год. на Самоковски районен съд, като бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение или делото се върне за ново разглеждане.Алтернативно се поддържа и намаляване на наказанието глоба. В искането за възобновяване на делото се оспорва авторството на деянието.Твърди се, че няма доказателства по делото, които да установяват, че Е. е извършил престъплението за което е обвинен.С въззивната решение не е отговорено на възраженията и доводите на защитата срещу осъдителната присъда.Не са изложени мотиви относно размера на наказанието.Въззивният съд е дал ход на делото и го обявил за решаване в отсъствие на подсъдимия, въпреки подадената от него молба до съда за отлагане с приложен болничен лист, с което е нарушено правото му на защита.В съдебно заседание защитата на осъдения Е. поддържа искането, като намира, че присъдата и решението са изградени единствено на видиозаписи, които не са годно доказателство, без да са събрани други факти които да установяват извършено престъпление.Прави искане да връщане на делото за ново разглеждане. Становището на прокурора е за липса на основания за възобновяване на делото.На всички доводи с които се оспорва авторството на деянието, след правилна оценка е отговорено мотивирано от двете предишни съдебни инстанции, за да ги приеме като неоснователни. ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното: С присъда № 55 от 18.06.2009 год. по нохд № 353/2007 год. на Самоковски районен съд, подсъдимият Л. В. Е. е признат виновен в извършено престъпление по чл.237 ал.1НК и осъден на 300.00 лв. глоба. На основание чл.237 ал.3 НК е осъден и да заплати в полза на държавата сумата от 5 078.00 лв., представляваща равностойността на убития дивеч. Софийският окръжен съд с посоченото решение е потвърдил присъдата. Искането е процесуално допустимо, като подадено в срока на чл.421 ал.3 НПК.Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Постановената осъдителна присъда е потвърдена правило от въззивната инстанция след цялостна служебна проверка на фактическата и правилност и приложимия към приетите факти материален закон, за което са изложени подробни и убедителни съображения. Неоснователно е възражението за липса на доказателствена основа, която да установява, че осъдения Е. в забранено място /Национален парк „Р.”/ и при категорична забрана е извършил лов и отстрелял дива коза.Камерата с направените в нея записи е иззета и приобщена като веществено доказателство по установения в НПК ред.Извършен е оглед и експертизи на иззетите веществени доказателствени средства-трофей от диви кози, снимки и касета от камера.Шестте видеоклипа /част от записите в касетата/, които имат отношение към предмета на доказване по делото са предявени на страните, както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание през първата инстанция, като поведението на лицата участвали в тях и разговорите са подробно отразени в съответните протоколи.От кадрите на видеоматериала и изявленията на подсъдимия и св.К. се установява мястото на първия в местността и отстреляното от него животното, склона по който козата се е търкаляла, оставената от него кървава диря, търсенето и намирането на животното и след около два часа и половина, пълните раници на Е. и св.М. с месото от разфасования дивеч.С основание не са кредитирани част от обясненията на подсъдимия, св.К. и М., че само са се снимали до убитото животно, което случайно намерили, като непосредствено преди това чули изстрел.Те са напълно опровергани по съображения изложени в мотивите на присъдата / на л.2, абз.посл. и л.3 абз.1 и 2/, възприети и от въззивната инстанция. Установените фактически констатации са въз основа на доказателствена съвкупност, която не е опорочена от нарушения на процесуалните норми по събирането и нейната проверка.Решението е взето по вътрешно убеждение основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства от предмета на делото.Анализът на доказателствената съвкупност не противоречи на правилата на формалната логика и установената връзка между отделните обстоятелства от фактическата обстановка.В съответствие с чл.339 ал.2 ННПК, съдът е изложил правилни съображения защо не възприема твърденията на подсъдимия и защитата му за невиновност и недоказаност на обвинението.Обстоятелството, че защитата на подсъдимия изразява несъгласие с тази дейност на съда, не налага други изводи.При установените факти материалният закон е приложен правилно. Неоснователно е и възражението на подсъдимия за нарушено право на защита, поради даване ход на делото пред въззивната инстанция в негово отсъствие, след като е представил болничен лист за отпуск по болест, и изразено желание да участва в съдебното заседание и реализира правото си на последна дума, след като е оттеглил пълномощията си от договорния защитник.На неговата несъстоятелност е отговорено с подробни аргументи на л.3 абз.1 от решението, които като законосъобразни се споделят и от касационния състав.За съдебното заседание е бил редовно призован и след като в болничния лист, съгласно Наредбата за медицинската експертиза и работоспособността не е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната власт, не е уважителна причина за неявяване в съдебно заседание.При това явяването му пред въззивната инстанция не е задължително и затова при условията на чл.329 ал.2 НПК е даден ход на делото.Това е третото по ред съдебно заседание пред въззивния съд, като предишните са отлагани също поради заболяване на подсъдимия.Делото е внесено в съда с обвинителен акт през 1997 год. по две обвинения срещу по чл.237 ал.1 НК.Първото от тях е било прекратено поради изтекла абсолютна погасителна давност.Очевидно е желанието на подсъдимия с новото отлагане на делото, да се прекрати на това основание и второто обвинение, за което давността изтича два дни след проведеното съдебно заседание. Невярно е твърдяното в жалбата, че в решението си въззивният съд не е изложил мотиви за размера на наказанието.На последната страница, абз.2 са изложени съображения защо приема, че наказанието глоба е определено в справедлив размер.Наложено е по.лекото алтернативно предвиденото в закона наказание, като с оглед установените по делото факти и обстоятелства и преценка на обществената опасност на деянието, с основание глобата е определена в максималния и размер.С това ще бъдат изпълнени и целите на наказанието визирани в чл.36 НК. По тези съображения няма причини за отмяна на съдебния акт по реда на възобновяването, с оправдаване на подсъдимия или връщане на делото в предишен процесуален стадий. Не са налице основанията за по чл.342 ал.1, т.5, вр. с чл.348 ал.1, т.т.1,2 и 3 НПК за възобновяване на наказателното дело, поради което искането следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. В. Е. за възобновяване на производството по внохд № 415/2009 год.на Софийски окръжен съд и за ОТМЯНА на постановеното по него решение от 16.11.2009 год., както и на потвърдената с него присъда № 55 от 18.06.2009 год. по нохд № 353/2007 год. на Самоковски районен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: