Р Е Ш Е Н И Е № 84 гр.София, 07.05.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Лидия Стоянова 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Симов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2133 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Р. Е. Г. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 562/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд. Искането се позовава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се нарушено право на защита, незаконосъобразна квалификация на деянието и явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно - за намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. Д.) намира искането на осъдения за частично основателно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са били допуснати съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 94 от 23.03.2013 г. по н. о. х. д. № 743/2013 г. на Варненския районен съд подсъдимият Р. Е. Г. е признат за виновен в това, на 27.11.2012 г. в гр.В. да е причинил лека телесна повреда на полицейски орган (на А. Т. Т.) при изпълнение на служебните му задължения, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 193 от 12.07.2013 г. на Варненския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 562/2013 г. присъдата е изменена, като наказанието е увеличено на две години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. В него се твърди, че Варненският окръжен съд е отказал да уважи надлежно направено от подсъдимия искане за отвод и искане да бъде защитаван от упълномощен защитник, но исканията не са били отразени в протокола от въззивното съдебно заседание. В резултат на това съдът е нарушил правото на защита и подсъдимият е бил лишен от правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Доводите на осъдения не могат да бъдат възприети. Важното процесуално значение на съдебния протокол е непротиворечиво изяснено в практиката на Върховния съд на Република България (напр. Решение № 10/72 г. на ОСНК), която го определя като основен съдебен документ и доказателствено средство за направените искания от страните и като цяло за извършените действия в съдебно заседание, подчертавайки задълженията на съда да полага необходимите грижи за пълно, точно и всестранно отразяване. Освен предназначението си да се използва при постановяване на съдебния акт, протоколът от проведеното съдебното заседание позволява и на Върховния касационен съд да провери изпълнени ли са били процесуалните правила, от чието несъблюдаване се оплаква осъденият Р. Е. Г.. Доказателство за направено искане за отвод пред въззивния съд или изявление, че подсъдимият има упълномощен защитник или желае да си упълномощи защитник по свой избор, който да осъществява защитата му, не произтича от отбелязванията в протокола от проведеното на 20.06.2013 г. съдебното заседание пред Варненския окръжен съд. Неговото съдържание удостоверява, че подсъдимият Г. се е явил лично със служебния си защитник (адв. С.), назначен още на досъдебното производство и чрез когото е била депозирана въззивната жалба срещу присъдата на първоинстанционния съд. Индиция за посочените искания от подсъдимия или неговия защитник не се открива и в останалите материали, приложени по делото, които да създават съмнение, че протоколът от съдебно заседание не кореспондира на действителното положение. Ето защо доводите за нарушено право на защитник и на правото на гледане на делото от безпристрастен съд са неприемливи. По делото не се установява надлежно направено искане за събиране на доказателства относно здравословното състояние на подсъдимия Г.. Твърди се и нарушено право на защита от първоинстанционния съд, тъй като на подсъдимия не е била представена възможност самостоятелно да изрази становище дали желае време за подготовка на защитата или да се разгледа делото в съдебното заседание, както и лично да се изкаже по същество в своя защита. В откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, след като са били разяснени процесуалните права на подсъдимия, защитникът е направил изявление да се даде ход на делото, а подсъдимият и изрично искане за разглеждане по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. По същество се е изказал неговият защитник, който е представил доводите на защитата в интерес на подсъдимия Г.. От отразеното в съдебния протокол или от другите материали по делото не се установява подсъдимият да е обективирал по някакъв начин воля да вземе думата след своя защитник, респективно съдът да не е изпълнил задължението си да осигури възможност на подсъдимия, ако пожелае да упражни правото си на участие лично. Оплакване да е бил лишен от правото да бъде изслушан по същество не е било направено пред въззивния съд, пред който са пледирали и подсъдимият, и неговият защитник. При тези данни, очертаващи конкретния случай, Върховният касационен съд намира, че липсва нарушение на правото на защита и нарушение по чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. В рамките на приетите за установени факти, признати от подсъдимия в процедурата по гл. 27 НПК, правната квалификация на деянието е законосъобразна. С оглед характера на телесното увреждане, причинено на полицейски служител при изпълнение на служебните му задължения, искането за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 НК следва да бъде оставено без уважение. Изтъкнатите обстоятелства в подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК (починали родители и затруднено материално положение) предвид възрастта на осъдения и отсъствието на връзка с престъпното деяние, не са от естество да подкрепят довода за явна несправедливост на наложеното наказание, а относителната тежест на здравословното състояние е била отчетена като смекчаващо отговорността на подсъдимия. Съдът не е могъл да пренебрегне и отегчаващото отговорността обстоятелство (многобройните предходни осъждания), поради което наказанието в размер на три години лишаване от свобода и редуцирано с 1/3 по правилата на чл. 58а, ал. 1 НК не разкрива очевидно несъответствие с тежестта на престъплението, данните за личността на дееца и необходимостта от постигане на целите по чл. 36 НК. Поради липсата на допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК искането на осъдения Г. следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Е. Г. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 562/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: