Р Е Ш Е Н И Е
№ 378
град София, 01.10.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева
Теодора Стамболова
при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора К.Колова изслуша докладваното от съдията Е.Авдева
наказателно дело № 1060 / 2012 г.
Производството е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по касационна жалба на Л. П. Ш. против решение № 70/26.04.2012 г. на Апелативния съд в гр.Бургас.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът не е отчел правилно многобройните смекчаващи вината обстоятелства и е наложил значително завишено наказание. Подсъдимият заявява своето разкаяние и се позовава на своя почтен живот и семейни ангажименти. Намира, че самопризнанието му довело до „разкриване на случая”, поради което следва да му бъде наложено минимално наказание и условна присъда.
В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Прокурорът пледира за отхвърляне на жалбата поради високата степен на обществена опасност на подсъдимия.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
Бургаският окръжен съд с присъда № 513 от 14.12.2011 г. по внохд № 1597/2011 г. признал подсъдимия Л. П. Ш. за виновен в това, че на различни дати през м.декември 2010 г. и м.януари 2011 г. в гр.Бургас извършил две деяния по чл. 149, ал.1 от НК, три по чл. 150,ал.1 /във варианти във връзка с чл. 26, ал.1 и във връзка с чл. 18,ал.1 от НК / едно по чл. 149 , ал.2 въвд вр. с чл. 26,ал.1 и едно по чл. 149 , ал.5 , т.1 от НК,поради което и съгласно чл. 23, ал.1 и чл. 58а , ал.1 от НК му наложил наказание четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 59 , ал.1 , т.1 от НК съдът приспаднал от така определеното най-тежко наказание времето, през което подсъдимият бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение по делото. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски.
Бургаският апелативен съд с решение № 70 от 26.04.2012 г. по внохд № 66/2012 г.потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Касационната жалба с единствено оплакване за явна несправедливост на наложената санкция по смисъла на чл.348 ,ал.5, т.1 от НПК, е неоснователна.
Не е налице очевидно несъответствие между наказанието, наложено на подсъдимия, от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга.
Окръжният съд, както многократно е отбелязал в мотивите на решението си апелативният съдебен състав, разгледал делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият, на основание чл. 371, т.2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт е се съгласил да не се събират доказателства за тях.По този начин възникнала възможността той да получи облекчена санкция за всяко отделено престъпление при условията на чл. 58 а от НК. Наложените наказания, както и определената обща санкция в размера на най-тежкото тях, отразяват всички фактори, имащи значение за индивидуализиране на необходимия обем наказателна принуда, и технически точно изпълняват редукцията, предвидена в чл. 58а от НК. Посочените в жалбата и повторно артикулирани пред касационната инстанция смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, трудова ангажираност, млада възраст и родителски ангажименти, са получили адекватна оценка от предходните инстанции, които законосъобразно не са съзряли в набора им многобройност или изключителност, правещи и най-леките, предвидени в закона наказания, несъразмерно тежки. Тук е мястото да се изтъкне изненадващия извод на апелативния съд на стр.13, според който предходната инстанция „ правилно отказала да отчете направените от подсъдимия самопризнания като смекчаващо вината обстоятелство”. Очевидно тази констатация се отнася до друг проверяван от Бургаския апелативен съд съдебен акт , тъй като в мотивите на Бургаския окръжен съд в настоящето наказателно производство, на стр.11 и стр.12 ясно се чете, че „съдът оценява процесуалното поведение на подсъдимия в хода на досъдебното производство като такова, спомогнало за разкриване на престъпленията и техния извършител, поради което и го третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство”. Въпреки тази неприемлива за акт на апелативен съдебен състав непрецизност, крайният извод, че самопризнанията на Л. П. Ш. в конкретния случай не биха могли да се третират като допълнително смекчаващо обстоятелство, е верен. Те не са елемент от цялостно, обективно проявено в досъдебната фаза процесуално поведение, съществено допринесло за своевременно разкриване на престъпленията и техния автор. Вж. Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2004 г. на ВКС по тълк.д. №1/2007 г., НК, т.7. Материалите от дознанието показват, че престъпната дейност на подсъдимия е разкрита основно чрез описанието, което жертвите направили на извършителя, и последващите категорични разпознавания. Едва след убедителното разобличаване на подсъдимия последвали негови самопризнания и манифестация на съжаление, поради което те би следвало да не се ценят при определяне размера на наказанието.Параметрите на наложената санкция държат сметка за високата степен на обществена опасност на конкретната престъпна дейност , включваща голям брой блудствени действия по отношение на подрастващи девойки, отиващи на училище. Пострадалите били разстроени и уплашени до степен, че се наложило някои от тях да бъдат придружавани от родителите им. Налице е дълбоко засягане на правнозащитените обществени отношения, което е балансирано с продължителността на лишаването на подсъдимия от свобода. В заключение настоящият състав приема , че определената на подсъдимия санкция не е несправедлива, съответства на целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната , така и на плоскостта на генералната превенция и не се нуждае от намаляване, което да създава легална необходимост от коментар за условно осъждане.
Водим от горното и на основание чл. 354 , ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70/26.04.2012 г. на Апелативния съд в гр.Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2. |