О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 127

София, 02.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 105 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 91 от 13.03.2020 г. по в. гр. д. № 255/2019 г. на Пернишкия окръжен съд е отменено решение № 1104 от 19.10.2018 г. по гр. д. № 7849/2017 г. на Пернишкия районен съд и са отхвърлени предявените от Г. А. К. положителни установителни искове за собственост, основани на придобивна сделка, евентуално на давност, върху неурегулиран поземлен имот, целият с площ по сегашно геодезическо заснемане от 1511 кв. м., а по нотариален акт от 1300 кв. м., находящ се в землището на [населено място], [община], в.з. „С.“ /местност Л./, заедно с построената в имота вилна сграда от 54 кв. м., състояща се от етаж и тавански полуетаж, който е идентичен със следните реални части по КВС и спрямо съответните ответници: 1. Реална част с площ от 40,023 кв. м. от имот ...., представляваща полски път, собственост на община Перник; 2. Реална част с площ от 20,39 кв. м. от имот ...., представляващ ливада, цялата от 161 кв. м., стопанисвана от община Перник на основание чл.19 ЗСПЗЗ; 3. Реална част с площ от 668,51 кв. м. от имот ...., представляващ ливада на община Перник;
4. Реална част с площ от 9,25 кв. м. от имот ...., представляващ друга селищна територия на кметство с. Кладница; 5. Реална част с площ от 8,21 кв. м. от имот ...., представляващ ливада на община Перник;
6. Реална част с площ от 106,10 кв. м. от имот ...., представляващ ливада, възстановена на наследниците на С. Л. Л. - ответниците М. С. Г. и Р. С. Г.;
7. Реална част с площ от 22,52 кв. м. от имот ...., представляващ ливада, възстановена на наследниците на В. Н. Д. – ответника С. В. Н.;
8. Реална част с площ от 187,78 кв. м. от имот ...., представляващ ливада, възстановена на наследниците на И. Л. К. – спрямо ответниците И. И., И. С., М. Н. и Е. К.;
9. Реална част с площ от 448,34 кв. м. от имот ...., представляващ ливада, възстановена на наследниците на В. Д. М. – спрямо ответницата К. Г..
Въззивният съд е приел, че ищецът е закупил спорния имот с нотариален акт № .... г. Собствеността произхожда от Н. Б. С. и Ц. И. Г., които са закупили имота с договор от 22.06.1934 г.; застроили са го със сграда за живеене /хижа/ въз основа на позволителен билет № ....г., извършили са разпоредителна сделка помежду си с договор от 08.06.1940 г., а след снабдяване с нотариален акт № .... г. за собственост по давност от Д. Б. С. за 1/2 ид. част от земята и намиращата се в нея вилна сграда от 54 кв.м. и извършена съдебна делба с решение № 865/31.12.1981 г. по гр. д. № 1487/1981 г. на Пернишкия районен съд, имотът е поставен в дял на С. Б. С., който се е снабдил с констативен нотариален акт № .... г.; продал е заедно със съпругата си имота, заедно с намиращата се в него вилна сграда с площ от 54 кв.м. с нот.акт № .... г. на В. Г. Д., който е продал същия имот на ищеца Г. А. К. с нотариалния акт № .... г. Същевременно община Перник е издала АОС № 6817 от 24.01.2012 г. за собственост на ливада от 1,365 дка в местността „С.“, а с решения на ОСЗГ П. са възстановени на останалите ответници и на техните праводатели имоти, части от които попадат в спорния имот.
При тези данни от правна страна съдът е приел, че ищецът не е собственик на имота нито на деривативно, нито на оригинерно придобивно основание. Като е изхождал от принципните разяснения на ППВС 7/1971 г. съдът е приел, че процесният имот няма селищен характер. Районът, в който попада имотът, никога не е картографиран, имотът не попада в границите на населено място или околовръстен полигон. Свидетелските показания също не сочат на селищен характер на имота, тъй като няма данни да е бил електрифициран, водоснабден и да се намира на място, придобило траен облик на селище. Изхождайки от разясненията в ТР № 104/26.06.1964 г. на ОСГК на ВС и ПМС № 216 от 08.11.1961 г. съдът е приел, че липсва основание собствеността на този имот да бъде запазена след колективизацията на земеделските земи. Това, че липсват данни имотът да е включен в ТКЗС, не променя извода, че той има земеделски характер и е подлежал на реституция. Евентуалният иск за собственост на основание придобивна давност също е неоснователен заради забраната на чл.86 ЗС, а след това и на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Едва след влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ на 28.10.1997 г. може да започне да тече придобивна давност върху имота, но само ако е приключила процедурата по възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. В конкретния случай имотът не е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ от праводателите на ищеца, придобивна давност би могла да започне да тече едва след индивидуализирането и окончателното възстановяване на имотите на ответниците. От датата на издаване на АЧОС през 2012 г. до предявяване на иска за собственост през 2014 г. не е изминал 10-годишният давностен срок спрямо община Перник. Отделно от това процесният имот не е индивидуализиран с граници и номер по кадастрален план или кадастрална карта. Посочените от ищеца съседи не са доказани по безспорен начин нито с документи, нито с показания на свидетели. Същото следвало и от експертизата, според която няма данни за идентичност между процесния имот и имота на праводателите на ищеца.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Г. А. К..
Жалбоподателят счита за неправилен решаващия извод на въззивния съд, че имотът има земеделски характер и е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Счита, че намиращите се в близост до хижа „С.“ частни имоти, включително и процесният, образуват вилно селище и че тези имоти не попадат в приложното поле на ЗСПЗЗ. Позовава се на обстоятелството, че процесният имот не е бил включван в блок на ТКЗС или друга организация, не е бил в държавен горски фонд, бившите собственици не са били членове на ТКЗС. Неправилен бил и изводът на съда по евентуалния иск, основан на придобивна давност, че чл.86 ЗС и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ се прилагат по отношение на процесния имот. Не било съобразено, че в реституцията по ЗСПЗЗ, извършена в полза на ответниците, била нищожна. Не била съобразена и практиката на ВКС, че не всички земи, които се намират извън регулационния план, имат земеделски характер, както и че не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Не бил съобразен моментът на възстановяване на собствеността на ответниците /1999 г./ и възможността след това да тече придобивна давност върху спорния имот. Не било съобразено, че ответниците не са предприели действия за прекъсване на давността на жалбоподателя. По отношение на общината не било съобразено, че имотът не попада във фонд по чл.19 ЗСПЗЗ и за него няма пречка да тече придобивна давност. Развити са и доводи за владението и неговите граници в рамките на поставената през 2000 г. ограда. Погрешни били изводите на съда и за това, че не е установена идентичност между процесния имот и имотите, описани в документите за собственост на праводателите на жалбоподателя.
В изложението към жалбата се поддържа на първо място, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Очевидно неправилен бил изводът на въззивния съд, че процесният имот има земеделски характер.
Поддържат се и основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. По какъв начин се определя характерът на един имот – земеделски или селищен;
2. Подлежи ли на възстановяване по ЗСПЗЗ дворно място, намиращо се извън регулация, и могло ли е то да бъде придобито по давност;
3. За начина на индивидуализация на имот, за който няма съставен и одобрен кадастрален или регулационен план;
4. Обвързан ли е въззивният съд от постановеното от същия съд решение по същото дело, но от друг състав;
5. Задължен ли е съдът да изложи мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
По първия въпрос въззивното решение влизало в противоречие с ППВС 7/1971 г. и решение № 249 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 621/2010 г., I г. о., по втория въпрос – с решения № 117/28.09.1990 г. по гр. д. № 137/1990 г. на 5 чл. с-в на ВС; решение № 2354/14.01.2005 г. по гр. д. № 2123/2003 г. на ВКС IV-то г.о.; решение № 249 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 621/2010 г., I г. о., решение № 930/25.10.2010 г. по гр. д. № 430/2010 г. на I г. о., решение № 883/14.12.2010 г. по гр. д. № 1432/2009 г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 798 от 16.11.2010 г. по гр. д. 3303/2008 г. на ВКС, I-во г.о., решение № 100 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 3426/2008 г. на IV-то г.о.; решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г. на ВКС, II-ро г.о.; по третия въпрос – с решение № 19 от 15.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1620/2018 г., II г. о.; по четвъртия жалбоподателят се позовава на първоначалното въззивно решение по спора, с което е отменено основното и обезсилено допълнителното решение на районния съд и делото е върнато за ново разглеждане от първата инстанция. По петия въпрос са посочени ППВС 7/65 г., т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и множество решения на ВКС по прилагането на чл.235, ал.2 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се свързва единствено с въпрос № 4.
Ответниците в производството община Перник, М. В. Н., И. В. С., И. Л. И., Е. И. К., М. С. Г., Р. С. Г. и С. В. Н. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането ѝ до разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска.
Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси № 1, 2, 3 и 5.
По въпрос № 1: макар въззивният съд да е акцентирал в мотивите си на разликата в статута земеделските имоти спрямо имотите със селищен характер, в действителност този въпрос не е обуславящ за изхода на настоящото дело по аргумент на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване. От решаващо значение е не дали имотът има селищен характер, а обстоятелството, че е бил застроен с вилна сграда още през 1935 г. и е бил предмет на нотариални производства и съдебна делба през периода след колективизацията на земята, т.е. че частната собственост върху него е била запазена след 1944 г. Неотносима към този въпрос е и посочената практика на ВС и ВКС. ППВС 7/1971 г. съдържа разяснения за начина на формиране на оценката на недвижимите имоти, отчуждени за държавна и обществена нужда или отредени за мероприятия по ЗПИНМ /отм./, а решение № 249 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 621/2010 г., I г. о., касае незастроен земеделски имот, докато в случая имотът е бил застроен още преди колективизацията на земята.
Въпрос № 2 е неточен, тъй като касае дворно място, каквото процесният имот не е, а отделно от това изцяло неотносима към настоящото дело е свързаната с въпроса практика на ВКС, която касае незастроени имоти извън границите на населените места, които не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ по изложените в съдебните решения съображения, докато процесният имот е застроен и това обстоятелство налага различни разсъждения предвид разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 ЗСГ /отм./, приложима в настоящия случай.
Въпрос № 3 за начина на индивидуализация на един имот не е свързан с решаващ извод на въззивния съд, затова по него също не може да се допусне касационно обжалване.
По въпрос № 5 – въззивният съд не се е отклонил от посочената практика на ВС и ВКС, като фактите по делото са правилно установени, а отделно от това съдът е изложил подробни мотиви защо счита, че предявените искове са неоснователни и на двете поддържани основания. Не е налице противоречие на въззивното решение по процесуалноправния въпрос за начина на формиране на съдебното решение и мотивирането му от съда.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по четвъртия въпрос. Косвен отговор на този въпрос се съдържа в мотивите на т.3 на т.3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, в което е прието, че не е налице противоречива практика на съдилищата, когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Няма колебание в практиката на ВКС, че вторият въззивен състав, който разглежда едно и също дело, не е обвързан от мотивите на първия въззивен състав и може да приеме нещо различно.
Касационното обжалване обаче следва да се допусне на поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за проверка на решаващия извод на въззивния съд, че имот, застроен с вилна сграда още преди колективизацията на земята, има земеделски характер и подлежи на реституция по ЗСПЗЗ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 91 от 13.03.2020 г. по в. гр. д. № 255/2019 г. на Пернишкия окръжен съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 32,50 лв. и в същия срок да представи по делото доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде оставена без разглеждане.
След представяне на доказателства за заплащане на таксата делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: