Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №488 София, 05.07.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА                       Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение  , в съдебно заседание на  двадесет и шести май две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                                                                при участието на секретаря          Анета Иванова                                                    изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 1511/2009 година по описа на Първо гражданско отделение   Производството е по чл.290 и сл. ГПК. С. Н. Г. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд № 179 от 17.02.2009г. по гр.д. № 2568/2008г. Ответникът не е подал писмен отговор по реда на чл.287 ГПК. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Предявен е иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Твърденията на ищцата в исковата молба са, че е наследник по закон на Н. Г. К. , починал пред 1992г., който е притежавал нива от 9 дка в землището на с. Д., О. Б. , придобита по давностно владение. Нивата е заменена по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946г., включена в ТКЗС през 1957-1958г. и не е заявена за възстановяване по административен ред, поради което ищцата иска да се признае правото й на възстановяване на основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд № 2* от 03.09.2008г. по гр.д. № 4131/2007г. , с което е отхвърлен иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за признаване правото на възстановяване на земеделска земя – нива с площ от 9 дка в землището на с. Д., О. Б. , м.”Н”, тъй като не е доказана собствеността на наследодателя на ищцата. Изложил е съображения, че протоколът за замяна на ТПС комисия не доказа собствеността на заменената земя, както и че в производството по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ гладните доказателства са недопустими. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по процесуалния въпрос за вида на доказателствата, с които може да се установява собствеността към образуване на ТКЗС в производството по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. За доказване правото на собственост на своя наследодател ищцата е представила протокол № 11 от 07.09.1947г., с който е видоизменен предходен протокол на ТПС комисия в смисъл, че на Н. Г. К. , притежаващ нива от 9 дка, оценена за 72 000лв. при граници път, гора и наследници на С. Д. и Р. С. се предоставя нивата на Х. Д. от 9 дка при граници път, гора, читалищна нива. От заключението на вещото лице е установено, че имотът е включен е в плана за земеразделяне и не е застроен. По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелите са установили, че наследодателят на ищцата е придобил имота въз основа на приживна делба на имуществото на неговия баща. Съгласно разпоредбата на чл.12 ЗСПЗЗ правото на собственост се установява от правоимащите по чл.10 ЗСПЗЗ лица в производството по възстановяване на собствеността с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. Следователно законът придава еднаква доказателствена сила както на документите, имащи пряк вещнопрехвърлителен ефект, така и на доказателства, имащи удостоверително значение , без да ги изброява изчерпателно. Протоколът на ТПС комисия има вещноправно действие по отношение на дадените в замяна земи, но той представлява и косвено доказателство за притежаването на отнетите земи, годно да установи правото на възстановяване на собствеността както пред административния орган по чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ, така и в производството по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. При наличие на писмено доказателство от вида на изброените в чл. 12 ЗСПЗЗ не е необходимо да се доказват елементите от фактическия състав на конкретното придобивно основание, ето защо гласните доказателства, които по принцип са недопустими в производството по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ в конкретната хипотеза не са били необходими за доказване правото на възстановяване на собствеността. Като е приел обратното, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, поради което постановеното решение следва да се отмени на основание чл.293 ал.2 ГПК и делото да се реши по същество като искът бъде уважен. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА въззивното решение на Варненския окръжен съд № 179 от 17.02.2009г. по гр.д. № 2568/2008г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено на основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ по отношение на О. с. по з. гр. Д. чифлик , Варненска област, че С. Н. Г. като наследник на Н. Г. К. , починал през 1992г. има право на възстановяване на нива в землището на с. Д., О. б. с площ от 9 дка при граници път, гора,наследници на С. Д. и Р ади С. Решението е постановено с участието на О. гр. Б. на основание чл.11 ал.2 изр.3 ЗСПЗЗ.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: