4 Р Е Ш Е Н И Е № 121 [населено място] ,09.07.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия , второ търговско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни , през две хиляди и дванадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ СЛАВЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Ирена Велчева , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 60 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на И. М. К. против решение № 1168 / 11.07.2011 год. по гр.д.№ 820 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е частично отменено решение на Софийски градски съд, ГК, І отд.- 12 състав , постановено на 01.12.2010 год. по гр.д.№ 11 433 / 2009 год. и е постановено отхвърляне на предявения от касаторката против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 от ЗЗД , за дължимо обезщетение за неимуществени вреди , над сумата от 100 000 лева. С жалбата е наведено оплакване за неправилност на въззивното решение , поради постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД вр. с ППВС № 4 / 1968 год.. Касаторът поддържа, че присъденото й обезщетение за неимуществени вреди е силно занижено спрямо действително претърпените и търпими такива . Счита , че размерът на обезщетението не съответства на въведения от законодателя критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД . С определение № 238 / 04.04.2012 год. на второ търговско отделение на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по жалбата на И. К. , на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, по материалноправния въпрос относно критериите при определяне обезщетението за неимуществени вреди по справедливост , като е прието , че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат по делото материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.52 от ЗЗД , е в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока , намерила израз в ППВС № 4 / 1968 година , както и с казуална съдебна практика по обезщетяване на идентичен вид вреди / влязло в сила решение № 70 / 21.07.2008 год. по гр.д. № 2550 / 2007 год. на СГС, ГК , І отд. – 6 състав / . Ответната страна - ЗК [фирма] - не е взела становище по касационната жалба . Върховен касационен съд, второ търговско отделение , като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение в обжалваната му част , с оглед поддържаното в касационната жалба основание по чл.281 т.3 от ГПК , приема следното : С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел за установени , а са и безспорни , предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество , за настъпилите в резултат на виновното поведение на водача на лек автомобил „Опел Вектра „ ,с рег. [рег.номер на МПС] - Байрям М. , застрахован при същия по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ , неимуществени вреди за ищцата , от смъртта на загиналата й при ПТП от 24.08.2008 год. дъщеря С. И. С. . Предмет на спора пред въззивна инстанция е единствено размера на дължимото обезщетение , над сумата от 80 000 лева , до който размер ответникът не е обжалвал . За да намали същия до размера на 100 000 лева , въззивният съд , в съответствие със събраните по делото доказателства, е приел , че не са доказани фактическите твърдения по исковата молба , за това колко тежко е преживяла ищцата загубата на детето си, макар същевременно да е съобразено, изхождайки от нормалните човешки взаимоотношения между родител и дете, че се касае за изключително тежко преживяване и неизличима мъка . Прието е, че определения от първоинстанционния съд размер е необичайно висок , с оглед утвърдената съдебна практика . Решението е валидно и процесуално допустимо, но частично неправилно в обжалваната му част , поради нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД вр. С ППВС № 4 / 1968 година . При определяне размера на обезщетението са съобразени относими към установяване съдържанието на връзката родител – дете обстоятелства , обуславящи и обхвата и степента на търпимите от ищцата болки и страдания : възрастта на починалата й дъщеря / 21 год. / , личността и социалната й реализация / весело и талантливо дете, учещо се добре и с активно развивани литературни интереси / , факта на отглеждането й изключително от ищцата, след ранния развод със съпруга й и баща на починалата и близостта им предвид това . Така съобразените критерии, обаче , не са оценени в съответствие с действителния им принос към търпимите от ищцата болки и страдания , вкл. във времеви аспект . Загубата на дете е непрежалима и непреодолима психологически и емоционално , още повече при една здрава и пълноценна връзка между родител и дете , за която свидетелства разпитаната С. Ч.. При това установената между починалата и ищцата връзка, с оглед сложилите се неблагоприятно семейни отношения с бащата - съпруг, предпоставя по-силна от обичайната близост и преживяване по-силно загубата, предвид вложените физически и емоционални усилия за самостоятелно отглеждане и възпитание на детето, като се отчете и споделения от свидетеля резултат от същите - дете, носещо удовлетворение , подкрепа и надежда за родителя си . Решението не е съобразено и с нормативно определените лимити по застраховка „ Гражданска отговорност „ - пар. 27 ал.2 т.1 б.”б” от ПЗР на Кодекса на застраховането . С решение № 1 / 26.03.2012 год. по т.д.№ 299 / 2011 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. , постановено по реда на чл.290 ГПК , е прието, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение , като ориентир за определяне размера му , следва да се вземат и съответните нива на застрахователно покритие, към релевантния за определянето му момент . Първоинстанционният съд изрично се е позовал на същите , при уважаване на иска изцяло . Цитираната казуална съдебна практика - решение № 70/ 21.07.2008 г. по гр.д. № 2550 / 2007 г. на СГС , ГК , І отд. – 6 състав , макар да не е налице пълна идентичност в обстоятелствата , обуславящи приложимите за определянето на размера на обезщетението критерии , но доколкото се касае за обезщетяване на лица от двете страни на една и съща родствена връзка родител – дете , следва да бъде възприето в подкрепа на установената тенденция за завишение на застрахователните обезщетения още преди влизане в сила на КЗ, в който смисъл съображението на въззивния съд, за изключително завишен претендиран размер , противоречащ на установената съдебна практика не намира подкрепа . В съответствие с преждеизложеното и изхождайки като ориентир от застрахователния лимит , съгласно пар.27 ал.2 т.1 б.”б” ДР на КЗ / при четирима пострадали от ПТП /, намира справедливо по размер обезщетяване на търпимите от ищцата болки и страдания в размер от 160 000 лева , предвид което въззивното решение следва да бъде отменено в частта , в която е отхвърлен иска за разликата между присъдените 100 000 и до сумата от 160 000 лева , а за разликата над 160 000 лева и до претендираните - 200 000 лева - потвърдено . С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати обща държавна такса за касационното обжалване от 1 230 лв., на основание чл.78 ал.6 от ГПК . Следва да бъдат присъдени и претендираните от касаторката разноски за касационното производство , на основание чл. 78 ал.1 ГПК вр. с чл.38 ал.2 вр. с ал. 1 т.2 ЗАдв. .В съответствие с уважената част на касационната жалба и чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , дължимите разноски възлизат на 1 650 лева . Материалната затрудненост на ищцата ,предпоставка за прилагане хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., е установена с приложената декларация за материално и гражданско състояние . Водим от горното, ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, второ търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1168 / 11.07.2011 год. по гр.д.№ 820 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав , в частта в която със същото е частично отменено решение на СГС, ГК, І отд. – 12 състав , постановено на 01.12.2010 год. по гр.д.№ 11 433 / 2009 год. и е отхвърлен предявеният от И. М. К. против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , за разликата между присъдените от първоинстанционния съд 100 000 лева и до размера от 160 000 лева , , като вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА ЗК [фирма] , със седалище и адрес на управление [населено място] , ул. „ У. Г. „ № 5 , на основание чл.226 ал.1 от КЗ, да заплати на И. М. К.,гр.С. , ж.к. „ Сините камъни „ № 9 , вх.А , ет.3 , допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди , в размер на 60 000 лева , ведно със законната лихва върху същото от 24.08.2008 год. до окончателното му изплащане, както и общо 1 650 лева разноски за настоящата инстанция . ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана част , в която предявеният иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди за разликата между 160 000 лева и претендираните 200 000 лева , е отхвърлен . ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд обща държавна такса по касационното обжалване , в размер на 1 230 лева. Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :