Р Е Ш Е Н И Е № 5 гр. София, 20.01.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 822 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. С., упражняващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма „М. С. – М.”, И. П. С. и С. П. С. против решение от 02.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 236/2011 г. от Окръжен съд – Кюстендил. Ответникът по касационната жалба я оспорва. Касационното обжалване е допуснато с определение №882/10.10.2011 г. Правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е „допустимо ли е в исков процес съдът да разглежда доказателствената сила на официален документ, неоспорен от другата страна, която обаче е направила възражение за правните ефекти на този документ, щом се касае за нищожност, за която съдът да е длъжен да следи служебно”. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съдът приема от правна страна следното: При направено оспорване от страна в исков процес, на правни последици от представен по делото писмен официален документ, съдът, в рамките на своите задължения да се произнесе относно настъпването или не на правните последици от документа, е длъжен да следи за неговата недействителност, но само при наличието на нищожност, тъй като нищожната сделка, обективирана в официален документ не поражда правни последици. Това задължение на съда произтича от липсата на правни последици от нищожната правна сделка и при направено възражение за липсата на целените от страните по сделката правни последици , независимо от обстоятелството, че представения документ, обективиращ сделката не е оспорен, съдът е длъжен да се произнесе по това, дали същата сделка е породила оспорените правни последици, от гледна точка на нищожност. По касационната жалба, съдът приема следното: За да достигне до извод, че ищците не са собственици на недвижимия имот, съдът е приел, че техните частни праводатели не са придобили правото на собственост върху недвижимите имоти, спорни между страните по делото, тъй като договорът за продажба на недвижимите имоти от 01.12.1993 година, сключен между Ц. [населено място] и Т.”С.-3” е нищожен, на основание чл.26, ал.2, пр. трето от ЗЗД, тъй като не е сключен в предвидената от чл.18 от ЗЗД нотариална форма за действителност. Липсата на вещноправен ефект от нищожната сделка е довела съда до извод, че ищците, като последващи купувачи на недвижимите имоти, не са придобили правото на собственост върху имотите. Съдът е обсъдил представения договор от 01.12.1993 година, като договор за продажба на недвижим имот, без да вземе предвид отразеното в т.6 от същия договор. Съгласно тази клауза от договора, продавачът по него е поел задължението да прехвърли на купувача правото на собственост върху имота в едномесечен срок от заплащането на цената. Тълкуването на тази договорна разпоредба води до извод, че с подписването на този договор, страните са договорили основните права и задължения на страните по договора за продажба на недвижим имот, като характеристиките на този договор го определят като предварителен договор за продажба на недвижим имот, по смисъла на чл.19 от ЗЗД. В подкрепа на този извод е и отразеното в т.7 от договора, относно разноските по „оформянето на продажбата с нотариален акт”. Като е ценил предварителния договор като договор за продажба не недвижим имот и е приел същия за недействителен – нищожен на основание чл.26, ал.2, пр. Трето от ЗЗД, поради липса на предвидената в чл.18 от ЗЗД форма за действителност, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила относно преценката на доказателствата и на материалния закон, доколкото предварителния договор е действителен, тъй като е сключен в предвидената писмена форма. Въззивният съд е процедирал в съдебното производство, относно допустимите възражения и доводи на страните в нарушение на процесуалните правила, отразени в разпоредбата на чл.266 от ГПК, ограничаваща страните по отношение на възражения за факти и обстоятелства, които те са могли да направят и сочат пред първата инстанция, при ограничението за възможност да се направят на по-късен етап от производството, съдържащо се в разпоредбите на чл.131 и чл.133 от ГПК. Тези разпоредби ограничават възможността на ответника по делото да прави възражения относно основателността на предявения иск, да сочи доказателства след срока на отговора и със самия отговор на исковата молба, като неговите възражения и доводи, направени с отговора по чл.131 от ГПК ограничават както първонстанционния съд да разширява обхвата на своето произнасяне, така и въззивната инстанция, която е обвързана от същия този обхват на произнасянето. Изключение от това ограничение са правомощията на въззивната инстанция във връзка с правото на страната да представя нови доказателства и да твърди нови обстоятелства, но при наличието на предпоставките на чл.266 от ГПК. С отговора на исковата молба, подаден по реда на чл.131 от ГПК, ответникът по делото [фирма], е оспорил правото на собственост на ищеца върху спорното помещение, без да оспорва констативния акт за собственост, издаден в полза на Т.”С.-3”. Възраженията на ответника са свързани с твърденията му, че той притежава правото на собственост върху спорното помещение. Това свое твърдение, ответникът основава на фактическите твърдения, че процесното помещение е разпределено с протокол от 04.09.1971 г. на основание Решение №65/16.06.1971 г. на бившия Комитет за стопанска координация, с който е извършено разпределение на сградите в имота между Д. „Т. н. д.” [населено място] и „Ф. з. б. н.” [населено място], като ответникът не оспорва обстоятелството, че ищецът черпи своите права от частно правоприемство с „Ф. з б. н.” [населено място]. От друга страна, ответникът основава своите твърдения, че е собственик на процесното помещение, което по силата на цитирания по-горе протокол е предоставено на Д.”Т. н. д.” [населено място], чийто правоприемник е [фирма] [населено място], всички активи и пасиви на което са поети от [фирма] [населено място], вляло се впоследствие в [фирма], от което дружество ответникът твърди, че е придобил и правото на собственост върху процесното помещение. Съдът не е обсъдил тези релевантни за изхода на спора твърдения, при наличието на взаимно изключващите се твърдения на страните, че притежават правото на собственост върху процесното помещение, както и приетите като доказателство съдебно-технически експертизи, даващи заключения относно площта и местоположението на помещението. Като се е ограничил единствено до извода за нищожност на договора от 01.12.1993 година, извод, който е необоснован и незаконосъобразен по изложените по-горе съображения, съдът не е обсъдил релевантните за изхода на спора факти и не е изградил въз основа на тях правни изводи относно това, собственик ли е ищецът на спорното помещение, държи ли се същото от ответника и то на правно основание, противопоставимо на ищеца – предпоставките за основателност на предявените искове за собственост. Съдът не е изложил мотиви и относно основателността на останалите предявени искове, като отново се е ограничил с извода за нищожност на договора от 01.12.1993 година, което обстоятелство е счел за достатъчно, за да отхвърли предявените искове. При липсата на произнасяне по същество на всички предявени искове и при липсата на обсъждане на събраните по делото доказателства относно релевантните факти и обстоятелства, налице е съществено процесуално нарушение, което налага отмяната на постановеното решение изцяло и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на същия съд, на основание чл.293, ал.3 от ГПК. При новото разглеждане на спора, съдът ще следва да обсъди доказателствата, свързани с това, кому е предоставено ползуването на спорния имот с протокола от 1971 г., станало ли е това лице собственик на имота и на какво основание, оттам и да се направят изводи за основателността на предявените искове. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло постановеното решение от 02.06.2011 г., по гр.д.№ 236/2011 г. от Окръжен съд – Кюстендил. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Кюстендил, за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.