Р Е Ш Е Н И Е № 90 гр.София, 26 февруари 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ : Цветинка Пашкунова Павлина Панова при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурора от ВКП Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 65 /2013 г. Производството е образувано съгласно чл. 420, ал. 2, вр., вр. чл. 348, ал.1, т.т.1-3 НПК, по искане на осъдения Е. Б. П. за възобновяване на внохд№99/2012 год. на Видинския окръжен съд и за отмяна на постановеното по делото решение №70/20.06.2012 год., с което е потвърдена присъда №160/06.03.2012 год. по нохд№116/2012 год. на Видинския районен съд. Иска се оправдаване на осъдения по обвинението за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. В подкрепа на наведените основания се правят следните доводи: внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията по чл. 246, ал. 2 НПК - не са описани фактическите обстоятелства, които очертават конкретното изпълнително деяние по начин, време място и в какво се изразява участието на подсъдимия в неговото извършване ; разследващият орган е събирал доказателства, които не са предявени на обвиняемия. Материалният закон е приложен неправилно, защото извършеното не съставлява престъпление по чл.206 НК. Подсъдимият не е имал фактическа власт върху инкриминираната вещ, тъй като е установено, че вещта не е предоставена на подсъдимия, а на трето лице - свид.А., да я ползва. Подсъдимият не е собственик на помещението , където е стояла чуждата вещ и не е отговарял за съхраняването й. Неправилно свидетелите С. и С. са поискали връщане на вещта от подсъдимия, а не от свид.А., която я е държала по договор за реклама. Наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като подсъдимият е осъден и наказан за деяние, което не е сочи на извършено от него престъпление. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Е. Б. П., редовно призован, не се явява. Депозираното искане се поддържа, устно и в писмени бележки, от упълномощеният защитник на подсъдимия – адвокат П. Б. от АК гр.Видин. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като оплакванията не намират опора в събраните и анализирани от решаващите съдилища доказателствени източници. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване на производството по делото е допустимо, тъй като е подадено в съответствие с нормите по чл. 419 - чл. 421 НПК, относно актовете, срока и легитимираните лица, оправомощени да направят искане по този ред. Разгледано по същество искането Е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда №160/06.03.2012 год. по нохд№11/2012 год. на Видинския районен съд подсъдимият Е. Б. П. е признат за виновен в това , че през месец май 2011 год.,в гр.Видин, противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която е владеел- хладилна витрина марка ”Фригорекс”, модел FV650, на стойност 350 лева, собственост на АД „Загорка”, представлявано от Б. Л. С., поради което и на основание чл. 206, ал.1 НК и вр чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание е отложено за изпълнение по реда на чл. 66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане в сила присъдата. Присъдата е потвърдена с решение №70/20.06.2012 год. по внохд№99/2012 год. на Видинския окръжен съд, образувано по жалба от подсъдимия, чрез неговия защитник адв.П. Б.. Проверката показа, че производството по делото и в двете съдебни инстанции се е развило при допуснато нарушение на закона по чл. 348, ал. 1,т. 1 НПК. Признаването на осъдения Е. П. за виновен за инкриминираното в обвинителния акт престъпление по чл. 206, ал. 1 НК е въз основа на установените по делото обстоятелства, очертани в обвинителния акт, които изначално не сочат на признаците на престъпление, в това и на престъплението - обсебване, предмет на обвинението, внесено срещу подсъдимия Е. П.. Още с описанието на фактическите обстоятелства в обвинителния акт относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него (съгл.чл. 246, ал. 2 НПК), е очертан предмет на доказване в съдебната фаза на процеса, който не съдържа нито едно обстоятелство, което би могло да се отнесе към елемент на престъплението обсебване в описанието на поведението на посочения за деец - обвиняемия П.. От събраната и оценена, съгласно правилата на чл.13,чл.14 и чл.107 НПК доказателствена съвкупност, е установено отдаване под наем на помещение от собственика му – свид.Б. Б. на свид.А., която е развивала търговска дейност в помещението, в което е държала и процесната хладилна витрина, собственост на АД „Загорка”. Според обвинението и съгласно установените по делото фактически данни, тази вещ е била наета от свидетелката по договор за реклама, сключен между нея и представител на АД ”Загорка”. Установено е по делото и описаното в обвинителния акт, че през месец октомври 2010 год. магазинът е бил затворен, поради санкция от Агенция „Митници”, а през м.ноември с.г. свид.А. е прекратила ползването на процесното помещение, където е останала процесната хладилна витрина, наред с други подобни вещи и стоки. Единствените обстоятелства за действия на осъдения П., отнесени към поведението му спрямо процесната вещ – хладилната витрина марка ”Фригорекс”, модел FV650, собственост на АД „Загорка”, описани от обвинението и установени по делото, са за следното: че осъденият П. словесно е отказал да върне вещта на свид.Б. С. – представител на собственика й, под условие, че преди това трябва да бъдат уредени паричните отношения на сина му със свид.А.; че е отказал да върне същата вещ и на свид.Р. С. –търговски представител на АД”Загорка” със същия мотив; че когато през месец май, с.г., по жалба на свид.С. в РПУ, осъденият П. е въвел свид.С. в помещението, собственост на сина му свид.Б. Б., процесната хладилна витрина не е била намерена в това помещение. При тези установени фактически данни П. неправилно е признат за виновен, че е осъществил от обективна и субективна страна съставът на чл. 206, ал. 1 НК. ВКС намира за неправилни изводите на съдилищата при интерпретацията на данните по делото, че подсъдимият е получил фактическата власт върху инкриминираната вещ от собственика, респ. от нейния държател – свид.А. и поради констатираната липса на вещта я е присвоил. Установеното е от фактическа страна, че вещта не е била предоставена на П. нито на гражданско-правно основание, нито на фактическо основание. Лицето, ползващо помещението заедно с вещта е свид.А., а собственикът на помещението е свид.Б. Б.. При тези данни, съдилищата е следвало да направят извод, че подсъдимият не е отговарял нито на правно, нито на фактическо основание за съхраняването на чуждата вещ с дължимата грижа на „добър стопанин”. Той не е имал правна или фактическа връзка с чуждата вещ, а такава е била създадена по силата на договора за реклама със свид.А., която я е държала и е дължала връщането й на рекламодателя, съгласно условията на договора. Тези фактически данни, описани в обвинителния акт и установени по делото от гласните и писмени доказателствени източници, не очертават изпълнително деяние на престъпление, извършено от осъдения П., а още по-малко - на престъпно своене на чужда вещ, тъй като той не е имал обективна възможност да извършва активно поведение спрямо нея. Но дори и хипотетично да е имал правомерното владение върху вещта, липсата й в един момент, все още не обективира престъпното й своене от лицето , което я владее или пази със съгласието на собственика й. За да се квалифицира като обсебване, извършеното деяние трябва да се изразява в конкретно действие или бездействие на дееца за противозаконното своене на чуждата движима вещ, която владее или пази. Отказът на осъденият П. да предаде тази вещ на представителя на собственика й поради факта, че е имал достъп до помещението, в което тя е била съхранявана, не обуславя престъпно своене. Липсата на вещта в помещението е резултат, а не механизъм, показващ форма на своене, следователно осъденият не може да бъде отговорен за обсебване единствено поради тази липса. По делото не са установени каквито и да било действия на осъдения П. на разпореждане с процесната вещ чрез усвояване на предметното й съдържание ( да я е ползвал за себе си; да я е предоставил на друго лице с такава цел; да е унищожил субстанцията й ) или да е своил стойността й. Фактът, че е имал ключ от помещението, където е била вещта, неправилно е интерпретиран от съдилищата в подкрепа на извода , че отношението на подсъдимия към вещта е като на неин владелец или държател. Няма и обективирани данни по делото за наличието на субективния състав на престъплението обсебване –осъденият да е искал или да е допускал разпореждането с владяната или пазена от него чужда вещ. От тези данни ВКС намира за противоречащ на закона изводът на съдилищата за извършено от осъдения противозаконно разпореждане с чуждата вещ като със своя, който се гради на фактите на констатираната от свидетеля Б. С. липса на вещта в помещението, където е била съхранявана вещта и от обстоятелството, че осъденият П. е имал достъп до това помещение. Този извод е в несъответствие с приетото от правната теория и съдебна практика за характеристиката на обективните и субективни признаци на състава по чл. 206, ал.1 НК. В останалата им част, изложените в искането доводи за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Няма непълнота на обвинителния акт, довела до ограничаване правото на подсъдимия за узнае и се защити по фактите на обвинението. Съставът на ВКС намира, че макар и твърде лаконичен, формално обвинителният акт е съставен в съответствие с чл.246, ал.2 НПК и не е било ограничено правото на П. да узнае причините и характера на повдигнатото му обвинение и да се защити и по фактите, и по правото, в пълен обем на предвидените, и гарантирани от закона негови права на защита по чл. 55 НПК. Основателността на второто възражение – за непредявяване на подсъдимия П. и на защитата му, материалите от досъдебното производство е налице. Допуснато е съществено процесуално нарушение по чл. 227 НПК, тъй като в качеството на обвиняем не са му били разяснени правата по чл. 227, ал. 2 НПК и с това бездействие на разследващият орган не му е била дадена възможност да се запознае с доказателствената съвкупност, събрана в досъдебното производство, да я оспори, както и да поиска равностойно допускане и събиране на посочени от защитата доказателствени средства срещу тези на обвинението. Правното положение на искателя няма да бъде злепоставено. Отмяната на атакуваните съдебни актове не би довела до връщане на делото в стадия , където е допуснато нарушението, не само защото нарушението е вече неотстранимо, но и поради факта, че подсъдимият в това производство ще получи максималната защита, която процесуалните правила предвиждат, в случай на неправилно осъждане. Налице е основание по чл. 422, ал.1,т.5 ,вр. чл.348, ал.2, предл. първо, вр. ал.1,т.1 НПК за възобновяване на производството по въззивното дело и отмяна на незаконосъобразните съдебни актове- решението на въззивната инстанция и потвърдената с него присъда. Съгласно чл.425, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1,т.1 НПК, ВКС ,трето наказателно отделение следва да възобнови производството по внохд№99/2012 год. на Видинския окръжен съд и да отмени постановеното по делото решение №70/20.06.2012 год., и потвърдената с това решение присъда №160/06.03.2012 год. по нохд№116/2012 год. на Видинския районен съд, след което – да оправдае подсъдимия Е. Б. П. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 206, ал.1 НК . При тези мотиви, ВКС, трето наказателно отделение, в този състав Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд№99/2012 год. на Видинския окръжен съд. ОТМЕНЯВА постановеното по внохд№99/2012 год. на Видинския окръжен съд въззивно решение №70/20.06.2012 год., и потвърдената с това решение присъда №160/06.03.2012 год. по нохд№116/2012 год. на Видинския районен съд. ПРИЗНАВА подсъдимия Емил Борисов първанов за НЕВИНОВЕН в това, през месец май 2011 година в гр.Видин, противозаконно да е присвоил чужда движима вещ, която да е владеел- хладилна витрина марка ”Фригорекс”, модел FV650, на стойност 350 лева, собственост на АД „Загорка”, представлявано от Б. Л. С., поради което ГО ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: