Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * съпричиняване * справедливост на обезщетението * обезщетение за неимуществени вреди

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 19

гр. София, 19.04.2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1408 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“АД срещу решение № 1649/11.07.2017г. по в.гр.д. № 1254/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 8622/28.11.2016г. по гр.д. № 5440/2015г. на СГС, I ГО, 10 състав в частта за осъждане на касатора да заплати на Л. В. Б. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 60000лв., на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./. и в частта на разноските.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради неговата необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон. Счита, че определеното обезщетение от 60 000 лв. с оглед конкретно настъпилите увреждания е в завишен размер. Неправилно е приложена и разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като не е било отчетено, че ищцата като пешеходка не е положила достатъчна грижа за запазване на своето здраве, като не е спряла да пресича пътното платно независимо, че е възприела приближаващото се превозно средство. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 10 000 лв. до 60 000 лв. Претендират се разноски по спора.
Ответникът по касацията Л. В. Б. в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба. Излага съображения за обоснованост на извода на въззивния съд за претърпени от пострадалата на изключителни болки и страдания, дълъг възстановителен период, наложителна втора операция и др. Намира за неоснователно оплакването по отношение на възражението за съпричиняване, тъй като не се установява поведение на ищцата, което да е в причинна връзка с настъпилите в резултат на увреждането вреди. Също претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в резултат на ПТП, причинено виновно от водач на МПС със сключена към момента на деликта задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ при застрахователното дружество-касатор, ищцата е претърпяла увреждания: счупване на костите на дясна подбедрица в средната им част. Като е отчел вида и интензитета на търпените болки и страдания от увреденото лице, проведеното лечение, общата продължителност на възстановителния период, възрастта на пострадалата, останалите трайни белези в зоната на оперативните рани, САС е определил обезщетение в размер на 60 000 лв. Не е било уважено възражението на застрахователя за съпричиняване от страна на касаторката на вредоносния резултат, поради поведение от нейна страна допринесло за настъпването му, като и че то съставлява случайно събитие.
С определение № 497/ 12.11.2018г. по т.д. № 1408/2018г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на решението на САС при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: относно критериите за определяне на конкретен размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД.
За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:
С оглед задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС № 4/1968г. и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008 г., № 158/28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на ВКС, I т.о., № 66/03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. на ВКС, II т.о., № 124 / 11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 749/05.12.2008 г. по т.д.№ № 387/2008 г. на II т.о., № 25/ 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т.о. , № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т.о., №1 / 26. 03. 2012 г., по т.д.№ 299/2011 г. на ІІ т.о., № 95/24.10.2012 г. по т.д.№ 916/2011 г. на І т.о., № 231/22.01.2018г. по гр.д. № 60316/2016г. на ВКС, IV г.о. и много други, понятието "справедливост" не е абстрактно, а всякога - налагащо преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са свързани с: начина на извършване, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психически последиц, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и социално положение, среда и занятия. Когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни дефекти; силата, интезитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Във всички случаи, като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди. Не бива, също така, да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. Съдът трябва да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, и в мотивите към решението да посочи конкретно същите обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
По основателността на касационната жалба:
Настоящият съдебен състав преценява, че обжалваното решение е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика по чл.52 ЗЗД, при неточно прилагане на критериите за определяне размера на справедливото обезщетение при деликт, и е необосновано. Въззивният съд е посочил предпоставките, въз основа на които е направил заключение за размера на присъденото обезщетение: начина на получаване на травматичното увреждане – пострадалата е пресичала пътното платно на пешеходна пътека, когато е била ударена от лек автомобил, като виновният водач е имал техническа възможност да спре и пропусне преминаващата пешеходка; вида на увреждането – счупване на костите на дясна подбедрица в средната им част; последиците от тази травма – претърпяна операция и очаквана втора такава по отстраняване на поставено остеосинтезно средство, по-продължителен процес на възстановяване и останали трайни белези в зоната на оперативната рана. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че САС не е отчел в достатъчна степен всички релевантни за спора обстоятелства и доказателствата, събрани за установяването им. Видно от заключението на вещото лице по СМЕ следоперативният период е протекъл без усложнения. След направени ренгенографии се установява, че фрактурите са зарастнали в добро анатомично положение за общоприетия / в противоречие на извода на въззивния съд / срок за възрастта на пострадалата– 7-8 месеца. Активните движения в дясна колянна и дясна глезенна става са възстановени в пълен обем. Констатацията на вещото лице, че 11 м. след ПТП възстановяването още не е завършило напълно, касае определено движение – затруднено е ходенето на пръсти, като се наблюдава лек отток на дясна подбедрица и ходило, но цялостната прогноза е за възстановяване функциите на крайника в пълен обем, без трайни последици от претърпяното увреждане. По отношение на твърдяната от ищцата необходимост от втора операция вещото лице посочва, че между 18 и 24 месец от счупването по желание на пациента е възможно оперативно изваждане на остеосинтезното средство, т.е. към настоящия момент няма сигурност в настъпването на посочените в исковата молба болки и страдания във връзка с тази интервенция. В съответствие с останалите констатации на вещото лице по СМЕ и останалите доказателства – епикриза и свидетелски показания, САС е съобразил интензивността на претърпените физически болки непосредствено след увреждането, през периода на имобилизация, след първата операция и в периода на рехабилитация, както и психологическото състояние на пострадалата. При тези констатации като ориентир за определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение следва да се вземат стандартът на живот в страната, израз на който са средностатичическите показатели за доходи по време на процесното ПТП и лимитите по задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” към 05.04.2015г.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че в случая обезщетение в размер на 40 000 лв. се явява справедливо на осн. чл.52 ЗЗД.
Неоснователно е оплакването на касатора за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата с оглед на конкретното й поведение непосредствено преди злополуката. Обосновано въз основа заключението на САТЕ, установяващо механизма на настъпване на ПТП, и гласните доказателства на очевидец на произшествието, САС е приел, че ищцата с нормален ход е предприела пресичане на пътното платно на обозначено за това място. Тези й действия не влизат в противоречие със задълженията по чл.113, ал.1, т.1-4 ЗДвП, още повече, че предвид скоростта на движение на автомобила – 50 км/ч, която не е била променена при приближаване на пешеходната пътека, при прав участък от пътя, в осветената от фаровете на автомобила зона, при обозначена с вертикална и хоризонтална пътна маркировка пешеходна пътека, водачът на МПС е имал възможност да забележи от достатъчно разстояние стъпилото вече на пешеходната пътека лице, за да намали скоростта или да спре автомобила и пропусне пешеходеца. Единствено нарушението на задълженията му по чл.119 ЗДвП е в причинна връзка с настъпилото ПТП, а оттук и с получените от ищцата травматични увреждания, довели до преживени от нея болки и страдания.
Водим от горното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в частта за уважаване на иска за разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв., ВКС следва да постанови решение по същество за отхвърляне на иска в тази му част, тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция. В останалата част за разликата над 10 000лв. до 40 000лв. въззивното решение следва да се остави в сила.
По отношение на разноските: За първа инстанция дължимите от касатора като ответник по иска разноски съобразно уважената част от иска са както следва: по сметка на СГС се дължат 1600 лв. – държавна такса и 133,33 лв. - депозит за вещо лице, на осн. чл.78, ал.6 ГПК; в полза на Адвокатско дружество „Г. и партньори“, на осн. чл.38, ал.2 ЗА се дължат 1864 лв.; в полза на ищцата се дължат 140 лв. – депозит за вещо лице и за свидетел, на осн. чл.78, ал.1 ГПК. За първа инстанция дължимите от ищцата в полза на касатора разноски съобразно отхвърлената част от иска на осн. чл.78, ал.3 ГПК са в размер на 793,33 лв., представляващи заплатено възнаграждение за адвокат, при уважено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, и депозит за свидетел. За въззивна инстанция касаторът дължи в полза на Адвокатско дружество „Г. и партньори“ адвокатско възнаграждение в размер на 1864 лв., на осн. чл.38, ал.2 ЗА, съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, а в полза на застрахователя Л. Б. следва да заплати сумата от 976,66 лв., представляваща сторените от въззивника разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, при уважено възражение по чл.78, ал.5 ГПК. За касационна инстанция ответницата по касацията следва да заплати на касатора сумата от 412лв., представляваща сторените от него разноски за държавна такса съобразно уважената част от касационната жалба, а касаторът дължи на ответницата по касацията сумата от 1260 лв. - заплатено от нея адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1649/11.07.2017г. по в.гр.д. № 1254/2017г. на Софийски апелативен съд в следните части: 1/ с която е потвърдено решение № 8622/28.11.2016г. по гр.д. № 5440/2015г. на СГС, I ГО, 10 състав в частта: за осъждане на ЗД „БУЛ ИНС“АД да заплати на Л. В. Б. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до 60000 лв., на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от 05.04.2015г. до окончателното плащане, разликата над 140 лв. до 180 лв. за съдебни разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК; за осъждане на ЗД „БУЛ ИНС“АД да заплати на Авдокатско дружество „Г. и партньори“, на осн. чл.38, ал.2 ЗА разликата над 1864 лв. до 2330 лв.; за осъждане на ЗД „БУЛ ИНС“АД да заплати по сметка на СГС разликата над 1600 лв. до 2400 лв. за държавна такса и над 133,33 лв. до 200 лв. за разноски по делото; 2/ с която ЗД „БУЛ ИНС“АД е осъдено да заплати на адв. Ц. К. сумата от 2330 лв. за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Л. В. Б. против ЗД „БУЛ ИНС“АД за заплащане на разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в ПТП на 05.04.2015г., на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1649/11.07.2017г. по в.гр.д. № 1254/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 8622/28.11.2016г. по гр.д. № 5440/2015г. на СГС, I ГО, 10 състав в частта: за осъждане на ЗД „БУЛ ИНС“АД да заплати на Л. В. Б. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 40 000 лв., на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от 05.04.2015г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските: 140 лв. - съдебни разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, в полза на Л. В. Б.; 1864 лв. в полза на Адвокатско дружество „Г. и партньори“, на осн. чл.38, ал.2 ЗА; 1600 лв. - за държавна такса и 133,33 лв. - за разноски по делото, по сметка на СГС.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД да заплати на Адвокатско дружество „Г. и партньори“, гр. София сумата от 1864 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, на осн. чл.38, ал.2 ЗА.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД да заплати на Л. В. Б. сумата от 1260 лв., представляваща сторените от последната разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция.

ОСЪЖДА Л. В. Б. да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“АД: сумата от 793,33 лв., представляващи сторените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за свидетел пред първоинстанционния съд; сумата от 976,66 лв., представляваща сторените от дружеството разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция и сумата от 412 лв., представляваща сторените от дружеството разноски пред касационната инстанция за държавна такса.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: