1 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 40 гр.София, 04.02.2021г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и първа година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3097 описа за 2020год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 10.07.2020г. по гр.д.№130/2020г. на ОС В.Търново, с което е уважен иск с правно основание чл.124 ГПК. Жалбоподателят- „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, както и че решението е очевидно неправилно имоли да се допусне касационно обжалване. Ответникът – И. Н. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил изцяло исковата претенция, като е приел, че И. Н. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 5 576,06 лв., представляваща начислена сума за ел.енергия, за което е издадена фактура от 19.07.2019г., за периода 09.01.2018г. – 08.01.2019г. Установено е по делото, че И. Н.-ответник по жалба в настоящето производство, има качеството на потребител на енергийна услуга по смисъла на §1 т.41Б от ДР към за обект на потребление на адрес [населено място], [улица] се явява краен клиент по смисъла на §1 т.27г от ДР на ЗЕ, поради което същата е носител на правото да закупува доставяната й чрез електроразпределителната мрежа ел.енергия, измерена от СТИ, като съответно дължи заплащането на фактурираната й стойност. От приложения по делото Констативен протокол № 1502385 от 08.01.2019г. е установено, че на същата дата служители на „Електроразпределение Север ” извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на посочения обект на ищцата И. Н., в който е отразено, че СТИ е демонтиран при установените показания на дневна, нощна, сумарна тарифа, както и Тарифа Т3, поради изпращането му в БИМ за проверка и на място монтиран друг, като в хода на същата при прочит на електромера със служебен лаптоп установили наличие на отчетени киловати ел.енергия в трети тарифен регистър, който е ненастроен за отчет и не се визуализира на дисплея на електромера, вследствие на което го демонтирали и изпратили в БИМ за експертиза. Констатирано е, че в хода на проверката не е установена видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера, а при софтуерно четене е констатирано наличие на регистрирана ел.енергия на тарифа Т3 – 029018.2 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Установено е, че въз основа на изготвено становище за начисление на ел.енергия от 17.07.2019г., е извършена корекция на сметката на ищцата с допълнителни 29 018 квтч и издадена приложената по делото фактура на стойност 5 576.06 лв., която не е заплатена на ответника-жалбоподател в настоящетож производство. От заключението на изготвената по делото съдебно-електротехническа експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, е установено, че след извършен софтуерен прочит от паметта на процесния електромер, показания по нощна, дневна, двете ненастроени за отчет тарифи Т3 и Т4 и сумарната тарифа, идентични с тези, описани в съставения КП за техническа проверка, но вещото лице е заключило, че процесното СТИ не е тип „SMART“ и софтуерно не притежава възможност за извличане на информация за т.нар. „товарен график“, поради което не може да установи причината за регистрирани цифрови показания в тарифа Т3 и точния ден и час, от който е станало това. В съдебно заседание вещото лице устно е допълнило, че към момента на проверката СТИ е било метрологично годно, както и че в БИМ не е проведено изследване дали електромерът трупа цифрови показания в невизуализирания тарифен регистър Т3. Съдът е приел, че установеният факт на наличие на цифров запис в невизуализирания на дисплея тарифен регистър Т3 на процесното СТИ не е достатъчен сам по себе си да докаже, че ел.енергия и то в претендирания от ответника размер , е била реално доставена до абоната и потребена от него и в рамките на исковия период. Прието е, че невъзможността да се установи на какво се дължи наличието на цифрови показания в процесната тарифа, установени от експертното заключение, както и да се установят данни за това кога и по какъв начин са възникнали същите, води до единствения и категоричен извод, че по делото не е доказано несъмнено, че цифровият запис в скритата и невизуализирана на дисплея на електромера тарифа Т3 представлява доставена до обекта на потребление и реално потребена от ищцата ел.енергия в исковия период. Изложени са съображения за това, че вземането на ответника произтича от сключен между страните договор, а щом се касае до договорна отговорност, приложими към нея са общите правила на ЗЗД и при липсата на констатирано неправомерно вмешателство, не може отговорността да се прехвърля върху потребителя, без да се докажат виновните му действия, а ответникът, в чиято тежест е, не е установил, при условията на пълно и главно доказване, че СТИ е манипулирано по някакъв начин от абоната. Прието е, че разпоредбата на чл.83 ал.2 ЗЗД е изцяло приложима в случая и поради неположената от ответника достатъчна грижа на намиращите се под негов контрол средства за търговско измерване, същият следва да понесе последиците от собственото си бездействие. Прието е, че тъй като СТИ е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на определено от него място, стопанисва го и е длъжно да го поддържа технически изправно, то и отговорността по поддръжката, изправната му работа , отчетността и т.н., по законов път е възложена именно на електроснабдителното дружество, като в тази насока не би могло да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия, който впрочем няма и подобни задължения. При така установените обстоятелства съдът е счел, че предявеният иск е основателен и ищцата не дължи процесните суми на ответното дружество. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателя, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли да се ангажира отговорността на потребителя при отчетена електроенелгия от неизведен на десплея регистър при софтуерна намеса по реда на чл.183 ЗЗД и от правно значение ли са причините довели до измерване на част от потребената ел. енергия в скрит регистър на електромера, както и периода на това измерване , след като записът в него е безспорно установен. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че, че следва да се допусне касационно обжалване по така поставените въпроси на основание чл.280,ал.1,т .1 ГПК, тъй като въззивният съд е дал разрешение на същите в противоречие с практиката на ВКС. Предвид изложените съображения, съдът О п р е д е л и : ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.07.2020г. по гр.д.№130/2020г. на ОС В.Търново. Делото да се докладва на Председателя на четвърто г.о. за насрочване след внасяне на държавна такса в размер на 115 лева от жалбоподателя - „Енерго-Про Продажби“ АД , в седмичен срок от съобщаването му за това, с представяне на копие от вносния документ в канцеларията на съда. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: