Р           Е         Ш          Е         Н         И          Е                                                               №  371                                            гр. София,  21.05.2010 г.                                      В        ИМЕТО      НА      НАРОДА                             Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 27 април през 2010 г . в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА                                                                                    ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5369/08 г., за да се произнесе, намира следното:   Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационните жалби на „ТОН-1”О. – гр. К. и на ОС на ТПС, Стара Загора срещу въззивното решение на Старозагорски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №127/08 г. в различни негови части. Касационната жалба на ответника по исковете „ТОН-1” О. срещу въззивното решение, с което е уважен инцидентният иск на ОС на ТПС за установяване правоприемството му с прекратилия дейността си през 1970 г. кооперативен с. със същото наименование, е допусната за разглеждане на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос за предпоставките ищецът да е с права на възстановена кооперация по см. на пар.1 от ДР на ЗК от 91 г., вр. с пар.27 от ПЗР на ЗК от 2007 г., на които се е позовал въззивният съд, е от значение за спора и за точното прилагане на закона. Разпоредбата на пар.27 от ПЗР на ЗК е нова, по приложението й няма достатъчно практика; тълкуването й се налага за изясняване обхвата и съдържанието й, с оглед на приложимостта й в случая. Касационната жалба на ищеца ОС на ТПС срещу въззивното решение, с което е отхвърлен искът по чл.108 от ЗС за посочения в исковата молба и по делото офис в производствена сграда/ Битов комбинат/ гр. К. е допусната за разглеждане също на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че същественият за спора материалноправен въпрос за правото на собственост върху имота, при реституционните предпоставки на чл.2, ал.3 от ЗОбС, отм. и пар.1,ал.1 от ЗК от 1991 г., отм. и процесуалният – за установеността на фактите, от които се извежда това право при доказателствата по делото, са от значение за точното прилагане на закона. В касационните жалби се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението на ОС и се иска отмяната му. Всяка от жалбите се оспорва от насрещната по нея страна, като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбите, намира следното по заявените с тях основания за неправилност на въззивното решение: По жалбата на ответника „ТОН-1”О. срещу решението по инцидентния установителен иск: За да уважи иска въззивният съд е приел, че ищецът е регистриран през 1993 г., след общо събрание за възстановяване на съюза. Възстановяването е извършено от пет кооперации – различни ТПК, които са членували в преустановилия дейността си през 1970 г. ОС на ТПК. Понастоящем в ищцовия с. членуват голяма част от ТПК, които са членували и в прекратения през 1970 г. съюз. Налице е идентичност в персоналния състав и наименованието на двата съюза, като правоприемството на съществувалите до 1959 г. кооперативни съюзи с възстановилите дейността си е предвидено в пар.39, ал.2 от ЗК, от 1999 г. При тези данни според въззивния съд ОС на ТПК е възстановена кооперация по см. на пар.1, ал.1 от ДР на ЗК, от 1991 г., отм. и може да получи иззетото и одържавено имущество на съюза, ако го установи по реда на ал.2. Тези изводи са необосновани и незаконосъобразни: от данните по делото се установява, че съществувалият към 1970 г. ОС на ТПК – Ст. Загора е прекратил дейността си на основание ПМС №16/70 г., като цялото му имущество е иззето за създаване на СД „Местна промишленост и комунално битови услуги”. ОС на ТПК не е бил заличен в регистъра след решение на общото събрание за прекратяването му и ликвидация. Затова може да възстанови дейността си по реда на чл.49 от ЗК, вр. с пар.1, ал.2 от ЗК от 1999 г. / чл.52 от ЗК от 91 г./, след избор на органи по чл.15. Характерно за възстановяване на дейността на незаличената кооперация /или кооперативен съюз/ е, че тя принципно запазва устава и организационната си форма, при новоизбрани управителен и контролен орган и председател. Това следва и по арг. от пар.27 от ЗК от 2007 г. Параграфът е с тълкувателен за пар.1 от ЗК от 91 г. характер и има действие от влизането на този закон в сила. Последното се извлича и от относимостта му, според ал.1 от параграфа, за кооперациите, респ. кооперативните съюзи, вписани в регистъра след 7.08.91 г.. Пар.27 се отнася за новорегистрираните кооперации, респ. кооперативни съюзи с наименование, седалище и предмет на дейност на съществували / но несъществуващи – заличени/ такива. На общо събрание от 23.03.93 г. е взето решение за учредяване на ОС на ТПС и приемане на устав, избрани са и органи на кооперацията. ОС на ТПС е вписан в регистъра на кооперативните организации с решение на Окръжния съд от 31.03.93 г. по правилата за вписване на кооперации/ и като кооперация – видно от удостоверение по ф.д. от 19.09.06 г./, като са изследвани предпоставките по чл.3 и 4 от ЗК от 1991 г./т.е. прието е, че учредители са физ. лица и събранието е учредително/. Няма данни за пререгистрация като кооперативен с. , след като му е придаден статут на юр. лице - чл.60, ал.3 от ЗК,изм. от 96 г. Или при данните, че ОС на ТПК не е прекратил съществуването, а дейността си след изземане на имуществото му през 1970 г., приложими са изискванията за възстановяване на дейността му в съответната организационна форма, които в случая не са спазени. Ищцовия ОС на ТПК е новоучреден, с друга организационна форма и затова не е съществуваща/или възстановена, след заличаване// кооперация по см. на пар.1, ал.1 от ЗК от 1991 г., вр. с пар.27 от ЗК от ПЗР на ЗК от 2007 г. Разпоредбата на пар.39, ал.2 от ПЗР на същия закон е неотносима в случая,тъй като процесните обстоятелства – построяване на сградата, прекратяване на дейността на ОС на ТПК и вписването на ищеца, са настъпили след 1960 г. В този смисъл е и трайната практика на съдилищата – Р №1232/08 г. , №683/09, №970/08 г. на трето г.о., №386/09 г., 522/09 г. и №461/09 г. на четвърто г.о., №355/09 г. на второ г.о. на ВКС Жалбата е основателна – правоприемството не е доказано и предявеният за него положителен установителен иск подлежи на отхвърляне. По жалбата на ОС на ТПС срещу въззивното решение, с което е отхвърлен искът му по чл.108 от ЗС – за признаване собствеността и предаване владението на недв. имот – офис №8, на трети етаж в масивна производствена сграда/ битов комбинат/ в гр. К., на ул.”П. Хилендарски” №33. При неустановено правоприемство между прекратилия дейността си ОС на ТПС и ищеца искът е неоснователен, тъй като не са налице предпоставките по пар.1 от ДР на ЗК от 91 г. Освен това от данните по делото не се установява с категоричност, че цялата сграда е строена със средства на ОС на ТПС преди 1970 г. и заприходена по книгите му. Ищецът, наред с други кооперации – една от които е праводателят на ответника ТПК „Единство” е установил правата си за земята, върху която са построени сградите, спрямо общината с влязло в сила решение, но не е сторил това за сградата спрямо посочения праводател и спрямо ответника по иска. Ищецът и изрично е признал в и.м. по гр.д. №316/03 г. на КРС, че сградата на битов комбинат е собствена на ТПК „Единство”; на последния е издаден и констативен нот. акт от 1992 г. за собственост на сградата, чийто последващ приобретател - след поредица от прехвърляния, извършени за периода от 2001 до 2004 г. с нот. актове на л.17 и сл.- е ответникът по иска. Жалбата е неоснователна – въззивното решение по иска е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решението на Старозагорски окръжен съд по гр.д. №127/08 г. от 2.06.08 г. по инцидентния установителен иск и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения като инцидентен от кооперация „ОС на ТПК”, рег. по ф.д. №247/93 г. на ОС- Стара Загора срещу ТОН-1 О. иск за установяване правоприемството на ищеца с преустановилия дейността си на осн. ПМС №16/70 г. през същата година ОС на ТПК, Ст. Загора. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в частта по иска с пр. осн. чл.108 от ЗС. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: