Р Е Ш Е Н И Е № 308 София, 17.12.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 304/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Ф. Г. против въззивно решение на Окръжен съд-Видин № 246/31.10.2011 г., постановено по гр. д. № 381/2011 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Видин № 96/3.10.2009 г., постановено по гр. д. № 1187/2008 г. по описа на същия съд, с което [фирма], София е осъдено да заплати на основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на Д. Х. А. ЕГН [ЕГН] и на Е. П. А. ЕГН [ЕГН] обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на общия им наследодател, техен съпруг и баща П. А. А., починал в резултат на трудова злополука на 17.10.2005 г., в размер на 12 500 лв. на първата от тях и 42 500 лв. на втория от тях, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 17.10.2005 г. до окончателното изплащане. За ответниците по касация ищци по делото Д. Х. А. и Е. П. А. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна по съображения, изложени с 2 бр. писмен отговор, изготвени от процесуалния им представител адвокат Ан. М.. Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представен е списък на разноските по чл. 80 ГПК - 2 бр. Подадена е частна жалба от Д. Х. А. и Е. П. А. чрез процесуалния им представител адвокат Ан. М. против определение на Видински окръжен съд № 564/14.12.2011 г. по гр. д. № 381/2011 г., постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на решение № 246/31.10.2011 г. в частта за разноските. Постъпил е писмен отговор от процесуалния представител на [фирма], София юрисконсулт Ф. Г.. Частната жалба е оспорена като недопустима и неоснователна. С определение № 753/28.05.2012 г., постановено от Върховния касационен съд, в настоящия състав по настоящото дело на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ответника по следния материалноправен въпрос: Налице ли е груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, проявена от пострадалия при трудова злополука работник, при положение, че е действал без изрична заповед от страна на длъжностни лица на работодателя и в нарушение на правилата за работа и безопасност на труда със съзнанието за възможност от настъпване на вредоносни последици, но самонадеяно, надявайки се да ги предотврати. По материалноправния въпрос: Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата, израз на която е Р. от 16.10.2009 г., постановено по гр. д. № 697/2008 г. на СГС, ІV-В състав, влязло в сила с постановяването на О. № 1127/1.11.2010 г. по гр. д. № 638/2010 г., ВКС, ІV г. о., с което при сходна фактическа обстановка съдът е приел, че е налице основанието на чл. 201, ал. 2 КТ, намалил е отговорността на работодателя с 75%, поради допусната от пострадалия работник груба небрежност в причинна връзка с вредоносния резултат. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Въззивният съд е възприел правния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението на ответника по делото-сега касатор, че е налице основание за намаляване отговорността на работодателя на основание чл. 201, ал. 2 КТ. Посочил е, че работникът е пострадал при изпълнение на нареждания на ръководителя на групата, а по отношение на обстоятелството къде се е намирал пострадалия в момента на пускане на ел. захранването е счел, че не е установено по категоричен начин, че същият е бил на металната решетка на електрическия стълб. Посочил е и че спазването на цитираните във въззивната жалба на ответника подзаконови нормативни разпоредби, регламентиращи безопасност на труда при извършваната от пострадалия работа е следвало да бъде осигурено от ръководителя на групата, който според съда е процедирал в разрез с цитираните с жалбата нормативни разпоредби. Решението е неправилно. Постановено е в нарушение на материалния закон-чл. 201, ал. 2 КТ и е необосновано. Осъществени са касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Установено е по делото /дознание № 1949/2005 г. по описа на РПУ-В., постановление вх. № 1388/2006 г. от 21.07.2007 г. на Районна прокуратура-В. за прекратяване на досъдебното наказателно производство, две съдебно-медицински експертизи по делото, заключение на съдебно-техническа експертиза, протокол № 5/31.10.2005 г. на Районно управление „Социално осигуряване”-В. за проведено разследване на трудовата злополука, свидетелски показания на И. Х. И., Т. Й. И., В. К. П., С. П. П., че пострадалият е нарушил императивни изисквания за безопасност на труда /чл. 35, чл. 36, т. 2, чл. 51, чл. 61, ал. 1, чл. 75, чл. 77, чл. 388-392 и чл. 412-415 от Правилник за безопасност при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи вр. с чл. 63, чл. 67 и чл. 68 от Наредба № 8/9.06.2004 г. за условията и реда, при които се осъществява дейността на операторите на електроенергийната система и на разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребителите/, регламентиращи императивно правилата за извършване на обход и на оглед от земята при авария на електропровод, което следва задължително да се извършва без качване по стълбове и без работа по електропровода. Задачата на пострадалия П. А. и на останалите членове на аварийната група /четирима души общо при минимален брой от двама според изискванията/, регламентирана от чл. 412-чл. 415 от цитирания правилник е била да извършат обход по електропровода от земята без да се качват и без да осъществяват работа по електропровода с цел да се открие мястото на аварията. Отстраняването на аварията е отделна дейност, за извършване на която се създава необходима организация. Такава дейност в случая не е била поставяна като задача на аварийната група. По делото са останали неизяснени причините, поради които без нареждане А. се е покачил на железорешетъчен стълб /ж.р./, при пробното пускане на ел. енергията е попаднал под ел. напрежение, паднал е на земята и е получил травматично-хеморагичен шок, в резултат на което е последвала смъртта му. Злополуката е настъпила при поставена му задача – да стигне и да огледа ж.р. стълб, в резултат на последващи самоволни действия от страна на А., за извършване на които той не е имал нареждане. За пробното включване на електропровода е преценено, че се намират на земята членовете на аварийната група - В. К., Т. И. и С. П., а П. А. извършва обход от земята. Смъртта на последния е в причинна връзка със самоволно предприето от него качване на ж.р. стълб без наряд, без разрешение от ръководителя, без използване на предпазни средства, в нарушение на императивни изисквания за безопасност на труда, регламентирани с чл. 388-392 и чл. 412-415 от цитирания правилник. При тези данни настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че в случая е налице основание за намаляване отговорността на работодателя-ответник на основание чл. 201, ал. 2 КТ с 50%, поради допусната от пострадалия груба небрежност в причинна връзка с вредоносния резултат. А. е бил дългогодишен работник, познавал е правилата за безопасна работа, притежавал е необходимата висока квалификация и опит, бил е снабден с необходимите лични предпазни средства. Проведен му е бил задължителен периодичен инструктаж за ІV-то тримесечие на 2005 г. по спазване на правилата за безопасност на труда, извънреден инструктаж, съгласно заповед № РД-16-541/4.10.2005 г. Видно от протокол № 6/16.02.2005 г. с издържан изпит е придобил трета квалификационна група. Независимо от това той е извършил действия в нарушение на законови предписания за безопасност на труда, поради небрежно и немарливо изпълнение на възложената работа и самонадеяност, проявени от него, в причинна връзка с които е настъпила злополуката. В резултат на прилагане разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ присъдените на ответниците по касация суми следва да бъдат намалени наполовина, както следва: за ищцата Д. Х. А. от 12 500 лв. на 6 250 лв., а за ищеца Е. П. А.-21 250 лв. По частната жалба: Неоснователна е по съображенията, изложени от въззивната инстанция и на основание чл. 81 ГПК вр. чл. 80 ГПК. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Видински окръжен съд, Гражданска колегия, постановено на 31.10.2011 г. по гр. д. № 381/2011 г. в частта, с която е потвърдено решение на Видински районен съд, постановено на 3.10.2009 г. по гр. д. № 1187/2008 г. в частта, с която е осъдено [фирма], София да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Д. Х. А. и на Е. П. А., по повод смъртта на П. А. А., настъпила на 17.10.2005 г. при трудова злополука, над сумата 6 250 лв. за първата от тях и над сумата 21 250 лв. за втория от тях, както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Х. А. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] против [фирма], София иск за обезщетяване на неимуществени вреди с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата 6 250 лв., както и предявения от Е. П. А. ЕГН [ЕГН], същия адрес, против [фирма], София иск за обезщетяване на неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата 21 250 лв. ОСЪЖДА [фирма], София да заплати на Д. Х. А. и Е. П. А. сумата 5 087 лв. за разноски по делото за всички инстанции. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана от ответника част. ОСТАВЯ В СИЛА определение на Видински окръжен съд, Гражданско отделение № 564/14.12.2011 г., постановено по гр. д. № 381/2011 г. по описа на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: