О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 462 София, 24.09.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№373 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. С определение №879 от 30.03.2012г. по ч.гр.д.№362/12г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено протоколно определение от 30.01.12г. по гр.д.№375/11г. на Поморийския районен съд, с което е било прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че молбата на Ш. Р. К., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и С. И., за отмяна на решения на ОС на ЕС от 13.04.2011г., е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на 14 дневния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС, в редакцията му преди изменението с ДВ бр.57/11г. От приложения по делото констативен протокол, съставен от нотариус по реда на чл.593 ГПК е видно, че съобщението за изготвения протокол от проведеното общо събрание е залепено на входната врата на обекта, собственост на молителя; протоколът е подписан от един свидетел, собственик на обект в сградата, с което са изпълнени всички формални изисквания на закона за разгласяване на съобщението. Молбата на Ш. К. за отмяна на решението на ОС на ЕС е подадена в съда след изтичането на 14 дневния срок от посочения протокол, поради което не подлежи на разглеждане. Частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд е подадена от Ш. Р. К.. Той поддържа, че съобщението за изготвения протокол не му е било връчено надлежно и той е узнал за него много по-късно от датата, сочена в констативния протокол. Счита, че след като постоянно обитава сградата /за разлика от болшинството от собственици на обекти в нея/ и е присъствал на общото събрание, той е следвало да бъде уведомен за изготвянето на протокола чрез връчване на съобщение, а не чрез залепването му, тъй като залепването на създава достатъчно гаранции, че съобщението ще достигне до адресата, както е и в случая. В изложението към жалбата поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. В случай, че собственик обитава постоянно сградата и живее в собствения си апартамент, следва ли той да бъде уведомен съгласно чл.13, ал.2 ЗУЕС, или е достатъчно да се залепи съобщение на външната врата на самостоятелния обект, съгласно чл.13, ал.4 ЗУЕС? 2. При уведомяване по чл.13, ал.4 ЗУЕС на собственик, който обитава постоянно сградата и живее в собствения си апартамент, следва ли да бъде удостоверено и по какъв начин, че той отсъства или е отказал да получи поканата, респ. съобщението за изготвения протокол? 3. В случай, че собственик, който обитава постоянно сградата и живее в собствения си апартамент, не е бил уведомен надлежно за поканата за свикване на ОС или на съобщението за изготвения протокол на ОС, от кой момент тече срокът за обжалване на решенията на ОС, обективирани в протокола? 4. В случай, че собственик не обитава постоянно сградата и не живее в собствения си апартамент, следва ли той автоматично да се счита за уведомен за свикването и провеждането на ОС, или моментът на реалното узнаване следва да се има предвид? 5. В случай, че собственик не обитава постоянно сградата и не живее в собствения си апартамент, не е бил уведомен за свикването и провеждането на ОС, не е присъствал на ОС, не е бил уведомен за изготвянето на протокол за ОС, в какъв срок и от кой момент би могъл да обжалва взетите решения? Ответникът в производството [фирма] оспорва частната жалба. Счита, че тя не следва да бъде допускана до разглеждане по същество, евентуално – че е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Първите три въпроса са определящи за изхода на спора по настоящото частно производство. Те са поставени във връзка с прилагането на чл.40, ал.2, вр. чл.16, ал.2 и чл.13, ал.2-6 ЗУЕС, в редакцията на текстовете преди изменението им с ДВ бр.57/2011г., която е приложима в случая. Разглеждането им от ВКС по повод конкретното дело ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото пред съдилищата все още са висящи подобни спорове, по които са приложими старите редакции на текстовете, а по тях няма утвърдена съдебна практика. По поставените въпроси настоящият състав приема следното: В старата редакция на чл.40, ал.2 ЗУЕС е предвидено, че молбата за отмяна на решение на ОС на ЕС се подава в 14 дневен срок от получаване на съобщението по чл.16, ал.7. От своя страна чл.16, ал.7 сочи, че съобщение за изготвения протокол се връчва на собствениците по реда на чл.13, ал.2-6. Връчването е лично на собственика, обитателя или пълнолетно лице от неговото домакинство /чл.13, ал.2/, като се удостоверява с разписка в два екземпляра, подписана от получаващото лице и връчителя /чл.13, ал.3/. Само ако собственикът или обитателят отсъстват или ако откажат да получат съобщението, то се смята за връчено, като се залепи на външната врата на самостоятелния обект, а залепването се удостовери от връчителя с протокол. От тази правна уредба следва, че законодателят е отдал решаващо значение на личното връчване на съобщението на посочените в чл.13, ал.2 лица и само ако те отсъстват или откажат получаване на съобщението, може да се премине към заместващата процедура по залепване на съобщение, тъй като тя не създава достатъчно гаранции за получаване на съобщението. Когато собственик на апартамент в сградата живее постоянно в него, връчителят следва да го уведоми за изготвения протокол чрез лично връчване на съобщението. Само в случаите, когато собственикът отсъства, връчителят може да прибегне до залепване на съобщение. При възникнал спор връчителят следва да установи, че е направил опити да връчи съобщението по реда на чл.13, ал.2, както и отсъствието на собственика като предпоставка за извършеното връчване по реда на чл.13, ал.4. В случай, че собственикът не е отсъствал от обекта и не е бил уведомен по реда на чл.13, ал.2, срокът за обжалване на решенията на ОС на ЕС започва да тече от момента на действителното узнаване на обстоятелството, че протоколът е изготвен. В настоящия случай Ш. К. е обитавал апартамента си в сграда Е на комплекса „С. Р.” в [населено място] към датата на провеждането на общото събрание и към датата на изготвяне на протокола. Той е присъствал лично и чрез пълномощник на ОС на ЕС, проведено на 13.04.2012г., за разлика от собствениците на около 160 обекта, които не са присъствали нито лично, нито чрез упълномощен представител. Няма данни Ш. К. да е отсъствал на 20.04.2011г., когато е бил изготвен протоколът от общото събрание. Този протокол му е връчен по реда на чл.13, ал.4 ЗУЕС, за което е съставен констативен протокол от нотариус Г. Н.. В протокола е отбелязано, че всички съобщения до собствениците на около 160 обекта в сградата, включително и на Ш. К., се връчват по реда на чл.13, ал.4 ЗУЕС поради причината, посочена от молителя М. Н. Г., в качеството му на пълномощник на Б. Г. Б., представляващ [фирма], че собствениците на апартаментите отсъстват. В протокола на нотариуса не е удостоверен неуспешен опит за връчване на съобщението до Ш. К. по реда на чл.13, ал.2 ЗУЕС, а и по делото няма такива данни. При това положение следва да се приеме, че връчването по реда на чл.13, ал.4 ЗУЕС е нередовно. Следователно за Ш. К. срокът за обжалване на решенията на ОС на ЕС тече не от датата на съставяне на констативния протокол – 20.04.2011г., а от действителната дата на узнаване на факта на съставянето на този протокол. По делото не са опровергани твърденията на К., че е узнал за съставения протокол няколко дни преди подаването на исковата молба в съда. Няма категорични данни молбата да е просрочена, считано от действителната дата на узнаване на факта на изготвянето на протокола, затова следва да се приеме, че тя е редовна. Като са приели обратното, двете предходни инстанции са постановили неправилни прекратителни определения, които следва да бъдат отменени и делото да се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №879 от 30.03.2012г. по ч.гр.д.№362/12г. на Бургаския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №879 от 30.03.2012г. по ч.гр.д.№362/12г. на Бургаския окръжен съд и оставеното с него в сила протоколно определение от 30.01.12г. по гр.д.№375/11г. на Поморийския районен съд. ВРЪЩА делото на Поморийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: