Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  212        гр. София,  21 юли  2009 г.      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев ЧЛЕНОВЕ: 1.Татяна Кънчева          2. Жанина Начева     при секретаря … Н. Цекова ……………………………………..... в присъствието на прокурора... Любенов ………………………………………..... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………......... наказателно дело № 170 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения А. О. И. за отменяване на въззивно решение № 11 от 4.02.2009 г. на Великотърновския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 575/08 г. Осъденият се позовава на допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК в подкрепа на искането за отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Преимуществено оспорва авторството на деянията, но се оплаква също от едностранчив подход на въззивния съд към доказателствата и незаконосъобразен отказ да разпита важен свидетел и да назначи нова медицинска експертиза. Поставя акцент и върху тежкото си семейно и материално положение като баща на малолетни деца. В съдебно заседание защитникът (адв. Тошков) поддържа жалбата на осъдения. Противопоставя се на възприетата правна квалификация и на несправедливо завишеното наказание на подсъдимия за престъплението по чл. 196 НК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изказва становище, че искането следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са допуснати релевираните нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 1* от 30.09.2008 г. по н. о. х. д. №1257/06 г. Великотърновският районен съд е признал подсъдимия А. О. И. за виновен в това, на 2/3.12.2005 г. в с. П., община П., при условията на опасен рецидив и чрез използване на моторно превозно средство, в съучастие като извършител с две неизвестни лица да е отнел чужди движими вещи – електрожен, три постелки и найлоново парче на обща стойност 175,56 лева от владението на Г. Великова К. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК го е осъдил на наказание от пет години и два месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Със същата присъда подсъдимият А. О. И. е признат за виновен в това, на 2/3.12.2005 г. в с. П., община п., да е причинил лека телесна повреда на М. Й. М. , лице от състава на МВР при изпълнение на службата и функциите му, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 и чл. 54 НК е осъден на наказание от една година и два месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл. 23 НК съдът е определил общо най-тежкото наказание от пет години и два месеца лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимия са възложени разноските, постановено е какво да стане с веществените доказателства по делото. С въззивно решение № 11 от 4.02.2009 г. на Великотърновския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 575/08 г. първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена. В срока, предвиден от чл. 421, ал. 3 НПК, осъденият е направил процесуално допустимо искане за възобновяване на наказателното дело и за отменяване на въззивното решение. Доводите за нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Осъденият изтъква нарушено право на защита от въззивния съд, който не е върнал делото, защото първоинстанционния съд го е разгледал в негово отсъствие. Данните показват, че първоинстанционното производство е започнало в присъствието на осъдения И. Същият обаче се е укрил в хода на съдебното следствие и делото е приключило при условията на задочното производство (чл. 269, ал.3, т. 2 НПК). Пред въззивния съд, който е провел съдебно следствие, разгледал е и се е произнесъл по всички въпроси по същество на делото, осъденият А. О. И. е участвал лично, осъществявайки правото на защита сам и с помощта на защитник. В съответствие с изискванията на чл. 327 НПК Великотърновският окръжен съд свободно е преценил и се е произнесъл със законосъобразно мотивирано определение защо отказва да уважи част от доказателствените искания на осъдения. В мотивите подробно е обсъдил версията на И. (прострелян бил с ловна пушка на различно място) в депозираните обяснения. Отхвърлил ги е като неправдоподобни въз основа на съвкупността от кредитираните други доказателства и становището на експерти. При формиране на своето вътрешно убеждение въззивният не е допуснал съществени процесуални нарушения. Правната квалификация на кражбата и по т. 4 на чл. 195, ал. 1 НК е законосъобразна - осъденият и неговите двама съучастници поставили вещи в багажника на лекия автомобил и с помощта на моторното превозно средство успели да се отдалечат от местопроизшествието, за да установят трайна фактическа власт върху чуждото имущество. Наказанието на осъдения И. за престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2 НК е явно несправедливо. Въззивният съд е надценил негативните данните за личността на дееца, преимуществено изведени от миналите му осъждания. За сметка на това сериозно е омаловажил обстоятелствата, очертаващи деяние със сравнително ниска степен на обществена опасност. Защитникът, който изрично набляга на предмета на престъплението като смекчаващо отговорността обстоятелство, с основание подчертава и липсата на реално настъпили имуществени вреди за пострадалата в резултат на извършената кражба. Лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца съответства на тежестта на престъплението, личността на подсъдимия И на целите по чл.36 от НК. Допуснатото съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 3 НПК е основание за възобновяване на делото и за изменяване в посочения смисъл на въззивното решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК     Р Е Ш И:     ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в. н. о. х. д. № 575/08 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 11 от 4.02.2009 г. на Великотърновския окръжен съд, като намалява наложеното наказание на А. О. И. за престъпление по 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 НК, както и общото наказание по чл. 23, ал. 1 НК, от пет години и два месеца лишаване от свобода на три години и шест месеца лишаване от свобода. Настоящето решение не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: