Р Е Ш Е Н И Е № 470 гр. София, 09.12. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря …… Кр. П. ……………………………………...... в присъствието на прокурора … Г. …………………………………........ изслуша докладваното от съдия Ж. Н. ………………………………………. наказателно дело № 453 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. В. Х. срещу въззивно решение № 105 от 18.06.2010 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 94/2010 г. Изтъкват се доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Защитникът счита, че съдът не е съизмерил вината на двамата подсъдими, които при независимо извършителство са причинили съставомерните последици. Надценил е тежестта на допуснатото от подсъдимия Х. нарушение на правилата за движение и неоснователно е приел, че с поведението си на пътя този водач е станал първопричина за настъпилото пътно-транспортното произшествие. Всъщност съставомерният резултат не би настъпил, ако другият водач – подсъдимият З. в пияно състояние не е допуснал нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДП, надхвърляйки два пъти максимално допустимата скорост за движение по пътя. Затова, като се вземе предвид фактът, че подсъдимият Х. не е бил в пияно състояние и обстоятелствата, очертаващи ниската степен на личната обществена опасност наложеното наказание лишаване от свобода е явно несправедливо както поради своя размер, така и поради неприлагането на чл. 66, ал. 1 НК. Направено е искане за намаляване на срока на наказанието до минимално предвиденото от три години лишаване от свобода и отлагане на неговото изпълнение. В съдебно заседание защитникът (адв. Кънев) поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Подчертава неотчетеното съпричиняване на резултата от друг участник в движението. Повереникът на частните обвинители настоява жалбата да се остави без уважение. Прокурорът от В. касационна прокуратура изказва становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 133 от 19.11.2009 г. по н. о. х. д. № 45/09 г. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия К. В. Х. за виновен в това, на 24.05.2008 г. в гр. А. при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Опел-Кадет” с ДК№ А 0484АР в нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 6, т. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДП, чл. 51, ал. 2 - пътен знак Г4 и чл. 63, ал. 3, т. 2 ППЗДП и в условията на независимо съизвършителство с подсъдимия Н. Е. З. (водач на лек автомобил, марка „А. Р.” с рег. № А 9213КВ) по непредпазливост да е причинил смъртта на Ф. Д. С. и на А. К. В., тежка телесна повреда на А. Ш. Ю., средна телесна повреда на В. Д. Г. и средна телесна повреда на Н. Е. З., поради което и на основание чл. 343 ал. 3, б. „б” вр. ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК е наложил наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимият е оправдан по обвинението за нарушение на чл. 5 ал. 1, т. 1, чл. 20 ал. 2, чл. 21 ал. 1, чл. 25 ал. 1, чл. 47 ЗДП и по чл. 37 и чл. 102 ППЗДП. На основание чл. 343г НК е лишен от правото за управлява моторно превозно средство за срок от пет години. Със същата присъда подсъдимият Н. Е. З. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343 ал. 3, б. „б” вр. ал. 4 НК при независимо извършителство с подсъдимия Х. на наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест години. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно съответни обезщетения на гражданските ищци за причинени неимуществени вреди. В тяхна тежест са възложени разноските по делото. С въззивно решение № 105 от 18.06.2010 г. по в. н. о. х. д № 94/2010 г. Бургаският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е оправдал подсъдимия Х. за нарушения по чл. 6, т. 1 и по чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДП. Отменил е присъдата в гражданско-осъдителната част и производството е прекратено. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. При индивидуализация на наказанието въззивният съд е съобразявал всички доказани и значими обстоятелства. Фактът, че подсъдимият Х. не е управлявал лекия автомобил в пияно състояние определя правната квалификация и е напълно безразличен при решаване на въпроса за неговото наказание. В конкретния случая напълно адекватно са били отчетени както смекчаващите отговорността обстоятелства, към които са ориентирани доводите на защитника (чисто съдебно минало, млада възраст и добри характеристични данни), така и съпричиняването на резултата от друг участник в движението – подсъдимият З.. Наред с това обаче съдът не е пренебрегнал, а законосъобразно е взел предвид грубото нарушение на задължителното предписание за разрешената посока на движение, тежестта на вредните последици с оглед големият брой на пострадалите, негативните данни за личността на подсъдимия Х. в контекста на информацията за предходни други нарушения при управление на моторно превозно средство (в рамките общо на две години като правоспособен водач той е бил двукратно санкциониран по административен ред, включително с лишаване от правоуправление за причиняване на пътнотранспортно произшествие). Съвкупността от релевантните обстоятелства не оправдава касационното основание за явна несправедливост на наложеното наказание. В размер на три години и шест месеца лишаване от свобода то съответства на тежестта на престъплението, данните за личността на подсъдимия Х., както и на целите по чл. 36 НК. Жалбата е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 105 от 18.06.2010 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 94/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: