5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
София, 21.06.2022 год.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков
Десислава Попколева
при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 1629 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 60706 от 29.10.2021 г. е допуснато по жалба на „Електроразпределение Север“ АД, касационно обжалване на въззивно решение № 30/12.02.2021 г., постановено по в.гр.д. № 743/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260129 от 24.08.2020 г. по гр.д. № 893/2020 г. на Районен съд Велико Търново, с което е уважен предявения от П. Т. Д. против „Електроразпределение Север“ АД, иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 5 559,47 лв., представляваща стойност на начислена ел.енергия по фактура, издадена на 23.04.2020 г. за периода от 06.11.2015 г. до 19.11.2019 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет.4.
Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства.
По този въпрос е налице трайно установена съдебна практика, според която пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, като преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените дават указание за основния факт само косвено и установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, възможно е осъщественият факт да не е оставил следа /доказателство/ или да не може да бъде намерен като носител на тази следа, годен да бъде представен пред съда. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил.Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено според опитните правила , т.нар. презумпция ад хоминем, съпътсва друг – установен по делото факт. В този смисъл са решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр.д. № 2560/2017 г. на IV г.о., решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр.д. № 2206/2020 г. на IV г.о., решение № 660171 от 15.07.2021 г. по гр.д. № 3277/2020 г. на IV г.о. и др., вкл. и посочените от касатора в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалваното решение не съответства на така установената практика, тъй като въззивният съд, въпреки че е кредитирал заключението на вещото лице, установяващо натрупано количество ел. енергия в невизуализиран регистър на процесното, е игнорирал отразения в констативната част на заключението факт, че процесното СТИ е произведено през 2015 г., т.е. в годината на монтажа му на обекта и е преминало първоначална метрологична проверка през същата година, както и отразеното в протокола за монтаж обстоятелство, че се монтира нов електромер на обекта с нулеви показания на нощна и дневна тарифа. По този начин съдът е достигнал до неправилен извод, че ответното дружество не е установило по безспорен начин, че процесното количество ел.енергия е доставено и консумирано в обекта след монтажа на СТИ, съответно че към датата на монтажа – 05.11.2015 г. последното е било с нулеви показания по всички тарифи, в т.ч. и по невизуализирания на дисплея регистър.
Налице е касационното основание по чл.281, т.3, пр.2 ГПК и въззивното решение следва да бъде отменено. Доколкото не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция.
По делото е безспорно установено, че ищецът П. Т. Д. е битов клиент на електрическа енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, доставяна в обект, находящ се в находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.14., присъединен към обслужваната от ответника електроразпределителна мрежа, с абонатен № ..... и клиентски № ..... За измерване на количествата електроенергия в този обект на 05.11.2015 г. е монтиран електромер, който е преминал първоначална метрологична проверка през 2015 г., като в съставения протокол за монтаж е удостоверено, че показанията на дневна и нощна тарифа са нулеви. На 19.11.2019 г. от длъжностни лица на ответника е извършена проверка на СТИ в процесния електроснабден имот, като са извършени замервания с еталонен калиброван уред и е установено, че в невизуализиран регистър Т4 има показания, след което СТИ е демонтирано и пломбирано и е предоставено за експертиза в Български институт по метрология при измерени показания. Протоколът е подписан от представители на оператора на мрежата и двама свидетели. Съгласно констативния протокол на БИМ от 08.04.2020 г. процесното СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергия. При проверка на техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, не е установена видима външна намеса или повреда в схемата на електромера, но при софтуерно четене е установено наличие на преминала енергия на тарифа Т4 – 0321123,2 кв.ч., която не е визуализирана на дисплея, т.е. електромерът не съответства на техническите характеристики. Според приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, след софтуерен прочит е констатирано наличие на електрическата енергия, натрупана в регистър Т4, като вещото лице е посочило, че технологично не е възможно да се установи точния ден и час, от който са регистрирани показания в Тарифа 4. Посочено е също така, че при извършената проверка в БИМ, както и тази, извършена от самото вещо лице, при реално подаване на мощност в лабораторни условия, електромерът е отчитал показания не в активните, настроени за отчет регистри, а в неизведения на дисплея регистър 4. Съгласно заключението процесното СТИ, произведено през 2015 г., е монтирано на обекта с нулеви показания по дневна и нощна тарифа, след като е преминал задължителната първоначална техническа и метрологична проверка. Фактът, че СТИ е монтирано като ново на обекта е удостоверен и в протокола за монтаж от 05.11.2015 г. При така установените факти, неправилна е фактическата констатация на въззивния съд, че липсват доказателства какви са били показанията в регистър Т4 към момента на монтирането на СТИ на обекта през 2015 г., което води до невъзможност да се установи по категоричен начин, че процесното количество ел.енергия е натрупано в невизуализирания регистър след монтажа на СТИ. Напротив, при така събраните доказателства следва да се приеме, че към момента на монтажа на новото СТИ последното е било с нулеви показания във всички регистри, респективно констатираното количество ел.енергия в регистър 4 е натрупано след монтажа му на обекта през 2015 г. Въззивният съд не е съобразил човешката презумпция, според която производителят на измервателни уреди в серийно производство ги пуска на пазара с нулеви показатели. Тази презумпция би била неприложима, ако например има данни уредът да е бил използван преди монтажа му на обекта и преди последващия монтаж регистърът да не е бил проверен и изчистен, каквито данни няма по делото. При констатирано наличие на натрупана ел.енергия в невизуализиран регистър на СТИ, приложими са Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от КЕВР и обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019 г., с които се определят условията и редът за установяване и редът и начините за преизчисляване на количеството ел.енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия или за която има показания в невизуализиран регистър на СТИ. Съгласно чл.55, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество ел.енергия в тези регистри, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49. В конкретния случай констативния протокол е съставен от оператора на мрежата в хипотезата на ал.3 на чл.49 ПИКЕЕ - при отсъствие на ползвателя или негов представител, поради което е подписан от свидетел /в случая от двама свидетели/, който не е служител на оператора. Съгласно чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества ел.енергия по реда на раздел IX операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества ел.енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена на достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и за „задължения към обществото“, а ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора. Преизчислените количества ел.енергия по ал.1 се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел.енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор. В конкретния случай ответното дружество – оператор на електроразпределителната мрежа е действал в съответствие с посочения в ПИКЕЕ ред и начин за преизчисляване на ел.енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ. Съгласно ПИКЕЕ титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа – в случая „Електроразпределение Север“ АД, а задължено лице е „ползвателят на мрежата“ по смисъла на §1, т.41а от ДР към ЗЕ – „физическо или юридическо лице – ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, доставящо ел.енергия в електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдявано от такава мрежа“. Съгласно § 1, т.4 от ПИКЕЕ „ползвател“ е клиент и/или производител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ. При съобразяване на дефинитивните норми на т.27б и 27г от §1 на ДР на ЗЕ относно понятията „клиент“ и „краен клиент“, следва извода, че ползвател на мрежата е и крайният клиент, който купува ел.енергия за собствено ползване.
С оглед изложеното, предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен, след отмяна на въззивното решение.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на касатора – ответник по иска следва да се присъдят направените от него за всички съдебни инстанции разноски. Ответникът претендира освен разходите за държавни такси и депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел, които са в общ размер на 392,40 лв. и разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на по 1 452 лв. с вкл.ДДС за всяка от трите инстанции. Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения, което съдът намира за основателно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Във всички инстанции делото е приключило в едно съдебно заседание, като не са били необходими усилия във връзка с процеса на доказване или изясняване на приложимото право. Уговореното между ответното дружество и процесуалния му представител възнаграждение е прекомерно в сравнение с предвиденото такова в чл.7, ал.2, т.3 НМРАВ, като с вкл. ДДС последното възлиза на 728,56 лв. Ето защо, с оглед действителната сложност на делото възнаграждението следва да бъде присъдено до размер от 800,00 лв. за всяка от инстанциите или общият размер на сторените от касатора разноски възлиза на 2 792,40 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о. Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 30/12.02.2021 г., постановено по в.гр.д. № 743/2020 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Т. Д., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.4 против „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК[ЕИК], иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 5 559,47 лв., представляваща стойност на начислена ел.енергия по фактура, издадена на 23.04.2020 г. за периода от 06.11.2015 г. до 19.11.2019 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет.4.
ОСЪЖДА П. Т. Д., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.4, да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 2 792,40 лв. – разноски за производството във всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |