1 Р Е Ш Е Н И Е № 450 гр. София, 19 януари 2016 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар ..……………... НАДЯ ЦЕКОВА.............. ……...……… и с участието на прокурор ………….……........ИСКРА ЧОБАНОВА........……………………… разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 1536/2015 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.2 от НПК по жалба на частния тъжител Д. А. чрез повереника му адв.Т. срещу присъда № 92 от 15.10.2015 г. на Варненски окръжен съд, наказателно отделение, постановена по ВНЧХД № 1130/2015 г. по описа на същия съд. В касационната жалба на частния тъжител А. и допълнителните съображения към нея са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като са изложени твърдения за незаконосъобразност на постановената от въззивния съд присъда и за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата при постановяването й. Според жалбоподателя, за да стигне до извод за невинност на подсъдимия Д., ВОС се е позовал не на цялостен анализ на доказателствените източници по делото, а на доводи от житейска гледна точка досежно поведението на подсъдимия по време на инкриминирания инцидент с оглед предходен конфликт между него и тъжителя, както и на личните си възприятия за възрастта, възпитанието и интелектуалното излъчване на подсъдимия, с което е нарушил изискванията на чл.13 ал.1, чл.14 ал.1, чл.107 ал.3 и ал.5, както и на чл.339 ал.3 вр.чл.305 ал.3 от НПК. Според повереника на частния тъжител, ОС Варна е кредитирал единствено показанията на свидетелите, оневиняващи подсъдимия, без да ги подложи на съвкупен анализ с останалите източници на гласни доказателства, както и с приетата по делото съдебно-техническа експертиза. На следващо място в жалбата се твърди, че въззивният съд не е обсъдил противоречивите тези на самия подсъдим в обясненията му, давани в отделните съдебни заседания, независимо че ги е кредитирал като логични, последователни и житейски оправдани. Липсата на анализ на това гласно доказателствено средство отделно и в съпоставка с останалия доказателствен материал, е окачествено като нарушение на изискванията на чл.339 вр.чл.305 ал.3 от НПК, което според адв.Т. е равнозначно на липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК. Последното от своя страна е довело до накърняване правото на защита на страна в процеса - на частния тъжител и съставлява процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК. Въз основа на изложените доводи частният тъжител А. чрез повереника си адв.Т. моли ВКС да отмени въззивната присъда на ВОС и върне делото за ново разглеждане или измени същата като уважи предявеният граждански иск. В съдебно заседание на касационната инстанция частният тъжител А., редовно призован, не се явява. Не се явява и повереникът му. Подсъдимият С. Д. и защитникът му, редовно призовани, също не се явяват. От адв.У. е постъпила молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, като излага доводи за неоснователност на жалбата на частния тъжител, с оглед на което моли същата да бъде оставена без уважение, а присъдата на ВОС, като правилна, законосъобразна и обоснована да бъде оставена в сила, като в тежест на жалбоподателя бъдат възложени направените пред ВКС разноски. Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваната въззивна присъда на Варненския окръжен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 281 от 09.07.2015 г., постановена по НЧХД № 1244/2014 г., Варненският районен съд е признал подсъдимия С. И. Д. за виновен в това, че на 09.11.2013 г. в [населено място], в присъствието на Д. В. А. изрекъл следните унизителни за честта му думи: „копеле, аз мамицата ти ще еба, така да знаеш, мръсник долен“, с които е накърнил и засегнал личното му достойнство и чест – престъпление по чл.146 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. Със същата присъда Варненският районен съд е осъдил подсъдимия Д. да заплати на Д. В. А. сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния размер от 15 000 лв., гражданският иск е отхвърлен. Подсъдимият Д. е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 574 лева. По жалба на защитника на подсъдимия С. Д. – адв.У. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНЧХД № 1130/2015 г. по описа на Варненския ОС, НО, като с присъда № 92 от 15.10.2015 г. на основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК въззивният съд отменил изцяло първоинстанционната присъда и постановил нова, с която признал подсъдимия Д. за невинен в това, на 09.11.2013 г. в [населено място], в присъствието на Д. В. А. да е изрекъл унизителни за честта му думи: „копеле, аз мамицата ти ще еба, така да знаеш, мръсник долен“, с които да е накърнил и засегнал личното му достойнство и чест, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по предявеното му обвинение по чл.146 ал.1 от НК. С присъдата си ВОС е отхвърлил изцяло и предявения от Д. А. граждански иск за сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението. С новата присъда в тежест на частния тъжител са присъдени и направените по делото разноски в размер на 1200 лв., които да заплати в полза на подсъдимия Д.. Присъдата на ВОС е обявена в открито заседание на 15.10.2015 г. в присъствие на страните. Видно от щемпела на Варненски окръжен съд, касационната жалба на частния тъжител, е депозирана чрез неговия повереник – адв.Т. на 26.10.2015 г., поради което ВКС намира, че е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.3 от НПК в срока по чл.350 ал.1 вр.чл.319 ал.1 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка по чл.346 т.2 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на частния тъжител е неоснователна. Отправените срещу въззивната присъда възражения по съдържание са насочени срещу правилността на фактическите констатации на Варненския ОС, въз основа на които са формирани изводите за недоказаност по несъмнена начин на обективните и субективни елементи на престъплението по чл.146 ал.1 от НК и които са дали основание за оправдаване на подсъдимия Д.. В този именно смисъл са подробно изложените доводи в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза за безспорно установеното авторство на инкриминираното деяние, мотивирана със съществени процесуални нарушения, допуснати при анализа и оценката на доказателствата при постановяването на въззивния съдебен акт. С оглед отправените към настоящата инстанция искания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, жалбоподателят на практика претендира ВКС да осъществи самостоятелен доказателствен анализ, въз основа на който да направи извод за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд. Такива правомощия на касационната инстанция самият процесуален закон не допуска. В него е изключена компетентността на ВКС да прави собствена оценка на достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и въз основа на нея да преценява наличието на процесуални нарушения. Тъкмо обратното, вътрешното убеждение на инстанциите по фактите относно достоверността на доказателствените материали може да бъде оспорено и поставено под съмнение в рамките на касационния контрол, само когато са били нарушени наказателнопроцесуални норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Контролът, който ВКС осъществява в касационното производство се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на съдебните инстанции по фактите по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. Фактическата необоснованост и непълнотата на доказателствата не са изведени като самостоятелни касационни основния за проверка на въззивния съдебен акт. ВКС е имал възможност многократно и последователно да изтъква в решенията си, че проверява единствено юридическата правилност на съответните контролирани съдебни актове с оглед на изложената в тях фактическа обстановка, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело. В светлината на изтъкнатите принципни постановки ВКС обсъди възраженията на жалбоподателя А. единствено от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите. В този аспект настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият не е извършил инкриминираното му деяние. Приетите за установени от ВОС фактически положения са изведени в резултат на задълбочен анализ и се подкрепят от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност. Основните доводи, изложени в касационната жалба и допълнителните съображения към нея срещу въззивната присъда се свеждат до оплакванията, че изводите си съдът е направил въз основа на данни, които нямат стойност на доказателства, не е кредитирал гласните доказателства, събрани чрез разпити на свидетелите Р., К. и А. поради близките им отношения с частния тъжител, без да направи обективен анализ на същите, игнорирал е заключението на СТЕ и не на последно място – обусловил е правните си изводи въз основа на своята житейска логика, а не въз основа на закона и събраните по делото доказателства. Повереникът на частния тъжител, който е автор на касационната жалба и допълнителните съображения към нея, е игнорирал съществения факт, че в мотивите към въззивната присъда, атакувана в настоящото касационно производство, ВОС е дал подробен отговор на всички въпроси, регламентирани в разпоредбата на чл.301 от НПК и е стигнал до крайния си извод след установяване на предпоставките, регламентирани в чл.304 от НПК. При тези констатации относно процесуалната дейност на въззивната инстанция, релевираните в касационната жалба претенции за неправилно възприемане фактологията на деянието, разкриват единствено субективното несъгласие на жалбоподателя с оправдаване на подсъдимия, което не представлява касационно основание по чл.348 ал.1 от НПК. Настоящият състав на ВКС намира за некоректно твърдението в жалбата, че въззивната инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка, отразена в съдебния акт на първата инстанция, но безмотивно е оправдала подсъдимия, като не е анализирала доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие. Внимателният прочит на мотивите към въззивната присъда сочи, че окръжният съд е възпроизвел в мотивите си фактологията на деянието така, както е възприета от районния съд, след което е направил извод за несъответствие на същата със събраните по делото доказателствени материали и е подкрепил същия със съображения, основани на задълбочен доказателствен анализ /л.29 от с.д. по ВНЧХД № 1130/2015 г. по описа на ВОС/. Касационната инстанция не споделя залегналите в жалбата упреци срещу окръжния съд за това, че не е направил задълбочен анализ на всички доказателствени източници поотделно и в тяхната съвкупност, а избирателно е кредитирал само гласните доказателствени средства, подкрепящи защитната теза на подсъдимия Д.. Видно от мотивите към атакувания съдебен акт, въззивният съд е обсъдил както показанията на свидетелите Н. и Б. – близки на подсъдимия, подкрепящи тезата му за отсъствие от местопрестъплението на инкриминираната дата, така и тези на свидетелите А., Р. и К.. В мотивите към присъдата си /л.29 от с.д. по ВНЧХД № 1130/2015 г./ окръжният съд е посочил както вътрешните противоречия на гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на последните трима свидетели, така и тези помежду им, изключващи яснотата относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние. В същото време е обоснована достоверността на показанията на свидетелите Н. и Б. въз основа на тяхната конкретика, еднопосочност и непротиворечивост. Що се отнася до заключението на съдебно-техническата експертиза, то същата е изяснила обективната възможност от междинната площадка между първи и втори етаж на жилищния блок, в който се твърди, че е настъпил инцидента, да се възприемат думи, изречени от лице, находящо се на площадката пред асансьора на първия етаж. Това заключение не е в противоречие с нито една от групите гласни доказателствени средства, доколкото то е изследвало единствено хипотетичната възможност, фактическата обстановка да се е осъществила по описания в тъжбата начин. В този смисъл некоректно е твърдението в жалбата, въззивната инстанция да е пренебрегнала експертното заключение и по този начин да е нарушила изискванията на разпоредбите по чл.14 ал.1 и чл.107 ал.5 от НПК, доколкото за наличието на твърдяната фактическа обстановка безспорни доказателства не са събрани по делото. При обсъждане обясненията на подсъдимия, правилно окръжният съд е съобразил техния двояк характер – както средство за защита, така и източник на доказателства, и за да им даде вяра ги е обсъдил в контекста на останалите доказателствени източници. Твърдението на подсъдимия Д., че на инкриминираната дата не е бил в дома си, поради което не е срещал тъжителя и не му е отправял инкриминираните обидни думи, изцяло се подкрепя от показанията на свидетелите Н. и Б., както и от противоречията в показанията на свидетелите Р. и К. досежно датата и мястото на инцидента. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че е некоректно възражението за липса на анализ от страна на въззивния съд на предложени от подсъдимия противоречиви тези в обясненията му, дадени в отделни съдебни заседания. В мотивите към проверявания съдебен акт обосновано е възприета тезата за отсъствието на подсъдимия Д. от местопрестъплението на инкриминираната дата, подкрепена от гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Н. и Б., с оглед на което оплакването за липса на мотиви към присъдата на ВОС се явява несъстоятелно и следва да бъде оставено без уважение. Основателно е оплакването в жалбата на частния обвинител, депозирана чрез повереника му адв.Т. за това, че в подкрепа на изводите си по същество въззивната инстанция се е позовала на личните си възприятия досежно възрастта на подсъдимия, неговото интелектуално излъчване, както и на оценката си от житейска гледна точка на очакваното от него поведение при евентуален конфликт с тъжителя с оглед предходния инцидент между двамата. Безспорно тези разсъждения, основани на житейски опит не могат да бъдат източник на доказателства по смисъла на НПК, поради което ползването им в подкрепа на изводите по същество търпи критика. Доколкото обаче мотивите към обсъждания съдебен акт не се основават на тези доводи, а на задълбочения съвкупен анализ на всички доказателствени източници, така допуснатото процесуално нарушение не е съществено и не може да бъде основание за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане. Предвид изложеното до тук, настоящият състав на ВКС намира, че при изготвяне мотивите към присъдата си, въззивната инстанция е спазила изискванията на разпоредбата на чл.339 ал.3 вр.чл.305 ал.3 от НПК, като е изложила изчерпателни съображения за това кои доказателствени източници възприема и кои отхвърля, за да изгради извода си за недоказаност по несъмнен начин на повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Д. в съответствие с изискванията на чл.303 от НПК. С оглед тези съображения ВКС прие, че крайните изводи на въззивния съд за недоказаност на обвинението срещу подсъдимия Д. за извършено престъпление по чл.146 ал.1 от НК не са направени в нарушение на процесуалните правила, посочени в касационната жалба на частния тъжител и допълнителните съображения към нея. Доказателствената съвкупност, подробно обсъдена в мотивите на атакуваната присъда не позволява да се направи несъмнен извод, че събитията са се развили по описания в тъжбата начин, поради което касационната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е законосъобразен и не е налице касационното основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК. При установената в съответствие с процесуалните правила фактология на събитията, законосъобразно, в съответствие с чл.304 от НПК въззивната инстанция е оправдала подсъдимия С. И. Д.. Въз основа на извода за недоказаност на виновно поведение от страна на подсъдимия Д., обосновано и в съответствие със закона Варненският окръжен съд е отхвърлил изцяло предявения от частния тъжител граждански иск за неимуществени вреди, поради което жалбата и в тази й част следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 92 от 15.10.2015 г., постановена по ВНЧХД № 1130/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, наказателно отделение. ОСЪЖДА частния тъжител Д. В. А. да заплати в полза на С. И. Д. направените разноски пред касационната инстанция в размер на 350 /триста и петдесет/ лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.