4 РЕШЕНИЕ № 79 гр. София, 07.06.2019 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Александър Цонев Филип Владимиров като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3839/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. И. и Р. Р. И. срещу въззивно решение № 788/30.04.2018г. на Варненски окръжен съд, постановено по в.гр.д. №360/2018г., с което са осъдени да платят на основание чл.50 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000лв., заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане на ищцата по делото Г. Й. С.. В касационната жалба се излагат доводи, че искът е неправилно квалифициран и са нарушени нормите на чл.45 и чл.50 ЗЗД при обосноваване на отговорността, както и на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението. Срещу въззивното решение, в частта, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 8000лв. до 12000лв., касационна жалба е подала и ищцата Г. С.. Изложени са доводи за нарушение на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението по справедливост. Касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост, тъй като в исковата молба са наведени твърдения за виновно бездействие на ответниците, а съдът е квалифицирал иска по чл.50 ЗЗД- причиняване на вреди от вещ. Според ППВС №4/1975г., когато вредите са настъпили от неспазване на техническите правила за безопасност, или от човешко действие, или от необезопасяване, отговорността е по чл.45 или чл.49 ЗЗД, а не по чл.50 ЗЗД. От това правило следва, че когато се ползва вещ с явен недостатък, който може да се отстрани и от този недостатък произлязат вреди за трети лица, отговорността ще е по чл.45 ЗЗД за този който е бил длъжен и е могъл да го отстрани, защото отговорността е за виновно бездействие- неполагане на дължимата грижа. От друга страна, когато се ползва вещ със скрит недостатък, от който произлизат вреди и ползващият вещта не знае за него или не може да го отстрани, отговорността за вреди ще е по чл.50 ЗЗД. В настоящия случай се касае за ползване на вещ с явен недостатък, който е можело да бъде отстранен. Вещта, представляваща търговско помещение е дадена за ползване по силата на сключен договор за наем. Подходът към търговския обект не е бил обезопасен, тъй като е съществувал луфт между двете монтирани входни/изходни врати, което е създвало опасност и риск от спъване и увреждане на здравето на клиентите. Тъй като този явен недостатък е можело да се отстрани, то в случая, при причинени вреди от ползването на вещ с явен недостатък, отговорността ще е по чл.45 ЗЗД, тъй като се касае за виновно, противоправно бездействие. Деликтната отговорност ще възникне за лицето, което е било длъжно да обезопаси вещта, да положи грижата на добрия стопанин. Такова задължение в случая съществува както за наемодателя, така и за наемателя. Дължимата грижа за наемодателя е да поправи явния недостатък, който е опасен за живота и здравето на наемателя и лицата от неговото домакинство, съгласно чл.230, ал.3 ЗЗД. А дължимата грижа за наемателя, ползващ търговско помещение е да създаде безопасни условия на труд за служителите и за всички лица, които се намират в помещенията (чл.14, ал.1 от ЗБЗУТ). При условие, че двамата наемодатели (ответниците по иска) и наемателят са бездействали виновно (противоправно) като не са положили дължимата грижа да отстранят опасността, то те съпричиняват вредите, съгласно чл.53 ЗЗД и дължат солидарно обезщетение. Увреденото лице може да предяви иска срещу всички солидарни длъжници или само срещу някои от тях- това е негово право на избор. В случая, въззивният съд неправилно е квалифицирал иска по чл.50 ЗЗД, тъй като за да носи отговорност наемодателят като собственик по чл.50 ЗЗД при недостатък на вещта, е необходимо този недостатък да е бил скрит или да не е имало възможност за отстраняването му (премахване на опасността при ползването). Поради това решението следва да се отмени. Тъй като ищцата на 15.10.2015г. при излизане от търговски обект „Закуски С.“ се е спънала от луфт между монтираните две входни врати на обекта, поради липсата на обезопасяване на мястото и доколкото наемодателят е предал вещта с разрешение за ползване като търговски обект, а наемателят поради бездействие не е отстранил опасността, то наемодателят и наемателят като съпричинители отговарят солидарно за причинените на ищцата неимуществени вреди. Предвид факта, че ответниците с отговора на исковата молба са заявили, че подходът към имота е бил същият към момента на създаването и изграждането, т.е. вещта е предадена на наемателя в същото това състояние, то липсват предпоставки за връщане на делото на въззивна инстанция, тъй като не е необходимо събиране на други доказателства. Решението е неправилно, а не недопустимо, защото съдът се е произнесъл по същия иск, но при грешна материалноправна квалификация, като не се установява нарушение на диспозитивното начало- съдът е дал защита доколкото, докогато и каквато е поискана. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките и страданията чрез предоставяне на други блага. Благото е предмет със стойност, което задоволява човешки потребности, следователно обезщетението следва да е съизмеримо с разходите за задоволяване на потребности. Болките и страданията са последица от характера и вида на увреждането и се отличават по интензитет (острота и сила) и продължителност. Съдебната практика установява средния размер на дължимото обезщетение при определен вид и характер на увреждане и обичайните за него болки и страдания като интензитет и продължителност. Във всеки конкретен случай съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, които водят до увеличение или намаляване на размера на обезщетението, съпоставимо със средния, обичаен размер, установен от съдебната практика. В случая, след инцидента ищцата е претърпяла операция и престой в болницата от две седмици, като впоследствие е претърпяла и втора операция и отново е престояла две седмици в болница. Установи се от СМЕ, че процесното счупване води до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от около 4-6 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес. След операцията е последвала имобилизация на крайника, която е продължила около 2,5 - 3 месеца, през които са извършвани и рехабилитационни процедури. Поради имобилизацията на крайника самообслужването, поддържането на хигиена и ежедневните занимания на ищцата са били силно затруднени и в продължение на 2,5 - 3 месеца. Ищцата се е нуждаела от помощ от второ лице при изпълнение на посочените дейности. Освен в затрудненията при движението и самообслужването ищцата е търпяла болки, причинени от счупването на костта, както и от последвалата оперативна интервенция. Към момента на инцидента ищцата е била на 65 години. Установеният от съдебната практика среден размер на обезщетението за счупен долен крайник, при пълно възстановяване и при обичайните болки и страдания е около 10000лв. (р.№69/14 на ІV ГО и р.№54/19 на ІІІ ГО). В настоящия случай не се установяват обстоятелства, които да водят до увеличаване или намаляване размера на обезщетението, поради което съдът счита, че сумата от 10000лв. е достатъчна да компенсира преживените болки и страдания. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 788/30.04.2018г. на Варненски окръжен съд, постановено по в.гр.д. №360/2018г., в частта, в която са осъдени ответниците М. К. И. и Р. Р. И. да платят на ищцата Г. Й. С. по чл.50 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000лв. и е отхвърлен иска за разликата до 12000лв., заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА: Осъжда на основание чл.45 ЗЗД ответниците М. К. И. и Р. Р. И. да платят солидарно на ищцата Г. Й. С. обезщетение в размер на 10000лв. за причинени на 15.10.2015г. неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 27.06.2016г. до окончателното плащане и отхвърля иска за разликата над 10000лв. до 12000лв.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: