Р Е Ш Е Н И Е № 420 София, 27 септември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември 2010 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Павлина Панова при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП Петя Маринова, като изслуша докладваното от съдия Павлина Панова наказателно дело № 390/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия Ц. М. К. срещу въззивна присъда № 21 от 25.03.2010 г., постановена от Р. окръжен съд по ВНОХД № 157/2010 г. , с която е била отменена първоинстанционната присъда по делото, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 234в ал.1 от НК и вместо това е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия, съдържа доводи за необоснованост на въззивната присъда, които не биха могли да бъдат подведени под което и да е касационно основание. С жалбата се съдържа аргумент за нарушена разпоредба на чл. 303 ал.2 от НПК, което е единственото основание, което би могло да предизвика касационен контрол в рамките на разпоредбата на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. А. се поставя и върху нарушението на материалния закон, тъй като се твърди, че въззивният съд не е дал правилна квалификация на деянието, предвид на това, че предмет на същото е електрическа енергия, отнемането на която е предмет на специален състав на престъпление – по чл. 234в ал.1 от НК. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и постановяване на решение, с което подс. К. да бъде оправдан или деянието да бъде преквалифицирано по правилната наказателноправна норма. Пред касационната инстанция защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В допълнение сочи допълнителен аргумент за правилността на квалификацията, дадена от първата инстанция на деянието по чл. 234в от НК, а именно, че електроенергията не е вещ, поради което не може да бъде предмет на престъпление по чл. 195 от НК. Представителят на В. касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че приетите за установени фактически обстоятелства кореспондират с всички доказателства, като никое от тях не е игнорирано. Поддържа тезата, че приетата от въззивния съд правна квалификация на престъплението е правилната, поради което не е допуснато нарушение на материалния закон. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: С първоинстанционната присъда № 6, постановена на 15.01.2010 г. от Р.я районен съд по НОХД № 2243/2009 г. подс. Ц. М. К. е бил признат за виновен в това, че на 07.01.2009 г. в гр. Р. осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа и с това създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия, поради което и на основание чл. 234в ал.1 и чл. 78 а от НК е бил освободен от наказателна отговорност за това престъпление, като му е било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева и е бил оправдан по обвинението по чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК. По повод подаден протест от Р.нската районна прокуратура е било образувано ВНОХД № 157/2010г., по което Р. окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда и вместо нея е постановил нова, с която е признал подс. К. за виновен в това, че на 07.01.2009 г. в гр. Р., чрез използване на техническо средство, направил опит да отнеме чужда движима вещ – електрическа енергия от владението на А. К. Николов без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.4 пр.2 вр.чл. 194 ал.1 вр. чл. 18 и чл. 54 от НК му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК изпълнението му е било отложено за срок от три години. Жалбата е неоснователна. Касационната инстанция намира за необходимо да посочи на жалбоподателя, че необосноваността на атакувания съдебен акт /какъвто е основният довод на касационната жалба/ не е сред касационните основания, визирани в чл. 348 от НПК, поради което тя не може да бъде обект на проверка от касационната инстанция. Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не могат да бъдат поставени на контрол, стига при тяхното констатиране да не са допуснати процесуални нарушения. С оглед на това и с оглед пълното гарантиране на правото на подсъдимия да получи отговор на доводите си в жалбата ВКС извърши проверка на въззивния съдебен акт с оглед касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Проверката на съдопроизводствените действия на въззивната инстанция не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници и е демонстрирана волята на въззивния съд да кредитира определени от тях – показанията на св. А. Николов, П. Х., А. С., П. В. и Р. А.. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите на присъдата си Р.ят окръжен е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото, който се различава от този на първоинстанционния съд. Обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107 ал.3 от НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства, не са налице. Съдебните инстанции по фактите са събрали доказателства и от двете категории, като право на всяка от тях е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 339 ал.2 и ал.3 от НПК. В мотивите на въззивната присъда това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Касационната проверка на атакуваната присъда не констатира въззивната инстанция да е придала на обвинителните доказателства смисъл, какъвто те нямат. Напротив, извършен е обстоен и задълбочен анализ на показанията на свидетелите. Те са съпоставени с констатациите, съдържащи се протокола за оглед на местопроизшествието и след като съдът се е уверил, че те са достоверни, е мотивирал своите фактически и правни изводи върху тях. Достоверността на доказателствените източници, която е резултат от анализа, направен от въззивния съд, е извън всяко съмнение. Всички гласни доказателства са еднопосочни, че в жилището, обитавано от подсъдимия, е била консумирана електрическа енергия, въпреки че електрозахранването е било прекъснато. В тази насока са неопровержими показанията на св. А., която е живяла в едно домакинство с подсъдимия, потребявала е електроенергията, за която разбрала от приятеля си „Д.”, че „токът е откраднат”, а от самия подсъдим – „ че той го е направил”. При наличната доказателствена съвкупност, обезпечена с еднопосочност и достоверност на всички гласни и писмени доказателства, доводът в жалбата за недоказаност по несъмнен и категоричен начин на обвинението, е несъстоятелен. Не е основателно възражението от защитата на подсъдимия, направено в съдебно заседание пред касационния съд, липсва годен предмет на престъплението кражба, тъй като електроенергията не е вещ. Чл. 110 ал.1 от Закона за собствеността изрично изброява недвижимите вещи съгласно българското право. По аргумент за противното ал.2 обявява всички останали вещи за движими, като изрично посочва, че такава вещ е и енергията. Това разбиране е застъпено и в Постановление № 6 от 26.04.1971 г. на Пленума на Върховния съд /раздел ІІ, т. 1/, съгласно което „.. разните видове енергии се считат за движими вещи. Затова предмет на кражба могат да бъдат електрическа, топлинна и други видове енергии, когато ползването им се заплаща”. Ето защо ВКС намира доводът на служебният защитник за неоснователен и искането му за преквалификация на престъплението в такова по чл. 234в от НК, поради липса на предмет на престъпление по чл. 195 от НК, за неоснователен. Не намират подкрепа в закона и останалите аргументи на защитата, изложени в касационната жалба, за несъставомерност на деянието на подс. К. по чл. 195 от НК. По същество те се основават на тезата, че подсъдимият е извършил присъединяване към електропреносната мрежа на страната, тъй като кабелът, към който той е прикачил клемата, посредством която е отклонил електроенергия към своето жилище, е собственост на електроразпределителното дружество , а не на св. А. Николов. При констатираната неправомерност на действията на подсъдимия спорният въпрос по делото се свежда до това дали с тях е извършено неправомерно присъединяване към електропреносната или елелектроразпределителната мрежа на страната или отнемане на електроенергия от владението на другиго - А. Николов. И двете понятия са легално дефинирани в §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Съгласно т.20 „електропреносна мрежа” е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение, преразпределение на електроенергийни потоци или транзитиране на електрическа енергия за трета страна. Според т.22 „електроразпределителна мрежа” е съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия. В случая присъединяването не е станало нито към електропреносната, нито към електроразпределителната мрежа. Неправомерното присъединяване е извършено от подсъдимия чрез директно прикачване на проводник тип ПВО 2х2,5 кв.мм., закачен директно на фаза и нула към проводника тип СВТ 2х6 кв.мм., захранващ инсталацията на сградата, след електромера на абоната А. Николов. По този начин присъединяването е станало не към електроразпределителната мрежа , която стига само до електромера на абоната Николов, а към проводник, който е след неговия електромер. Ето защо вредата, която се причинява с неправомерните действия на подсъдимия, не е за електроразпределителната мрежа на страната, а за физическото лице, тъй като отклонената енергия от подсъдимия се отчита от електромера на Николов и той следва да я заплати. С оглед на това действията на подс. К. са се обективирали в извършване на престъпление против собствеността, а не в престъпление против стопанския отрасъл енергетика. Въззивният съд правилно е квалифицирал деянието по чл. 195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл. 194 ал.1 от НК, поради което възражението за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно. При констатацията за липсата на касационни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК ВКС не намери основание за намеса и в санкцията, наложена на подсъдимия. Отмереното наказание при условията на чл. 58 б.А от НК вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК в размер на осем месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66 от НК за срок от три години е справедливо и в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК. В жалбата не се сочат обстоятелства, които съдът да е игнорирал при индивидуализацията на санкцията, нито такива се предоставят от защитата в съдебно заседание. Сам ВКС не намери да са налице неотчетени смекчаващи отговорността на подс. К. обстоятелства, поради което прие, че доводът по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК за явна несправедливост на наказанието е неоснователен. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че оплакванията в касационната жалба на подсъдимия са неоснователни, поради което въззивната присъда следва да бъде потвърдена. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 21, постановена на 25.03.2010 г. от Р. окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.