О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 314   София, 09.06.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на  две хиляди и  девета    година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА           ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова дело №  305/2009 година.     Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Делото е образувано по предявен от С. Д. , С. Г. и С. Г. , трите от гр. Д. против О. Д. , иск на основание чл. 124 ГПК, да им бъде признато право на строеж върху общинско дворно място от 320 кв.м. в гр. Д., конкретно описано. Добричкият районен съд с определение от 27. 1. 2009 г. по гр. д. № 3265/2008 г. е оставил без разглеждане иска и прекратил производството. Определението е потвърдено от Добричкият окръжен съд, като въззвна инстанция, с определение от 17. 3. 2009 г. по ч. гр. д. № 233/2009 г.. Ищците С. Д. и други са подали частна жалба срещу определението на окръжния съд и приложили изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът О. Д. не е взел становище по жалбата. След проверка, касационният съд приема следното: Въззивният съд е потвърдил определението на първата инстанция за прекратяване на исковото производство като недопустимо, поради липса на правен интерес, тъй-като от доказателствата по делото не може да се направи извод, че ответната община о. твърдяното от ищците право. Определението на въззивния съд представлява произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и в случая е налице основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изводът на въззивния съд за липса на правен интерес от предявения иск, тъй-като ответната община не оспорва правата на ищците, е необоснован. В исковата молба е посочено, че към влизане в сила на § 42 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост – бр. 99/1999 г., върху конкретно описания поземлен имот – държавна собственост, ищците са притежавали право на строеж и то е било реализирано чрез построяване на жилищна сграда и стопански постройки. С преминаване на поземления имот в собственост на общината, по силата на посочената разпоредба, правото на строеж на ищците, придобито на основание Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места –ДВ бр. 90/9. 11. 1956 г., е противопоставимо на новия собственик. В исковата молба се съдържат твърдения, че от страна на общината, чрез съответни длъжностни лица, се осъществяват конклудентни действия или бездействия, с които фактически се оспорва валидно придобитото от ищците право на строеж. При така заявеното основание на иска – чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, следва, че се касае за установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК – съдебно признаване на съществуването на едно право, когато ищецът има интерес от това. Тъй-като вещното право на строеж е абсолютно право, противопоставимо на всички, ищците имат основание да търсят съдебната му защита, включително от ответната община, при условие, че тя накърнява правото им, като го оспорва или отказва да го зачете и се съобрази с него. Тези фактически обстоятелства следва да бъдат установени след събиране на съответни доказателства и след като бъде съобразено становището на ответната страна относно правото на ищците. Изводът на въззивния съд, че общината не оспорва правото на ищците, е необоснован, тъй-като е направен само въз основа на анализ на исковата молба. Същевременно въззивният съд не е взел предвид, че ответната община и в първоинстанционното и във въззивното производство не е взела становище по иска или фактически е признала твърденията в исковата молба. Изводът на съда за липса на правен интерес от предявеният установителен иск, следва да бъде изграден въз основа на категорични доказателства, че правата на ищците по никакъв начин не се препятстват или отричат от ответника. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3, във връзка с чл. 278, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд     О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ определението от 17. 3. 2009 г. по ч. гр. д. № 233/2009 г. на Добричкия окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: