8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
София 08.09.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3331/2013 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 786 от 28.11.2013 г. по т.д. № 3331/2013 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 551 от 15.03.2013 г. по в.т.д. № 524/2012 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав в обжалваната от [фирма] част, с която е потвърдено решение № 75 от 14.11.2011 г. по т.д. № 505/2011 г. на Окръжен съд - Перник в частта за признаване за установено по предявения от Министъра на икономиката, енергетиката и туризма срещу [фирма] иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТР, че вписаното обстоятелство на 12.05.2011 г. в Търговския регистър по партидата на [фирма], а именно: заличаване на привилегирована акция клас „А”, собственост на държавата, не съществува. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: допустимо ли е съдът, разглеждащ иска по чл.29 ЗТР да преценява настъпването на последиците на влязло в сила решение по чл.705, ал.2 ТЗ, с оглед разпоредбата на чл.700, ал.6, изр. последно от ТЗ.
В жалбата се поддържат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационното основание по чл.281, т.2 ГПК е обосновано с влязлото сила решение на Окръжен съд – Перник, постановено на 24.03.2010 г. по т.д. № 615/2006 г., с което е утвърден оздравителен план на [фирма], приет на проведено на 30.11.2009 г. общо събрание на кредиторите, като е разрешен и въпросът за отпадане на привилегированата акция клас „А”, собственост на държавата. Касаторът се позовава на чл.297 ГПК и чл.298, ал.1 ГПК, във вр. с чл.706, ал.1 ТЗ. Счита, че въззивният съд, приемайки, че обективните предели на силата на пресъдено нещо на посоченото влязло в сила решение покриват единствено въпроса за увеличение на капитала на несъстоятелното дружество чрез превръщане на вземания в дял от капитала, но няма действие по отношение вида на акциите, по същество се е произнесъл по законосъобразността на влязлото в сила решение. От друга страна, твърди, че при иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписано обстоятелство проверката не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство, съгл. т.3 от ТР № 1/2002 г. ОСГК на ВКС.
Оплакванията в касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон са основани на разпоредбите на чл.700, ал.6, във вр. с чл.622 и чл.705, ал.2 ТЗ. Поддържаното като евентуално основание за касиране, изразяващо се в съществено нарушение на съдопроизводствени правила, е мотивирано с твърдяно противоречие в мотивите на въззивното решение. От друга страна се твърди, че незачитането на обективните предели на силата на пресъдено нещо е възможно само при инцидентно констатиране нищожност на влязлото в сила съдебно решение в частта, касаеща утвърждаването на оздравителния план относно отпадането на привилегированата акция клас”А”, но в случая липсват данни за нищожност на влязлото в сила решение за утвърждаване на оздравителния план. Подробни съображения са изложени и в писмена защита, поддържани в съдебно заседание, като по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване се поддържа, че отговорът следва да е отрицателен.
Ответникът по касация – Министърът на икономиката и енергетиката, чрез процесуалните си пълномощници, счита въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част за допустимо и правилно. Твърди, че след като законодателят е предоставил на съда по несъстоятелността да утвърждава единствено решения на общото събрание на кредиторите за увеличаване на капитала, но не и за промяна на структурата на акциите, то произнасяйки се и по този въпрос е постановено решение извън правораздавателната му компетентност, обуславящо нищожност на съдебното решение. Изразява се несъгласие с доводите на касатора относно приложимостта на т.3 от ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС, с твърдение, че обект на преценката по предявения иск с правно основание чл.29 ЗТР е обстоятелство, различно от решение на общо събрание, на управителен или надзорен орган на дружеството. Ответникът по касация счита, че когато в исковото производство по чл.29 ЗТР се преценява законосъобразността на подлежащо на вписване съдебно решение за утвърждаване на оздравителен план в частта, с която е утвърдено отпадането на привилегированата акция, искът по чл.74 ТЗ е недопустим, а е налице специален ред за защита срещу този съдебен акт - по реда и в сроковете по чл.707а ТЗ, а когато то е частично нищожно – безсрочно по исков ред или чрез възражение. В защитата по същество, обективирана в представените по делото писмени бележки се твърди, че с оглед предмета на иска – установяване липсата на решение на общото събрание на акционерите за приемането на нов устав, се иска ревизиране на решението на съда по несъстоятелността, а не на общото събрание на кредиторите. Ответникът по касация счита, че правилно въззивният съд е направил преценка за законосъобразност спрямо решението на съда по несъстоятелността относно утвърждаването на оздравителния план и тази проверка има за цел установяване на обстоятелството, че това решение няма действие по отношение вида на акциите, с оглед техните особени права, определени с устава.
По правния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, ответникът по касация твърди, че преценката за настъпването на последиците на влязло в сила решение по чл.705, ал.2 ТЗ е напълно допустима в частта, в която решението по чл.705, ал.2 ТЗ е утвърдило отпадането на привилегированата акция клас „а”, собственост на държавата. Съображенията за така поддържания отговор са в две насоки: преценката е допустима в хипотезата, в която се релевира нищожност на подлежащото на преценка решение по чл.705, ал.2 ТЗ, а в случай, че се приеме решението за валидно то тази преценка е допустима и на основание чл.298, ал.1 ГПК предвид обективните и субективни предели на решението по чл.705, ал.2 ТЗ и на решението по чл.29 ЗТР. Подробни съображения са изложени в отговора на касационната жалба и в писмени бележки, поддържани в съдебно заседание.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл.290 ГПК, приема следното:
По предявения от министъра на икономиката, енергетиката и туризма/ сега на икономиката и енергетиката/, като представител на държавата, срещу [фирма] иск с правно основание чл.29 от ЗТР за установяване несъществуването на вписано на 12.05.2011 г. в Търговския регистър по партидата на [фирма], обстоятелство - заличаване на привилегирована акция клас „А”, въззивният съд е приел, че съгласно чл.700, ал.6, изр. последно от ТЗ приравняването на утвърдения от съда оздравителен план към решение на общото събрание на акционерите е ограничено само до увеличението на капитала чрез апортиране на вземанията на записалите акции кредитори на несъстоятелното дружество, но няма действие по отношение на вида на акциите.Изразено е становище, че приемането на решение за отпадане на правата на привилегированата акция е от компетентността на общото събрание на акционерите /чл.221, т.1 и т.2 ТЗ/, а не на събранието на кредиторите и затова е ирелевантно обстоятелството, че представителят на държавата, която е едновременно кредитор на несъстоятелното дружество и акционер – титуляр на привилегированата акция клас „А”, е гласувал положително за приемането на плана по реда на чл.703 ТЗ. Тези изводи са направени при съобразяване на надлежно въведените твърдения на ищеца, свеждащи се до това, че решението за промяна на акцията на държавата от такава клас „А” в обикновена поименна акция, е взето от некомпетентен орган – от съда с решението за утвърждаване на оздравителния план, неразделна част от който е и новият устав – Приложение № 7 към оздравителния план, вместо от общото събрание на акционерите.
При произнасяне по спорното материално право въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на доказателствения материал по спора, като горните правни изводи са направени въз основа на приетото за установено от фактическа страна в следния смисъл: Съгласно утвърден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма устав акциите на ответното дружество се групират в два класа – клас „А” – една поименна акция, наречена държавна акция с особени права и клас „Б” – 5 245 501 обикновени поименни акции на държавата. В производството по несъстоятелност на [фирма] е предложен оздравителен план, в който е предвидено превръщане на вземанията на двама от кредиторите на несъстоятелността в дял от капитала на дружеството чрез апортирането им. В първоначалния оздравителен план и с последващото му изменение и допълнение е предложен като неразделна част от него и нов устав на несъстоятелното дружество – Приложение № 7 от него, който отразява извършеното увеличение на капитала и промените в класовете на акциите. Според същия устав капиталът на дружеството е 104 896311 лева, разпределен в 104 896 311 обикновени поименни акции, с номинална стойност от 1 лев, всяка акция с право на един глас, като капиталът е внесен изцяло: 5 245 502 лв. – парична вноска, внесена от държавата; 74 500 600 лв. – апортна вноска, внесена от [фирма], представляваща вземане, оценено от назначени от Агенцията по вписванията три вещи лица и 25 150 209 лева – апортна вноска, внесена от [фирма], представляваща вземане, оценено по същия ред. Оздравителният план е приет на проведеното на 30.11.2009 г. общо събрание на кредиторите, на което представителят на държавата е гласувал за неговото приемане, като с влязло в сила решение от 24.03.2010 г. по т.д. № 615/2006 г. съдът по несъстоятелността/Окръжен съд – Перник/ по реда и на основание чл.704 ТЗ е утвърдил плана за оздравяване на [фирма], с неговите изменения и допълнения, предложени от синдика на дружеството, приети от събранието на кредиторите, прекратил е производството по несъстоятелността и е назначил предложен с плана надзорен орган за срока на действие на плана. Отразена е последващата инстанционна проверка на решението за утвърждаване на плана от Апелативен съд – София и ВКС по посочените дела, за която по делото са представени съответните съдебни актове. Прието е, че въз основа на влязлото в сила решение на съда по несъстоятелността с вписване под № 20110512083719 е вписано заличаването на привилегирования характер на акцията на държавата. Решението е подписано с особено мнение от съдията- докладчик.
Решението е валидно и процесуално допустимо.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване формираното мнозинство от настоящия съдебен състав приема следното:
Съгласно чл.705, ал.2 ТЗ, съдът по несъстоятелността утвърждава с решение приетия от събранието на кредиторите план за оздравяване на предприятието на длъжника, ако са спазени законовите изисквания относно съдържанието и процедурата по приемането му. С това решение се завършва оздравителното производство и фактическия състав, от който настъпват последиците на плана. В изрично посочената от чл.700, ал.6, изр. последно ТЗ хипотеза, когато планът за оздравяване предвижда превръщане на вземания в дял от капитала на длъжника, решението по чл.705, ал.2 ТЗ е приравнено от закона на решение на общото събрание на акционерите, съответно на съдружниците, за увеличаване на капитала чрез непарични вноски. Доколкото урежда изключение от принципа, че решенията, касаещи структурата и дейността на търговското дружество, се вземат от общото събрание на акционерите/съдружниците, разпоредбата на чл.700, ал.6, изр. последно ТЗ не може да се тълкува разширително по отношение правомощията на съда в стадия за утвърждаване на плана за оздравяване. В хипотезата на чл.700, ал.6, изр. последно ТЗ правомощията на съда се изчерпват с проверката за съответствие със закона на предвиденото с плана превръщане на вземания в дял от капитала и с утвърждаване на плана при преценка, че такова съответствие е налице. Всички други промени, свързани с увеличението на капитала - промяна в правноорганизационната форма на дружеството - длъжник, в устава, в структурата на капитала и др., са от изключителната компетентност на общото събрание на акционерите/съдружниците и предполагат утвърден оздравителен план. Поради това, че не са от неговата компетентност, събранието на кредиторите не може да взема решение по реда на чл.703 ТЗ за извършване на такива промени с плана за оздравяване. Като излизащо извън компетентността му, решението на събранието на кредиторите за промени, различни от превръщането на вземане в дял от капитала, е нищожно и не поражда целените промени. Нищожността не може да бъде санирана с решението на съда по чл.705, ал.2 ТЗ, което само по себе си няма за последица настъпване на гласуваните от кредиторите промени в капитала, предвид ограничаването на правомощията на съда единствено до предвидената в чл.700, ал.6, изр. последно ТЗ промяна - увеличаване на капитала.
Увеличението на капитала е обстоятелство, което подлежи на вписване в Търговския регистър, съгласно чл.174, ал.2 във вр. с чл.165, т.3 ТЗ. В хипотезата на чл.700, ал.6 ТЗ това обстоятелство възниква с осъществяване на фактическия състав, който включва оздравителен план, предвиждащ превръщане на вземания в част от капитала; решение на събранието на кредиторите за приемане на плана и решение на съда по несъстоятелност за утвърждаване на същия. С влизане в сила на решението за утвърждаване на плана за оздравяване се преклудира възможността за последваща преценка дали разглежданото обстоятелство е възникнало валидно. Такава преценка би довела до незачитане на последиците на влязлото в сила съдебно решение и е недопустима както в производство по вписване, така и в производството по предявен иск с правно основание чл.29 ЗТР за установяване несъществуването на вписано обстоятелство. Недопустимостта да се преценява валидното възникване на обстоятелства, вписани на основание влязлото в сила решение по чл.705, ал.2 ТЗ, се отнася единствено до увеличението на капитала, уредено в чл.700, ал.6, изр. последно ТЗ като последица на това решение. За всички други обстоятелства във връзка с увеличението, които са предвидени в плана за оздравяване извън компетентността на събранието на кредиторите и са утвърдени от съда извън правомощията му в оздравителното производство, преценката е допустима.
В съответствие с изложеното, отговорът на поставения въпрос е : Не е допустимо съдът, разглеждащ иск по чл.29 ЗТР, да преценява настъпването на последиците на влязло в сила решение по чл.705, ал.2 ТЗ с оглед разпоредбата на чл.700, ал.6, изр. последно от ТЗ, а именно - извършено ли е валидно увеличение на капитала на дружеството - длъжник чрез превръщане на вземания в дял от неговия капитал с утвърдения по реда на чл.705, ал.2 ТЗ план за оздравяване. Преценката обаче е допустима по отношение на промени във връзка с увеличението на капитала, предвидени с плана за оздравяване, които са извън компетентността на събранието на кредиторите и поради това не могат да настъпят като последица от решението на съда за утвърждаването му.
С оглед отговора на така поставения правен въпрос, мнозинството от настоящия съдебен състав приема въззивното решение за правилно в допуснатата до касационно обжалване част, поради което следва да бъде потвърдено. Не са налице поддържаните от касатора пороци на съдебния акт, изразяващи се в необоснованост и нарушение на материалния закон. Въз основа на изяснената по делото фактическа обстановка, по която страните в настоящото производство не спорят, формираното мнозинство на въззивния съдебен състав е направило законосъобразни правни изводи, че приравняването на утвърдения от съда оздравителен план на решение на общото събрание на акционерите е ограничено само до увеличението на капитала чрез апортиране на вземания на записалите акции кредитори на несъстоятелното дружество, но няма действие по отношение на вида на акциите, определени с устава. Правилно въззивният съд е отчел и възложените по силата на императивната норма на чл.221, т.1 и т.2 ТЗ правомощия на общото събрание на акционерите, включващи и приемането на решение за отпадане на правата на привилегированата акция. След като приемането на това конкретно решение е извън компетентността на събранието на кредиторите, е формиран законосъобразен извод, че със заличаването на привилегированата акция клас „А” е вписано несъществуващо обстоятелство и затова правилно е потвърден първоинстанционният съдебен акт в частта за уважаване на предявения иск с правно основание чл.29 ЗТР.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 551 от 15.03.2013 г. по в.т.д. № 524/2012 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав в обжалваната от [фирма] част, с която е потвърдено решение № 75 от 14.11.2011 г. по т.д. № 505/2011 г. на Окръжен съд - Перник в частта за признаване за установено по предявения от Министъра на икономиката, енергетиката и туризма срещу [фирма] иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТР, че вписаното обстоятелство на 12.05.2011 г. в Търговския регистър по партидата на [фирма], а именно: заличаване на привилегирована акция клас „А”, собственост на държавата, не съществува.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
5
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия ТАТЯНА ВЪРБАНОВА - председател на съдебния състав по т.д. № 3331/2013 г. и докладчик по делото
Принципно съм съгласна с отговора на поставения правен въпрос, че не е допустимо съдът, разглеждащ иск по чл.29 ЗТР, да преценява настъпването на последиците на влязло в сила решение по чл.705, ал.2 ТЗ, но без допълнението към него, а именно за допустимост на преценката по отношение на промени във връзка с увеличението на капитала, предвидени с плана за оздравяване, които са извън компетентността на събранието на кредиторите и поради това не могат да настъпят като последица от решението на съда за утвърждаването му. Считам, че това допълнение към отговора, дадено от формираното мнозинство на състава на ВКС не би могло да бъде споделено, по следните съображения:
Проверката за валидност на решението на събранието на кредиторите, с което е утвърден оздравителния план е в рамките на правомощията на съда по несъстоятелността и тя следва да предхожда преценката за спазване на процесуалноправните изисквания за приемането на плана от отделните класове кредитори и за спазване на материалноправните изисквания по чл.705, ал.1 и чл.700, ал.1 ТЗ. Приетият от кредиторите оздравителен план може да бъде утвърден от съда по несъстоятелността само изцяло, а не в определени негови части, по арг. от чл.704, ал.1 ТЗ. След като преценката за валидност на решението на общото събрание на кредиторите е извършена от съда по несъстоятелността и решението, с което е утвърден оздравителния план е влязло в сила, то е недопустимо съдът, разглеждащ иск по чл.29 ЗТР с предмет установяване на вписано, въз основа на съдебното решение по чл.705, ал.2 ТЗ, обстоятелство в Търговския регистър, отново да извършва преценка за валидност на решението за приемането на плана. Това би означавало възлагане на правомощия на съда, разглеждащ установителния иск, да преценява правилността на изводите на съда по несъстоятелността, съответно ревизиране на тези изводи извън законодателно предвидения процесуален ред - само по реда на инстанционния контрол, съгласно чл.707а, ал.1 ТЗ. Последният извод не се оспорва и от процесуалните пълномощници на ответника по касационната жалба/стр. 5 от отговора на касационната жалба и стр.4 от писмена защита, представена пред ВКС/, което не е зачетено от формираното мнозинство от състава на ВКС. След реализиране на предвидения в последната разпоредба контрол за валидност и правилност на решението по чл.705, ал.2 ТЗ, респ. след влизане на решението в сила е недопустимо в рамките на исковото производство за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство тази проверка, или част от нея да се извършва отново. Дори и ако се възприемат твърденията на ищеца/сега ответник по касация/, че решението за изменение на устава на търговското дружество в атакуваната част е взето от некомпетентен орган – от съда с решението за утвърждаване на оздравителен план, вместо от общото събрание на акционерите/ както правилно е очертан предмета на делото вкл. и във въззивното производство/, във всички случаи липсата на компетентност/липса на правораздавателна власт, принципно би довела до нищожност на съдебния акт. Не би могло обаче да се направи извод за липса на компетентност на съда по несъстоятелността да утвърди приетия от общото събрание на кредиторите оздравителен план, с неговите изменения и допълнения, неразделна част от който е и обсъждания на това събрание и приет нов устав на дружеството/раздел VІІІ от оздравителния план, съответно приложение №7/, тъй като тази компетентност му е възложена с императивната разпоредба на чл.704, ал.1 ТЗ.
Що се отнася до нищожността на съдебен акт, то съгласно разпоредбата на чл. 270, ал.2 ГПК нищожност на съдебно решение би могла да се предяви както по исков ред, така и чрез възражение при инстанционното разглеждане на делото, или и в рамките на друг исков процес. Законодателно регламентираната защита срещу претендирани правни последици на нищожно решение не е ограничена със срок за упражняването й. В случая, с оглед непроведения по същество инстанционен контрол по отношение на решението по чл.705, ал.2 ТЗ поради приета от АС-София и потвърдена от ВКС недопустимост на подадените въззивни жалби, включително и жалбата на държавата, представлявана от Н., би могло да се приеме за принципно допустимо възражение за нищожност на постановения от съда по несъстоятелността съдебен акт по чл.705, ал.2 ТЗ /на което е основана исковата претенция, но неправилно незачетено от мнозинството от съдебния състав на ВКС/. Същевременно не би могло да не се отчете, че това възражение следва да бъде насочено срещу цялото решение, а не само срещу част от него, както се поддържа от ищеца- ответник по касация. Що се касае до основанията за нищожност на съдебно решение, те са разяснени в задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС/ ППВС № 1/10.11.1985 г. и ТР № 1 от 10.02.2012 г. на ОСГТК на ВКС/, прилагана последователно от съдилищата. Приема се, че е нищожно съдебното решение, постановено извън правораздавателната власт на съда, от ненадлежен орган, при незаконно формиран съдебен състав /ненадлежен състав/, при неспазване на изискуемата писмена форма и абсолютно неразбираемото решение. С оглед липсата на което и да било основание за нищожност на съдебния акт на Окръжен съд – Перник,с който е утвърден оздравителния план на [фирма]/сега АД/, то и възражението на държавата, представлявана в настоящия процес от министъра на икономиката и енергетиката, в тази насока следва да се счете за неоснователно, което води и до неоснователност на иска по чл.29, ал.1 ЗТР.
Считам за неправилен извода на мнозинството на съдиите от настоящия съдебен състав, че решението на съда по чл.705, ал.2 ТЗ няма за последица настъпване на гласуваните от кредиторите промени в капитала, предвид „ограничаването на правомощията на съда единствено до предвидената в чл.700, ал.6, изр.последно ТЗ промяна – увеличение на капитала”. Не би могло да се приеме, че с последната разпоредба са ограничени правомощията на съда по несъстоятелността. Това разбиране противоречи и на императивната разпоредба на чл.704, ал.1 ТЗ. При утвърждаването на плана съдът извършва проверка по същество на съответствието на цялостното съдържание на предложения и приет от кредиторите план с изискванията на закона /на всички нормативни актове/, като същевременно контролът на съда по несъстоятелността при постановяване на решението по чл.705, ал.2 ТЗ се разпростира върху цялото решение на събранието на кредиторите по приемане на плана. В случай на констатирано несъответствие на приетия от кредиторите план със закон, съдът по несъстоятелността следва да откаже утвърждаването на плана. Констатация в такава насока не е направена от Окръжен съд – Перник, който е утвърдил приетия оздравителен план като цяло, включително и по отношение на новата структура на капитала и останалите последици, свързани с трансформирането на вземания в акции и произтичащи от увеличението на капитала и новото разпределение на капитала на дружеството. Считам, че в тази насока са изцяло основателни доводите на касатора, че след като новата структура на капитала, включваща и атакуваното като несъществуващо обстоятелство – отпадане на привилегирована акция клас „А” е част от оздравителния план, то при уважаване на иска по чл.29 ЗТР би се стигнало до противоречащ на чл.704 ТЗ резултат, а именно до последващо частично действие на приет от кредиторите и утвърден от съда оздравителен план чрез изключване на негов елемент, което е недопустимо.
Напълно споделям изразеното становище в особеното мнение на съдията – докладчик във въззивното производство, че чрез предявения иск с правно основание чл.29 ЗТР всъщност се атакува законосъобразността на вписаното обстоятелство, което е недопустимо съгл. т.3 от ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, а от друга страна в случая това би означавало ревизиране на влязлото в сила решение на съда по несъстоятелността за утвърждаване на оздравителния план, въз основа на което е извършено вписването на процесното обстоятелство. В особеното мнение правилно е зачетена и разпоредбата на чл.706, ал.1 ТЗ относно действието на оздравителния план - задължителен за длъжника и кредиторите с възникнали преди датата на решението по чл.630, ал.1 ТЗ вземания, както и, че не би могло планът да е задължителен за държавата като кредитор, но не и в качеството й на титуляр на привилегированата акция.
В особеното мнение на съдия М. правилно е отчетено, че по същество с утвърдения с оздравителния план устав не се засяга броят на акциите на държавата, а само класът на една притежаваните акции. Следва да се допълни, че отпадането на привилегированата акция на държавата е във връзка не само с превръщането на вземания в дял от капитала, но това изменение на устава съответства и на ограниченията на т.нар.златна акция на държавата, налагани в юриспруденцията на Съда на Европейския съюз /С./, базирани на правото на установяване и свободното движение на капитали по чл.63 от ДФЕС/предишен чл.56 от Д./. Терминът „златна акция на държавата” се определя като всяка правна структура, приложима към индивидуално определена компания, която запазва или помага да се продължи влиянието на държавата върху тази компания. Специалните права, които предоставя тази акция на държавата и които не отговарят на реално направената инвестиция в конкретно дружество води до ограничаване възможността на други акционери да участват ефективно в управлението и контрола върху дружеството. В този смисъл са решения С-326/2007, С-531/2006, С-89/2009, С- 81/2009 и др. на С..
По изложените съображения, считам, че предявеният иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗТР за установяване несъществуване на вписано на 12.05.2011 г. в Търговския регистър обстоятелство по партидата на [фирма], а именно заличаване на привилегирована акция клас „А” е изцяло неоснователен. Постановеното въззивно решение в обратния смисъл е неправилно и следва да се отмени, като се отхвърли този иск.
Съдия Татяна Върбанова
|