Р Е Ш Е Н И Е № 250 гр.София, 23 юни 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №657/2015г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата А. Д., подадена чрез нейния упълномощен адвокат срещу решение №32 от 26.02.2015г. на Варненски апелативен съд /АС/, по внохд №362/2014г., с което е изменена обявената по нохд №689/2013г. на Окръжен съд /ОС/-В. първоинстанционна присъда. Депозираната жалба обективира израз на недоволство от постановения въззивен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното на А. Д. наказание. В подкрепа на визираните касационни основания се излагат съображения за несъответност на прокурорския акт на изискванията на чл.246 от НПК, изразяваща се в недостатъчна конкретизация на фактическото обвинение по чл.255, ал.1, т.т.2 и 6 от НК, и в налични неясноти, ограничаващи правото на защита на подсъдимата, което въззивният съд е пренебрегнал при разглеждане на наказателното дело. Предложена е и подробна аргументация за груби пороци в процесуалната дейност на решаващия орган, обективирани в игнориране на релевираната липса на мотиви в първоинстанционната присъда, която представлява буквален препис на обвинителния акт, не отразява изградено на базата на реализиран доказателствен анализ вътрешно убеждение на съда по приетите факти, като изведените правни заключения не са формирани след надлежно обсъждане на направените от процесуалните страни относими доводи и възражения. Обръща се внимание и на съществуващите сериозни недостатъци във формата и съдържанието на въззивния акт, с поставен акцент на неправилното обявяване на решение по чл.337, ал.1, т.2 и ал.3 от НПК, вместо на нова присъда; на отсъствието на изчерпателна мотивация по значимата за обвинението по чл.255 от НК конкретика, приложимото право и произтичащите от това санкционни последици; на словно материализираните в него декларации по наведените от договорния представител на А. Д. оплаквания за незаконосъобразност, противоречивост и необоснованост на първоинстанционната присъда; и на посочени от съда, непредявени от прокурора фактически обстоятелства, предпоставящи ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата, което е процесуално недопустимо. Бланкетно се очертава и престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние, прекомерна завишеност на отмереното наказание, и неоснователност на предявения граждански иск, който следва да бъде отхвърлен, поради изтичане на предвидената в чл.110 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ давност. Алтернативно се предявяват искания за упражняване на лимитираните в чл.354, ал.1, т.т.2 и 4 от НПК касационни правомощия, чрез отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимата Д. по повдигнатото й обвинение за извършено данъчно престъпление или връщане на наказателното дело за ново разглеждане. В допълнително представени писмени бележки се развива лансираната в жалбата теза за недоказаност на квалифициращите признаци на престъплението по чл.255 от НК, като чрез подробен преглед на приобщените свидетелски показания, писмена документация и експертни заключения се опровергава приетото от решаващия орган наличие на „приспадане на неследващ данъчен кредит”, поради нереалност на сделките между [фирма] и нейните съконтрахенти, и неосъществени доставки по тях. В открито съдебно заседание на 18.06.2015г., А. Д. и упълномощения й адвокат поддържат жалбата и допълнението към нея. Представител на гражданския ищец-Министерство на финансите, редовно уведомен не се явява, като главен юрисконсулт К. Т., в качеството си на пълномощник на ТД на НАП-В., в изпратено до настоящия съд писмено становище, моли за оставяне в сила на въззивното решение в гражданско-осъдителната му част. Прокурор при Върховната касационна прокуратура мотивира заключение за законосъобразност на атакувания акт. Върховният касационен съд в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №92 от 20.10.2014г., по нохд №689/2013г., Варненски ОС е признал А. Ф. Д. за виновна в това, че за периода от 12.04.2007г. до 12.06.2008г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството й на управител на [фирма], избегнала установяването и плащането на данъчни задължения - данък върху добавената стойност /ДДС/, в особено големи размери /8 529 718 лева/, като потвърдила неистина в подадени справки-декларации по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/; използвала документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите; и приспаднала неследващ се данъчен кредит, поради което на основание чл.255, ал.3, вр.чл.255, ал.l, т.т.2, 6 и 7, вр.чл.26, ал.1 и чл.54 от НК яосъдил на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. С визирания съдебен акт е уважена и гражданскоправната претенция на Министъра на финансите за сумата от 8 529 718 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от държавата, в резултат на инкриминираното престъпно деяние, ведно със законната лихва от увреждането /12.06.2008г./ до изплащането й. По жалба на подсъдимото лице е инициирана съдебна проверка по внохд №362/2014г. на Варненски АС, финализирала с решение №32 от 26.02.2015г., с което първоинстанционният съдебен акт е ревизиран, като е прието, че с престъпното посегателство по чл.255, ал.3, вр.чл.255, ал.l, т.т.2, 6 и 7, вр.чл.26, ал.1 от НК А. Д. е избегнала установяването и плащането на дължим ДДС в размер на 2 859 338,07 лева, и е намалена присъдената в полза на държавата, имуществена обезвреда на 2 859 338,07 лева. Касационната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА. Конституционно установеното и гарантирано право на защита на подсъдимото лице в наказателното производство не е накърнено, чрез внесения за разглеждане от Окръжна прокуратура /ОП/ - В. в компетентния съд обвинителен акт срещу А. Д.. Прокурорският акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, изготвен е при съблюдаване на правната разпоредба на чл.55 от НПК и на основните положения на ТР №2/2002г. на ВКС на РБ. Представителят на обвинителната власт е формулирал ясно своята позиция за инкриминираното престъпно деяние с характеризиращите го обективни признаци /време, място, механизъм на извършване/, и субективни измерения в съзнанието на автора на неправомерното посегателство; посочил е доказателствата, подкрепящи описаната фактология; и визирал приложимия материален закон. В обсега на фактическото и юридическо обвинение са очертани необходимите данни, покриващи се от визираните в особената норма на чл.255, ал.3, вр.чл.255, ал.l, т.т.2, 6 и 7, вр.чл.26 от НК съставомерни елементи на инкриминираната продължавана престъпна дейност. Изчерпателно са описани фактите, сочещи на осъществени от А. Д., през периода от 12.04.2007г. до 12.06.2008г., неправомерни действия като управител на данъчно задълженото юридическо лице [фирма], чрез подаване от подсъдимата на данъчни декларации по чл.100, ал.3 от ЗДДС, отразяващи неверни обстоятелства - декларирани са фиктивни сделки, което е довело до определяне на ДДС за възстановяване вместо за внасяне, или за внасяне на несъответен на дължимия, с общ престъпен резултат – неплатени данъчни задължения в особено големи размери. В коментирания смисъл акцентираното от договорния адвокат обстоятелство, че инкриминираните справки декларации се изготвят на базата на дневниците за покупки и продажби, за които липсва надлежно обвинение да са с невярно съдържание, е ирелевантно. Суверенно право на прокурора е да детерминира определени факти, при които да повдигне обвинение срещу дадено лице, като неговото решение да изложи в съобразителната част на акта си констатациите на данъчните органи по отношение на съставянето на визираните счетоводни регистри на базата на документи с невярно съдържание и за налични неверни данни в тях, без да ги инкриминира, не създава противоречия в обвинителната теза, възпрепятстващи разбирането й. С нужната конкретика в прокурорския акт е очертано и неправомерното поведение на А. Д., субсумиращо квалифициращия елемент на престъплението по чл.255, ал.l, т. 6 от НК. Подписаните от подсъдимата фактури, документиращи нереалните според представителя на обвинителната власт сделки са индивидуализирани по номер и времеви параметри /№7/19.03.2007г., №8/30.03.2007г., №[ЕГН]/01.06.2007г., №[ЕГН]/01.08.2007г №[ЕГН]/01.09.2007г.,№ 1/10.12.2007г.,№[ЕГН]/10.05.2008г./; отбелязано е, че са били включени в дневниците за покупки и въз основа на тях са декларирани резултати - фактология, консумираща предвидения в чл.255, ал.1, т.6 от НПК способ за извършване на данъчното престъпно посегателство чрез използване на неистински, преправени или с невярно съдържание документи, в трите алтернативи /при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите /. Изпълнението на императивните предписания на процесуалния закон при изготвяне на прокурорския акт, е съобразено от въззивната инстанция, която в обявеното решение професионално е обсъдила направените от упълномощения защитник на подсъдимата Д. доводи за съществуващи непреодолими недостатъци в обвинението по чл.255 от НК, отхвърляйки ги като необосновани. Неправилна обаче е преценката на Варненски АС за неоснователност на релевираните от процесуалния представител на А. Д. оплаквания за грубо неспазване на чл.305 от НПК от първостепенния съд при постановяване на своята присъда, довело до сериозни ограничения в правния статут на подсъдимото лице. Буквалното и семантично тълкуване на обективираната в цитираната норма законодателна воля обосновава заключение за установен стандарт на присъдата, като форма и съдържание. В своя съдебен акт решаващият орган се произнася по въпросите- извършено ли е виновно инкриминираното с обвинителния акт или частната тъжба деяние от подсъдимия; съставлява ли то престъпление и правната му квалификация; параметрите на наложеното наказание; наличие на основания за освобождаване от наказателна отговорност и от изтърпяване на наказателната санкция; да се уважи ли гражданския иск и в какъв размер, като предложи подкрепяща го аргументация. В обхвата на възложените задължения на съда е да посочи в мотивите на присъдата установените обстоятелства, релевантни за повдигнатото обвинение, въз основа на кои доказателствени материали са изведени и след задълбочени анализ и оценка на противоречията в събраните доказателства, да изложи правните изводи за своето решение, като вземе отношение по свързаните с тях доводи и възражения на страните. В мотивите на обявената от Варненски ОС присъда №92 от 20.10.2014г. /л.3 - л.23 и л.26 - л.27/ дословно се възпроизвежда описаната в обвинителния акт фактология за извършената от А. Д. неправомерна дейност и предложената от прокурора доказателствена интерпретация на свидетелските показания /л.1 - л.19/ При буквалния препис на обвинителния акт, първоинстанционният съд е допуснал идентични технически грешки, механично повторил при лимитиране на доказателствения материал името на заличен и неразпитан по делото свидетел /Р. С./ и недопустимо пренебрегнал приетата на 20.10.2014г., в хода на проведеното от първоинстанционния съд следствие допълнителна комплексна счетоводна експертиза, установяваща различна от отразената от прокурора конкретика за осъществените излъчвания на рекламен клип за работата на [фирма] по договора с [фирма], и за представените във връзка с това доказателства /спесификации за извършена реклама, оборотни ведомости и диск/. Очертаното изложение в обстоятелствената част на съдебния акт е съпроводено с бланкетни волеизявления за обективна и субективна съставомерност на инкриминираното деяние по чл.255, ал.3, вр.чл.255, ал.l, т.т.2, 6 и 7, вр.чл.26 от НК, и с лаконични съображения, относими към произтичащите от ангажираната наказателна и гражданска отговорност санкционни последици за подсъдимата Д.. Липсата на описани фактически положения по повдигнатото срещу А. Д., приети за установени от решаващия орган по вътрешно убеждение, след изискуемата се от закона интерпретация на приобщената непосредствено от него доказателствена съвкупност и непълнотата в правните изводи на присъдата, тангираща с отсъствие на мотиви, безспорно опорочават постановения акт, и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна. Въззивният състав не е санирал констатираното дерогиране на процесуалните правила, чрез упражняване на правомощията по чл.334, ал.1, т.1, вр.чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.2 от НПК, а го е задълбочил при инстанционния съдебен контрол, по внохд №362/2014г. С обявеното на 26.02.2015г. решение, АС-Варна след обстоен преглед на доводите и възраженията в депозираните въззивна жалба и допълнение към нея, фрагментарно описва фактическа обстановка, сочеща на сключени от А. Д., в качеството й на управител на дружеството „А. Т.” фиктивни сделки за услуги /договори за телевизионна реклама и за въздържане с [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]/, за които били издадени фактури с начислен ДДС, отразен в счетоводството на търговския субект и в подадените по чл.100, ал.3 от ЗДДС справки-декларации през периода от 12.04.2007г. до 12.06.2008г.; и съдържаща непредявени от обвинението обстоятелства, при очертаване липсата на „реална” доставка от „КРЕДО 69”; като декларативно приема същата за установена от наличните безпротиворечиви доказателства, ненуждаещи се от анализ. Аналогичен процесуален подход е демонстриран и при „обсъждане” на въпросите по приложението на материалния закон.Със словно лаконични и неясни съображения, при отсъствие на релевирани факти при описване на значимата за обвинението конкретика и позовавайки се на обективираните в изготвената в хода на досъдебното разследване съдебно-счетоводна експертиза мнения на вещите лица за размера на ДДС, който А. Д. е трябвало да декларира през инкриминираните данъчни периоди /29 748,03 лева за месец март 2007г., и 352 031,61 лева, 721 807 лева, 744 815.67 лева, 628 111,79 лева и 382 854 лева, съответно за месеците юни, август, септември и декември 2007г., и месец май 2008г./, е изведено заключение, че общият сбор на данъчните задължения, формиращи стойностното изражение на причинения с инкриминираното поведение престъпен резултат, възлиза на сумата от 2 859 368,10 лева. Визираните от въззивния съд обстоятелства, описани в обвинителния акт при обсъждане на счетоводната експертиза, са различни обаче от посочените от прокурора факти, лимитиращи размера на неправомерно ползвания данъчен кредит и обосноваващи повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, 6 и 7, вр.чл.26 от НК, като сочат на съществено изменение на неговата обстоятелствена част, а не просто на редуциране предмета на посегателство, поради което и извършената преквалификация на инкриминираното престъпно деяние, чрез прилагане на закон за същото престъпление, е процесуално недопустима, и води до ограничаване на правото на защита . /Р 786/90 на 1 н.о., Р105/97 на 2 н.о. на ВС на РБ/ Прокурорският акт определя рамките на обвинението и съдът е задължен с присъдата си да посочи дали подсъдимият е извършил посоченото в него престъпление. Произнасянето за престъпно деяние, при други фактически и юридически параметри, невъзведени с обвинителния акт може да стане, само когато обвинението е изменено пред първоинстанционния съд, в съответствие с изискванията на чл.287 от НПК, и при съблюдаване на предвидения в разпоредбата ред. Изменение на обстоятелствената част на обвинението е налице, когато на обвиняемия, респективно подсъдимия, не са били предявени по съответния процесуален начин всички обстоятелства, върху които се изгражда обвинението и които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението и правната му квалификация, поради което и той не е могъл чрез обясненията си, чрез посочване на доказателства или чрез други способи да реализира правото си на защита в наказателното производство. Процесуалният институт на чл.287 от НПК е приложим в хипотези на събрани в хода на осъщественото следствие пред първостепенния съд доказателства, предпоставящи промяна във фактическите обстоятелства на деянието в обвинителния акт и създаващи основание за правоприлагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, по което подсъдимият не се защитавал, или в случаите на прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Тези правомощия са извън компетентността на въззивния съд, защото страните се лишават от инстанция по фактите, при приложението на разпоредбата на чл.287 от НПК. Липсва нужната мотивация и при разискване на оплакванията за прекомерна завишеност на определената санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, преценена като справедливо отмерена от първостепенния съд и същевременно останала непроменена, въпреки трикратното редуциране на стойността на предмета на престъпление. При инстанционния контрол, съблюдавайки императивните предписания на чл.чл.13 и 14 от НПК, и в пределите на предоставените му процесуални правомощия, въззивният съд /втора първа инстанция по същество/ е длъжен внимателно да провери правилността на постановената присъда и задълбочено да изследва основателността на релевираните в жалбата или протеста доводи и възражения, като очертаната мисловна дейност следва да бъде обективирана в решението Непълнотата във фактическите и правни съображения на съдебния акт и съществуващите неясноти възпрепятстват възможността на касационната инстанция да осъществи изискуемия се контрол за изпълнение на предявените към въззивния съд задължения. Очертаното процесуално нарушение неминуемо накърнява правото на страните да получат в пълен обем охрана на своите интереси, чрез достъп до съд и разглеждане на депозираните от тях жалба или протест, по реда на инстанционната проверка. Съгласно чл.6, т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, всяко лице има право на справедлив процес пред независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, който да гледа делото и да се произнесе по наказателното обвинение от фактическа и правна гледна точка, като спазването на тази разпоредба трябва да се преценява в обхвата на производството от неговото започване до финализирането му с влязъл в сила акт. В контекста на установения в чл.6, т.1 от КЗПЧОС и коментиран в настоящия казус нормативен регламент, практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е константна и последователна, че вътрешните съдилища трябва да излагат с достатъчни яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, което предпоставя пълноценно упражняване на правото на защита. Липсата на съображения ограничава справедливостта в процеса.1 Констатираните недостатъци в съдържанието на присъда №92 от 20.10.2014г. на Варненски ОС, постановена по нохд №689/2013г. и на решение от 26.02.2015г., по внохд №362/2014г., по описа на АС-Варна, илюстрират незачитане на визираната национална и международна уредба, и на практиката по нейното приложение от съдебните инстанции, като налагат отстраняването им чрез реализиране на предоставените от чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.2, вр. чл.348, ал.1, т.2 и ал.3, т.т.1 и 2 от НПК касационни правомощия - отмяна на атакувания въззивен акт, с който е ревизирана първоинстанционната присъда, и връщане на делото на първостепенния съд за ново разглеждане. __________________________________________________________1.решение от 27.02.1980г. по дело Де Веер срещу Б.; решение от 16.12.1992г. по дело Хаджианастасиу срещу Гърция; решение от 21.02.2002г. по дело Сипавичюс срещу Л.;решение от 08.06.2006г. по дело В.М. срещу България Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №32 от 26.02.2015г., по внохд №362/2014г., на Варненски АС, с което е изменена присъда №92 от 20.10.2014г., постановена по нохд №689/2013г., по описа на ОС-Варна. ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Варненски ОС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.