Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * възстановяване на работа * Иск за обезщетение при незаконно уволнение и при недопускане на възстановен работник или служител * дисциплинарно уволнение * писмени обяснения * задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание * начало на срок

Р Е Ш Е Н И Е

№ 126

София, 26.04.2016 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести април, две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ

при секретаря Аврора Караджова
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5917/2015 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат К. М., срещу въззивно решение №6091 от 24.08.2015 г. по гр.д. №3505/2014 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 02.12.2013 г. по гр.д. №31483/2013 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени исковете на Л. К. Ч. срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение на ищеца е издадена в нарушение на императивната норма на чл.193,ал.1 КТ. На 08.04.2013 г. ищецът се е явил в ответното дружество в срока по чл.345, ал.1 КТ около 16.00-16.30 ч. Бил е допуснат до работа от работодателя на посочената дата и е уведомен от последния, че трябва да се яви на следващия ден - 09.04.2013 г. в 11 ч., за да започне да изпълнява ефективно трудовите си задължения. На датата, на която ищецът е следвало да започне да изпълнява трудовите си задължения - 09.04.2013 г., от работодателя е изпратена нотариална покана с рег.№ 11550 по описа на нотариус И. Л., с която ищецът се уведомява, че следва да се яви на работа на 09.04.2013 г. в 11 ч., като в случай, че не желае да се явява на работа – да даде писмени обяснения в тридневен срок за неявяването му на работа по реда на чл.193 КТ. Други искания за обяснения от ищеца по реда на чл.193 от КТ, извън посочената нотариална покана, не са изисквани преди издаване на процесната заповед за уволнение. Ето защо в случая има допуснато от работодателя нарушение на императивната норма на чл.193,ал.1 КТ. Посочената правна норма изисква след извършване на нарушението на трудовата дисциплина, работодателят да изиска обяснения от работника или служителя във връзка с това нарушение, като с оглед тези обяснения следва да бъдат оценени и всички релевантни доказателства и едва тогава да бъде наложено дисциплинарното наказание. Към деня, в който работодателят е отправил искането си за обяснения до ищеца с нотариална покана, той не е извършил нарушението на трудовата дисциплина, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност, а именно - това по чл.190, ал.1, т.2 КТ- неявяване на работа в два последователни дни. След 09.04.2013 год. ищецът е извършил нарушението на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.2 КТ, но за това нарушение не са изискани обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ. Поради това и на формално основание в съответствие с разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ процесната заповед за дисциплинарно уволнение е незаконна
Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че не са изискани обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ. На 09.04.2013 г. работодателят е изпратил нотариална покана с искане за обяснения за неявяване на работа като същата е получена от ищеца на 19.04.2013 г. Съобразно правилата на чл.13 и чл.14 ЗЗД следва да се приеме, че обясненията са поискани от момента на получаване на поканата, а не от момента на изпращането. Искането на обяснения е едностранно волеизявление на работодателя – чл.44 ЗЗД и то не поражда никакви правни последици преди да бъде получено от работника.
Ответникът по касационната жалба Л. К. Ч., [населено място], оспорва жалбата.
С определение №84 от 26.01.2016 г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №6091 от 24.08.2015 г. по гр.д. №3505/2014 г. на Софийския градски съд. Обжалването е допуснато по правния въпрос за това от кой момент се счита, че работодателят е поискал обяснения от работника или служителя по чл.193, ал.1 КТ – от момента на изпращане на нотариалната покана или от момента на получаването и.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Трудовото право възниква и съществува продължително време като част от гражданското право. Разпоредбите на гражданското право се прилагат субсидиарно и спрямо трудовите правоотношения, когато специфичното им съдържание и цели не изключват такова приложение. Трудовото право се отнася към частноправните отрасли или гражданскоправните отрасли на правото в широкия смисъл на това понятие. То е изградено върху равнопоставеност на страните и използва широко диспозитивното начало, характерно за гражданскоправния метод на регулиране. При непълнота на правната уредба на трудовите правоотношения се прилагат субсидиарно правилата на гражданското право, въпреки че този въпрос поради липса на Граждански кодекс не е общо уреден. По принцип писмените граждански волеизявления, каквото е и писменото искане на работодателя от работника или служителя на обяснения по чл.193, ал.1 КТ, пораждат действие с достигането им до адресата/по арг. на чл.13, ал.2 и чл.14, ал.1 ЗЗД/, а ЗЗД не съдържа правила за определяне времето на изпращането. Поради това и моментът на изпращане на нотариалната покана с искане за обяснения по чл.193 КТ е правноирелевантен. Така, както изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с достигане на изявлението до адресата, а не по-рано, така и писменото искане на работодателя от работника или служителя на обяснения по чл.193, ал.1 КТ има действие от момента на достигането му до адресата, а времето на изпращането му е без правно значение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Правилно въззивният съд е приел за установено по делото, че след 09.04.2013 г. ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.2 КТ като не е се явил на работа два последователни работни дни. Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че за това нарушение не са изискани обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ. Нотариалната покана с искане за обяснения в тридневен срок за неявяването на работа е достигнала до адресата на 19.04.2013 г., а заповедта за дисциплинарно уволнение му е връчена на 25.05.2013 г. Съгласно чл. 190 КТ дисциплинарното наказание „уволнение” се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал. 1 са посочени нарушенията, които законодателят счита тежки. Последният е определил неявяването на работника или служителя на работа в течение на два последователни работни дни като тежко, тъй като разстройва в голяма степен създадената организация на труда. В случая е доказан фактическият състав на дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието. Това нарушение на трудовата дисциплина, посочено в процесната заповед, е само по себе си тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като се отнася до най - съществения елемент на трудовото правоотношение – престирането на работната сила в рамките на установените работни дни. По делото няма доказателства, че нарушението на трудовата дисциплина не може да се вмени във вина на ищеца. Ето защо, при така събраните доказателства, трябва да се приеме, че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил соченото дисциплинарно нарушение, което с оглед своята тежест и значимостта на неизпълненото трудово задължение е достатъчно, за да обоснове наложеното от работодателя наказание "уволнение".
При тази безспорно установена фактическа обстановка неправилно въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно.
Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе за законността на уволнението трябва да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят деловодни разноски за трите съдебни инстанции общо в размер на 5 778 лв.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №6091 от 24.08.2015 г. по гр.д. №3505/2014 г. на Софийския градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. К. Ч., [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение №672/29.04.2013 г. на управителя на дружеството; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „анализатор управление на риска” и за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 2 000 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Л. К. Ч., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 5 778 лв. деловодни разноски.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.





2.