Р Е Ш Е Н И Е № 151 гр. София, 03 април 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 280/2014 година Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия С. И., депозирана от неговия адвокат срещу решение №367 от 14.11.2013г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд №717/2013г. Визират се касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК. В подкрепа на релевираните оплаквания се декларира недоказаност на престъплението, за което е ангажирана отговорността на С. И.. Излагат се подробни съображения за престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние по чл.301, ал.1 от НК, като се поставя акцент на обстоятелството, че в обсега на правомощията на подсъдимия като младши юрисконсулт не е включено правото и задължението да предлага, съгласува или определя размера на налаганите имуществени санкции по чл.414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, по съставени на работодателите актове за установяване на административни нарушения на трудовото законодателство. Обръща се внимание и на факта, че свидетелят Р. Б., участвала в преговорите със С. И. за инкриминирания подкуп и съпричастна чрез сътрудничество на надлежните органи при неговото разкриване, не е била надлежно упълномощена от управителя на санкционираната фирма [фирма]- Т. Т., който не е бил информиран за поисканата и предоставена имотна облага, като към момента на приемане от подсъдимия на предадената от Б. парична сума от 1000 лева, имуществените санкции на дружеството са били лимитирани от А.- директор на Дирекция на „Инспекция на труда”- Софийска област. Предлага се преквалификация на престъпното посегателство по чл.283 от НК. Обосновава се и явна несправедливост на индивидуализираното наказание, несъответно на доказателствата по делото за тежкото семейно и имотно положение на С. И., и на здравословното му състояние. В съдебно заседание на 25.03.2014 година пред настоящата инстанция, подсъдимият И. и неговият защитник, редовно уведомени не се явяват. Представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност и справедливост на въззивния съдебен акт, като пледира за правоприлагане на чл.354, ал.1, т.1 от НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №107 от 26.03.2013г., постановена по нохд №5122/2012г. Софийски градски съд, наказателно отделение, 26-ти състав, е признал С. В. И. за виновен, в това, че в периода от 16.09.2011г. до 03.11.2011г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице - младши юрисконсулт в Дирекция „Инспекция по труда – София област“ е поискал дар /имотна облага/, която не му се следва – сума в размер на 2 000 лева от Р. Щ. Б. – представител на фирма [фирма] - [населено място] и на 03.11.2011 г. приел от Р. Щ. Б. сумата от 1000 лева, за да извърши действия по служба – да съдейства за налагане на нисък размер на имуществени санкции, по съставени на 16.09.2011г. от „Инспекция по труда“ Софийска област, на дружество „Тим 2006“, 4 /четири/ броя актове за установяване на административно нарушение по чл. 406, ал. 1 от КТ с №№ 23-2303790, 23-2303791, 23-2303792 и 23-2303793, което съдействие се изразило в това, че като постигнал договореност с представителя на фирмата, относно размера на имуществените санкции, изготвил и представил за одобрениe на Е. И. А. – директор на Дирекция „Инспекция по труда“, Софийска област, споразумения по реда на чл. 415 от КТ, в които предложил, за всеки един от случаите минимален размер на имуществената санкция, предвидена в чл. 414, ал. 1 от КТ – по 1500 лева, поради което и на основание чл. 301, ал. 1, пр. 1, 2, и 5 от НК във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на 3 /три/ години лишаване от свобода, при условията на чл.66 от НК с петгодишен изпитателен срок и на глоба в размер на 2 500 лева. В съответствие с изискванията на чл. 301, ал. 4, вр. с чл. 37, ал. 1, т.т. 6 и 7 от НК подсъдимият е лишен от правото да заема държавна длъжност в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и упражнява професията „юрист“, за срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата. С атакуваното решение №367/14.11.2013г., по внохд №717/2013г., Апелативен съд-София, в производство, инициирано по жалба на С. И. и неговия адвокат, е изменил първоинстанционния акт, като намалил срока на отмерените наказателни санкции лишаване от свобода и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т.т. 6 и 7 от НК от 3 /три/ години на 2 /две/ години. Касационната жалба на подсъдимия И. е неоснователна. При реализираната проверка по чл.347 от НПК, настоящият съдебен състав не констатира бланкетно очертаната и лишена от конкретика недоказаност на престъплението, в което е обвинен С. И.. Доказателствената съвкупност, приобщена по делото чрез обясненията на подсъдимото лице; свидетелските показания на Р. Б., К.К., Е. А., Р. М., К. К., Н. П., М. Д., И. Н., Г. М., Н. С., Ж. С., М. П. и Т. Т., дадени в хода на досъдебното и съдебно разследване; приложените писмени и веществени доказателства и доказателствени средства; и изготвените заключения по назначените физикохимична експертиза и техническа експертизи, с изискуемия се интензитет обезпечават основния факт в наказателния процес-извършване на инкриминираното деяние и неговото авторство. След задълбочен анализ и прецизна оценка на установените обективни данни в разглеждания казус е формирано вътрешното убеждение на решаващия орган за релевантните за повдигнатото обвинение обстоятелства. Те сочат на проведени разговори и осъществени срещи в столицата, за времето от 16.09.2011г. до 03.11.2011г., между С. И. - младши юрисконсулт в Дирекция „Инспекция по труда, област София” и Р. Б. - представител на [фирма], [населено място], по повод съставени на фирмата от надлежния орган актове №23-2303790, 23-2303791, 23-2303792 и 23-2303793 за установяване на административно нарушение по чл.406, ал.1, вр. на чл.63 от КТ и чл.4, ал.3 от Наредба №5 /ДВ, бр.1/2003г./, при които подсъдимият предложил да му бъде предоставена парична сума от 2000 лева и получил 1000 лева, за да окаже съдействие за налагане минимален размер на предвидената в чл.414, ал.1 от КТ имуществена санкция /1500 лева/, при изготвяне на споразуменията по реда на чл.415 от КТ. При описаната фактология правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на С. И. се субсумира от обективна и субективна страна от престъпния състав на чл.301, ал.1 от НК. В качеството си на длъжностно лице, подсъдимият поискал от Р. Б. и приел в частен порядък като лично възнаграждение, предаден му противоправно дар, материализиран в пари, за да извърши действия в кръга на службата, изразили се в това, че след постигане на договореност с подлежащото на санкциониране за неспазване на трудовото законодателство дружество, представил за одобрениe на директора на Дирекция „Инспекция по труда“, Софийска област - Е. А., споразумения по чл. 415 от КТ, с лимитирани имуществени санкции в минимален размер. Очертаните фактически положения за осъществената от С. И. неправомерна дейност обуславят по несъмнен начин и визирания за криминализираното в особената норма престъпно посегателство пряк умисъл. Формираните представи у подсъдимото лице за поискани и получени, с оглед длъжностния му статут парични средства, които не му се следват, и за съществуващия конекситет между незаконно приетата имотна облага и възложените му служебни задължения, индицират на съдържание и форма на вина, при съзнаване на обществената опасност на деянието, с предвиждане на общественоопасните последици и в кумулативна даденост на налично желание, насочено към тяхната реализация с користна цел. В контекста на предложената аргументация неоснователни са доводите на защитата в касационната жалба за престъпна несъставомерност на инкриминираните прояви на С. И., с поставен акцент на липсата на нужната оторизация с правомощия по предлагане, съгласуване или определяне размера на имуществените санкции по чл.414, ал.1 от КТ, във връзка с актове за допуснати от работодателите административни нарушения. Видно от длъжностната характеристика на подсъдимия и от свидетелските показания на показанията на Е. А., С. И. е имал право и задължение да изготвя споразуменията по реда на чл.415г от КТ, с конкретно посочен размер на налаганата имуществена санкцията, като съставяните от него проекти почти винаги са приемани от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, Софийска област. Именно в рамките на изпълнението на тази му компетентност е бил поискан и получен инкриминирания подкуп, предпоставящ наказателната отговорност. В подкрепа на изведеното заключение са естеството и параметрите на повдигнатото срещу подсъдимия фактическо и юридическо обвинение. Прокуратурата е инкриминирала не самото налагане на имуществената санкция, което безспорно е в обхвата на правомощията на директора на Дирекция „Инспекция по труда“, а оказаното от С. И. съдействие за определянето й в минимален размер, при изготвяне на проекта за споразумения, което безспорно е служебна дейност по правоприлагане, подпомагаща съответния държавен орган, а не работа от технически характер. Несъстоятелни са и възраженията на упълномощения адвокат на подсъдимия, че неправомерното поведение не консумира престъплението подкуп, тъй като Р. Б. не е била надлежно упълномощена от управителя на санкционираната фирма - Т. Т. и търговецът не е бил информиран за поискания и предоставен дар, което е необходимо за инкриминираното претендиране и получаване на имотната облага. Категорично е доказано от материалите по делото, че с пълномощно от 16.09.2011г. /л.135, т.2 от д.п./, ръководещият процесното дружество е натоварил Р. Б. с представителни функции пред Министерство на труда и социалната политика, Дирекция „Инспекция по труда, област София” и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, изразяващи се в подаване, получаване и подписване на декларации, заявления, уведомления и друга документация, свързана с дейността на стопанисвания от фирмата обект /хотел-ресторант „Р.”, находящ се на [улица], [населено място]/. Доказателствена опора за това са и волеизявленията на М. П. /заместник-управител на „ТИМ 2006”/, в съдебно заседание на 26.03.2013г. За пълнота на изложението следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че за покриване на обективните и субективни признаци на престъплението подкуп /искане или приемане на дар/ не се изисква субектът, предоставящ неследващата се имотна облага да е изрично упълномощен. В разглеждания случай такава представителна власт е била нужна на Б., за да бъдат валидно подписани споразуменията на санкционираната фирма, но не и за осъществяване на престъпното деяние от С. И.. Неиздържани са и твърденията в касационната жалба за несъблюдаване на приложимото материално право от съда, при ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по чл.301, ал.1 от НК, поради определен от директора на Дирекция на „Инспекция на труда”- Софийска област размер на имуществените санкции в споразуменията, към момента на престъпното приемане на предоставените от Р. Б. пари /1000 лева/. Очевидно е от съдържанието на обвинителния акт и от мотивите, очертани в първоинстанционната присъда и въззивно решение, че инкриминираното поведение на С. И. се обективира в искане на неследващ се дар /2 000 лева/ и в получаване на сумата от 1000 лева, за да съдейства за налагане на нисък размер на имуществени санкции, по съставени на 16.09.2011г. от „Инспекция по труда“ Софийска област, на дружество „Тим 2006“, актове за установяване на административни нарушения по КТ. Според инкорпорираната доказателствена маса, неправомерните действия на подсъдимия по искане на имотна облага, удовлетворяващи визираната в чл.301, ал.1, пр.1 от НК форма на изпълнително деяние, несъмнено предхождат изпълнението на служебните задължения от Е. А.. Що се отнася до извършения подкуп чрез приемане на неследващ се дар, действително инкриминираната неправомерна дейност по време е осъществена след лимитиране на имуществените санкции в споразуменията от директора на Дирекция на „Инспекция на труда”- Софийска област, но съгласно чл.415г от КТ, техен задължителен реквизит е и наличният подпис на нарушителя или упълномощено от него лице, какъвто е отсъствал, като те влизат в сила след предвиденото в чл.415г, ал.6 от КТ последващо одобрение. Следователно при състоялата се между С. И. и Р. Б. на 03.11.2011г. среща, процесът по сключване на споразуменията по реда на чл.415 от КТ не е бил финализиран, поради което и инкриминираният акт е престъпносъставомерен по чл.301, ал.1, пр.2 от НК. Противоречи на буквата и духа на закона и предлаганата от процесуания представител на С. И. преквалификация на престъпното деяние в по-леко наказуемо престъпление по чл.283 от НК. Между криминализираните в чл.283 и чл.301 от НК престъпни посегателства съществува прилика, изразяваща се в това, че деецът, който е длъжностно лице злоупотребява със служебното си положение, с цел получаване на неследваща се противозаконна облага, независимо дали тя е реализирана. Различието между двата визирани в материалноправните норми престъпни състави сочи обаче, че при подкупа, дарът или облагата се иска или получава /съответно приемането на предложение или обещение за тях/, от длъжностното лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, докато при престъплението по чл.283 от НК, субектът използва своето служебно положение пред трето лице, без това да е във връзка с неговата служба, при което може да получи за себе си или за другиго противозаконна облага.1 Конкретиката в казуса очертава факти, обуславящи прилагане на чл.301 НК. Справедливо са отмерени и наказанията на подсъдимия. Индивидуализираните от въззивния съд, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, наказателни санкции – 2 /две/ години лишаване от свобода, при условията на чл.66 от НК и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т.т. 6 и 7 от НК за срок от 2 /две/ години, като вид, размер и начин на изтърпяване, са съобразени с тежестта на извършеното престъпление и с данните за личността на неговия автор /чисто съдебно минало, добри характеристики, семейно положение и имотно състояние на подсъдимия/. Правнозначимите за наказателната отговорност факти са обстойно обсъдени и професионално ценени от контролираната инстанция, в аспекта на визираните в чл.36 от НК цели на личната и генерална превенция, и на регистрираните в съдебната статистика, идентични случаи на корупционни практики, мотивиращи висока степен на морална и социална укоримост. Инкриминираното престъпно поведение накърнява важна сфера на обществените отношения, свързани с дейността на държавните органи, подронва авторитета на служителите им и разколебава доверието в тях, като налага сериозна работа на ангажираните с преследването на тези престъпления длъжностни лица и адекватна реакция на съдилищата, проектирана в провежданата наказателна политика. ______________________________________________________________ 1. решение №54/69­­г. на ІІ-ро н.о., решение №306/74г. на ІІ-ро н.о. и решение 457/85г. на ВК на ВС на РБ. . Предложената аргументация мотивира настоящата инстанция да приеме липса на касационни основания по чл.348 ал.1, т.т.1 и 3 от НПК, обосноваващи отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, поради допуснато нарушение на материалния закон, или ревизиране на съдебния акт в пределите на възложената й компетентност по чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.т.1 и 2 от НПК. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №367 от 14.11.2013г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд №717/2013г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.