Р Е Ш Е Н И Е №369/2011год. гр.София, 12.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 396/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 835 от 16.08.2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 11 от 18.01.2011 год. по г р.дело № 499/2010 год. на Ловешкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 99 от 04.08.2010 год. по гр.дело № 839/2007 год. на Тетевенския районен съд. С последното е отхвърлен предявения от касаторите Л. Т. Р., Д. Н. М., П. С. М. и Д. С. М. иск по чл.108 ЗС срещу [фирма], [населено място], общ.Т. за признаване правото на собственост и предаване владението на * идеална част от реституирано по ЗВСОНИ имущество: 1. дворно място с площ * кв.м. от производствената площадка на ответното дружество, за което е отреден УПИ * в кв.* по плана на [населено място] от 1976 год., заедно с всички изградени след одържавяването на дворното място подобрения и приращения, които нямат статут на самостоятелни обекти на правото на собственост; 2. фабрична постройка – масивна сграда /цех за шперплат/ с площ * кв.м., построена през 1946 год.; 3. административна сграда с площ * кв.м., построена през 1943 год., заедно с всички приращения и подобрения към двете намиращи се в дворното място сгради; 4. Ш.-машина „Р.”; 5. сушилня ролкова за фурнир „Ш.”; 6. хидравлична 15-етажна преса за шперплат и 7. парен котел за твърдо гориво. Поддържат се оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта от произнасяне по реда на чл.290 ГПК по въпроса: по какъв начин се установява и определя в случаите по чл.3, ал.2 ЗВСОНИ обемът на правата/делът от възстановената собственост/ на член-съдружник и акционер в капиталово търговско дружество, съответно на наследниците по закон на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяване на дружеството, което е било заличено в търговския регистър и при влизане на ЗВСОНИ в сила не съществува като правен субект. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното: В. съд е приел, че наследодателят на ищците/сега касатори/ П. Т. М. е притежавал 200 броя акции с общ номинал от 1000000 лева, разпределен в * акции с номинал 5 000 лева всяка една от капитала на национализираното по З. [фирма], което дружество е било прекратено по право съгласно т.2 от Указа за отмяна на Търговския закон и на Закона за дружествата с ограничена отговорност/”Известия”, бр.66 от 18.07.1953 год./. Прието е за установено, че към момента на национализиране на фабриката, имуществото й се е състояло от терен с площ * кв.м.; сгради – административна с площ * кв.м., фабрична със застроена площ от около * кв.м. и описаните в исковата молба движими вещи. Било е безспорно, че към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила, описаните недвижими и движими вещи са съществували реално във вида и размерите, в които са отчуждени. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е било установено, че към м.септември 2009 год. съществуващият терен е с площ от около * кв.м., представляващ парцел * в кв.* по плана от * год. с идентификатор № * по кадастралната карта и регистри на землището на [населено място]. Прието е за установено, че построените след национализацията нови сгради са с площ от * кв.м., а пристроените сгради и строителни съоръжения са на площ от * кв.м., че завзетия имот съществува в размерите, в които е бил отчужден; не е било извършено обезщетяване на собственика и са налице предпоставките за възстановяване на собствеността върху имота на неговите собственици. В. съд е разграничил понятията „капитал” и „имущество” на акционерното дружество като несъизмерими величини. Посочено е, че капиталът е разделен на акции, записани от акционерите, които съобразно техния вид и брой пораждат съответните членствени права, а имуществото принадлежи на дружеството; има променлива величина; с наличното имущество дружеството отговаря към кредиторите и в случай на ликвидация се разпределя между акционерите, само след като са удовлетворени всички претенции на кредиторите. Прието е, че ищците/касатори/ не са доказали активната си легитимация по предявения иск, а носят тежестта да установят при условията на главно и пълно доказване притежаваното от техния наследодател имущество или че към момента на одържавяването какво имущество е притежавало [фирма] и че то се е състояло от активите и пасивите на национализираната фабрика. Прието е, че ищците/касатори/ не са установили и доказали обема на вещните права на наследодателя си върху реституираното имущество. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за основателна поради следните съображения: Съгласно чл.3, ал.1 ЗВСОНИ, реституционният ефект настъпва по отношение на лицата, от които имотите са били отнети, или на техните наследници по закон или други правоприемници, а съгласно ал.2 от същия текст, когато се възстановява собственост, отнета от юридически лица, които в момента не съществуват, реституционният ефект настъпва по отношение на съдружниците или на членовете им, съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници по закон. Възстановяването на собствеността при условията на ЗВСОНИ настъпва по силата на самия закон, т.е. от момента на влизането му в сила и при обективното наличие на визираните в него предпоставки, т.е. ако имотите се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл.61 от Търговския закон и ако те съществуват реално до размерите, в които са отчуждени и при одържавяването бившите собственици не са били обезщетени. Ако имотите не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане, лицата имат право на обезщетение при условията на З.. Съгласно чл.3, ал.2 ЗВСОНИ, правата на лицата, в полза на които настъпва възстановяването на собствеността, зависят от правата, които те или техните наследодатели са имали като членове или съдружници в юридическите лица, от които е одържавено имуществото към момента на прекратяването. При акционерните дружества правата на акционерите зависят единствено от броя на притежаваните акции /доколкото всяка акция материализира съответната част от основния капитал/. Съгласно нормативната уредба по приложимия в настоящия случай Търговски закон от 1897 год./отм./, акцията материализира участието на съдружника в дружеството, т.е. членственото правоотношение, а също и притежанието на съответната част от разделения на еднакви части основен капитал. Самият основен капитал на акционерното дружество съставлява постоянна цифрова парична величина от сбора на номиналните вноски на всички акционери и е предназначен да гарантира кредиторите и да даде материална възможност на дружеството като отделен правен субект да реализира целите си. За разлика от основния капитал, дружественият капитал/или дружественото имущество/ е променлива величина и отразява притежаваните към даден момент стопански блага. Р. момент, към който се преценява дали дадено лице е имало качеството акционер е моментът на прекратяване на акционерното дружество, респективно на членственото правоотношение, което по силата на З. е настъпило на 23.12.1947 год. – денят на гласуването на закона от Народното събрание, когато същият е влязъл в сила съгласно чл.24. В този момент настъпва ефекта на одържавяването и съответно за бившите акционери възниква правото при определените в закона и правилника за приложението му условия да получат обезщетение в държавни облигации. Това следва и от обстоятелството, че съгласно § 52 и § 53 П. в най-кратък срок е следвало да се извърши опис на имуществото на национализираните предприятия, а въз основа на него и приключителен баланс, който служи за приключване на счетоводните книги към датата на национализирането на предприятието и за откриване на сметките му наново. Независимо от приключителния баланс е следвало да се изготви и нарочен баланс по правилата на § 56 - § 61 от П., който съгласно § 62 от същия правилник служи единствено за нуждите на предвиденото производство по обезщетение на бившите собственици /в случая акционери/ на национализираното дружество. Съгласно чл.3, ал.5 З., лицата или техните правоприемници, чиито имущества са били одържавени по З., се обезщетяват за активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие, съставен по реда на глава ІІ от П./обн., ДВ, бр.39 от 1948 год.; изм., бр.181 от 1950 год./, намалено със стойността на реално възстановената им собственост или получена съсобственост върху имущество, включено в същия нарочен баланс. Възприетият с чл.3, ал.2 ЗВСОНИ критерий за определяне обема на правата /делът от възстановената собственост/ на член-съдружник или акционер в капиталово търговско дружество, съответно на наследниците по закон на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяване на дружеството, заличено в търговския регистър и несъществуващо като правен субект при влизане на ЗВСОНИ в сила, е съобразен и с принципа на чл.212 ТЗ от 18.05.1897 год./отм./. Според него, имотът на прекратеното дружество, след изплащането на дружествените дългове, се разделя между акционерите съразмерно с акциите им. Същото се отнася и за правата на съдружника в О. и на акционера в АД при действащия Търговски закон – чл.123, чл.127 и чл.181, ал.1. С оглед на всичко това, на въпроса по чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да се отговори, че в случаите по чл.3, ал.2 ЗВСОНИ, критерий за определяне обема на реституционните права/делът от възстановената собственост/ на член-съдружник или акционер в капиталово търговско дружество, съответно на наследниците по закон на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяване на дружеството, заличено в търговския регистър и не съществуващо като правен субект при влизане на ЗВСОНИ в сила, е размерът на членственото дялово/акционерно/ участие на този съдружник/акционер/ в капитала на одържавеното /национализирано/дружество. Специално за национализираните по З. имоти, делът от възстановената по ЗВСОНИ собственост се определя като съотношение на номиналната стойност на притежаваните акции към стойността на основния капитал. Предвид на това, въззивният съд незаконосъобразно е приел, че ищците/сега касатори/ не са доказали активната си материалноправна легитимация по предявения ревандикационен иск, тъй като не са установили какво имущество е притежавало [фирма] към момента на одържавяването му по З. и че това имущество се е състояло от активите и пасивите на национализираната фабрика. Налице е основание по чл.281, т.3, предл.първо ГПК за отмяна на въззивното решение. Ищците са законни наследници на П. Т. М., бивш жител на [населено място], област Стара З., починал на 08.06.1978 год. Наследодателят е бил акционер в [фирма], [населено място], което преди национализацията притежавало фабрика за производство на шперплат в [населено място], [община]. П. Т. М. е притежавал * броя акции с общ номинал 1 000 000 лева, като основният капитал на дружеството бил 10 000 000 лева, разпределен на * акции по 5 000 лева номанил всяка една от тях. Имуществото на фабриката е било национализирано по реда на чл.1 З. и § 1 П., а дружеството е било прекратено по право по силата на Указа за отмяна на Търговския закон и на Закона за дружествата с ограничена отговорност от 01.01.1952 год. и заличено от дружествения регистър. При национализацията на дружеството е бил съставен нарочен баланс към 01.09.1948 год. След одържавяването на фабриката, имуществото й е било предоставено на новообразуваното ДП”В. Ч.”-с.Ч. В.-държавна шперплатна фабрика, по-късно преименувана в ДИП”К. В.”. След приемане на Търговския закон предприятието е било регистрирано като [фирма], през 1996 год. преобразувано в ЕАД, понастоящем преобразувано в акционерно дружество. След влизане на ЗВСОНИ в сила, кметът на [община] е издал заповед за деактуване на наличните имоти на бившето [фирма]. Към момента на одържавяването на фабриката, имуществото – земя, сгради и съоръжения е било както следва: одържавен терен с площ * кв.м., административна сграда с площ * кв.м., фабрична сграда със застроена площ около * кв.м., както и описаните в исковата молба движими вещи. Безспорно е, че към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила имуществата, посочени по-горе са съществували реално във вида и размерите, в които са одържавени. Към момента на заключението на съдебно-счетоводната експертиза – м.септември 2009 год., съществуващият терен, съгласно А. № 193/09.01.1970 год. и НА № 45/02.03.2005 год. е с площ около * кв.м. – парцел * в кв.* по плана на [населено място] от 1976 год., с идентификатор * и с площ * кв.м. по кадастралната карта на землището. След национализацията са били построени нови сгради с площ от * кв.м., а пристроените сгради и строителни съоръжения са на площ от * кв.м. В резултат на пожар, възникнал към 25.02.1992 год. фабричната масивна постройка с площ * кв.м. е била напълно унищожена, като от одържавеното имущество са останали към същата дата административната сграда и парен котел за твърдо гориво. При тези данни и с оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, следва да се приеме, че предвид чл.3, ал.2 ЗВСОНИ, поради заличаването на юридическото лице [фирма] и несъществуването му като правен субект към момента на влизане на реституционния закон в сила, собствеността върху имуществото се възстановява в полза на акционерите съобразно правата на всеки един от тях или на техните наследници по закон. След като акционерът П. Т. М. е притежавал *% от капитала на [фирма], ищците като негови наследници по закон придобиват въз основа на реституцията общо *% или */* част от имуществото на национализираната фабрика, която квота се отнася както за процесната фабрика за шперплат, така и за всеки друг, подлежащ на реституция актив, одържавен от патримониума на прекратеното акционерно дружество. По делото обаче не са събрани доказателства относно точната площ на УПИ * в кв.* по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 909/1976 год. и частичното изменение на същия план, одобрено със заповед № 794/1989 год. /такива данни в издадените от техническата служба на [община] скици липсват/. Тази площ е от съществено значение за определяне размера на реституираното в полза на ищците право на собственост, доколкото е безспорно, че понастоящем площта на терена, за който е отреден УПИ * в кв.* във всички случаи надвишава площта на одържавения по З. терен на [фирма] от * кв.м. Като се съобрази актуалния статут на урегулирания в рамките на плана недвижим имот, реституираната собственост на ищците/сега касатори/ би следвало да бъде призната не като реална част, а като идеална част от терена, представляваща аритметична дроб с числител одържавената площ и знаменател-настоящата площ на урегулирания поземлен имот /срвн., решение № 466 от 14.01.2011 год. по гр.дело № 748/2009 год. ВКС, ІІ г.о./. Предвид на изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено изцяло и делото се върне за ново разглеждане от друг състав с оглед необходимостта от извършване но нови съдопроизводствени действия /чл.293, ал.3 ГПК/. По тези съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 11 от 18.01.2011 год. по гр.дело № 499/2010 год. на Ловешкия окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/