Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд * гори * писмени доказателства * право на възстановяване

СВЕТОВНИ РЕЛИГИИ

 

 

 

 

                                                 Р Е Ш Е Н И Е   

 

 

                                                             № 979/09

 

                                             гр.София, 07.04.2010 год.

 

 

                                         В ИМЕТО  НА НАРОДА                                          

 

 

           

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети декември  две хиляди и девета  година в състав:

 

              

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

                                                                                            ОЛГА КЕРЕЛСКА

 

 

 

при участието на секретаря Цветанка Найденова

разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА

гр.дело  №2449 образувано по описа на І г.о. за 2008 год.

Производството е по чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. И. К. от с. М., община С., чрез адв. С, против решението от 11.03.2008г., постановено по гр.д. №564/2007 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е оставено в сила решението от 30.07.2007г. по гр.д. №122/2007г. на Районен съд-Смолян, с което е отхвърлен предявения от Р. И. К. против О. с. по земеделие и гори-гр. Смолян иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение №394 от 25.09.2008г. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като въпросът за доказателственото значение на представените от ищеца документи е разрешаван противоречиво от съдилищата, като се позовава на съдебни решения на Смолянски районен съд, по които въз основа на същите документи исковете са уважени. С въззивното решение е прието, че за установяване на правата на наследодателя на ищеца е необходим крепостен, нотариален акт, издаден по реда на Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911г., с разширенията и допълненията му за П. от 1931г. По отношение на гори, за които се е прилагал същия закон, с приложените решения по други дела, е прието, че собствеността може да се доказва и с други писмени доказателства освен нотариални и крепостни актове.

Настоящият съдебен състав намира за правилна практиката, изразена в приложените съдебни решения, че собствеността може да се доказва с писмените доказателства, посочени в специалната разпоредба на чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.

Ответникът О. с. по земеделие - гр. С. и страните по чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

Съдът е сезиран от Р. И. К. с иск с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ за възстановяване правото на собственост на наследниците на братята К. И. К. , Р. И. К. и Я. И. К. върху гора с площ от гора с площ от 18 дка, попадаща в ревир”Г” в землището на с. М., общ. Смолян.

Въззивният съд е приел, че след като се касае до гори, които са продадени при режима на Закона за продаване на някои държавни гори от С. околия /19911г./, с измененията и допълненията от 1923г., 1927г. и 1931г. относно П. околия, собствеността може да се доказва само с крепостен/нотариален/ акт, какъвто не фигурира в представените от ищеца документи.

Решението е неправилно.

Съгласно чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ правото на собственост в производството по установителния иск с правно основание чл.13, ал.2 от същия закон, се установява с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, като писмени декларации на заявителите, свидетелски показания и протоколи за определяне "предмета на горското стопанство", издадени въз основа на чл. 22 от Закона за г. от 1922 г. и чл. 20 от Закона за г. от 1925 г. не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост. Извън тези ограничения всички останали писмени доказателства могат да бъдат основание за доказване на собственост, като силата им се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени /чл.142, пр.1 от ГПКотм./.

За доказване правото на собственост на наследодателя ищецът е представил заглавна страница на тетрадка и съдържащия се в нея списък на горовладелците, притежаващи частни гори в ревир”Г” в с. М., Смолянска околия, съставен на 21.11.1938г. като под №60 в списъка са записани братя И: Я. , Р. и К. с 24,2дка /листове № 9* от архивна единица №585, опис №4, фонд №8к на Ц. държавен архив/. Представена е заглавна страница на фонд №8к, от която е видно, че в нея се съдържат сведения, изпратени от районна горска инспекция в Ч. за плащане на лихвите за „петите” по отстъпените държавни гори в А. , Смолянска и Д. околия съгласно специалните закони от 1911г., 1923г. и 1931г. Видно от основното заключение на съдебно-лесотехническата експертиза на основание чл.3, ал.2 и ал.2 от ЗВСГЗФ в ревир „Г” е възстановена собствеността на наследниците на К. И. К. - върху 11,600дка гори въз основа на емлячния регистър от 1949г. и на наследниците на Р. И. К. /наследодател на Я. , Р. и К. К. / - върху3,500дка въз основа на декларацията за притежаваната собственост от наследодателя през 1949г. От допълнителното заключение на съдебно-лесотехническата експертиза, прието във въззивната инстанция, ревир”Г” е стопанисван от кооперация „К”, с. М.. Представено е приложително писмо изх. №787 от 14.11.1938г. на лесничея в Смолянско л. до горския инспектор – с. Ч. стопанска карта на частен ревир „Г”, изготвена през 1935г. /от фонд на Д. архив-Смолян, в който се съхранява стопански план, изготвен през 1948г. за ревира, с карта, по сведение на вещото лице/; приложителни писма изх. №І. Гс-3-15728 от 02.12.1948г. и изх. №Гс-з-441 от 18.01.1949г. на Министерство на г. , за изпращане на директора на държавното горско стопанство – с. М. на утвърдените протоколи за оценка на отчуждените горски имоти/фонд №846 с №1, АИ №15 на Д. архив-Смолян/.

Въззивният съд не е изяснил в каква връзка е издаден представения списък на горопритежателите, както и компетентността на съставителя, съобразно общите и специални нормативни актове, действали към момента на съставянето му /Закон за г. и специалния Закон за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911г., с разширенията и допълненията му за П. от 1931г./, основанието за съставянето му, за да направи извод дали е съставен от длъжностно лице, овластено от закон да удостоверява релевантни права или не. Въззивният съд в нарушение на разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК/отм./ не е изяснил и дали списъкът се отнася за земи по §3 от ЗИД на ЗПНДГСО, нормативно определени само за кооперативно стопанисване. При евентуално установяване, че към определен момент наследодателят е притежавал права на собственост, по последващата декларация от 1949г. следва да се прецени с оглед данните дали са осъществени юридически факти, които да имот за последица промяна в титуляра на правото. При извършването на тази преценка ще следва да се съобразят и разпоредбите на Указ №573 на президиума на ВНС от 28.05.1949г. относно реда за включване на укритите имоти в държавния поземлен фонд. След изясняване на посочените обстоятелства въззивният съд ще следва да направи извод дали доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност, установяват правата на наследодателя и в какъв обем.

По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените парвила – чл.157, ал.1 и чл.188, ал.1 от ГПК/отм./. Съобразно разпоредбата на чл.293, ал. 1 и ал.3 от ГПК въззивното решение трябва да се отмени в обжалваната част и се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението от 11.03.2008г., постановено по гр.д. №564/2007 г. на Окръжен съд-Смолян.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Смолян.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: