Р Е Ш Е Н И Е № 146 град София, 15 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Бисер Троянов при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора М.Велинова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 200 /2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия П. К. И. против осъдителната част на присъда № 174 от 11.10.2012 г. по внохд№ 307/2012 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се сочи, че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения и е явно несправедлива. Изтъква се противоречие между мотивите на присъдата и повдигнатото обвинение във вреда на подсъдимия, както и непълнота на доказателствата, довела да неизяснена фактическа обстановка. Несправедливостта на наказанието се обосновава с допуснатото подценяване на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и надценяване на тежестта на предходната му криминална дейност. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и ново разглеждане на делото от стадия на досъдебното производство, или, алтернативно - за намаляване на наложената санкция. Пред касационната инстанция подсъдимият / в писмено допълнение към жалбата / и защитникът поддържат направените искания. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.497, ал.1 от НПК, установи следното : Пловдивският окръжен съд с присъда № 34 от 28.03.2012 г. по нохд № 264/2012 г.признал подсъдимия П. К. И. за виновен в това, че на 13.08.2011 г., при условията на опасен рецидив, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 1042 броя таблетки с активен компонент метилен-диоксиметамфетамин, амфетамин и феницикладин, и марихуана с активен компонент тетрахидроканабинол, всички на обща стойност 6 982 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.2, т.4 във вр. с ал.1, пр.1 във вр.с чл. 29,ал.1,б.”а” и чл.58а, ал., и ал.5 от НК във вр. с чл. 373,ал.2 от НПК го осъдил на шест години и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 50 000 лева. Със същата присъда подсъдимият бил признат за виновен и в извършване на престъпление по чл. 339, ал.1 от НК, за което и във връзка с чл. 58а, ал.4 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК бил наказан с три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия едно общо наказание в размер на шест години и осем месеца лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, към което присъединил наказанието глоба в размер на 50 000 лева. Съдът приспаднал от срока на лишаване от свобода времето , през което подсъдимият бил задържан в рамките на настоящето производство. На основание чл. 354а, ал.6 от НК високорисковите наркотични вещества били отнети в полза на държавата, както и веществените доказателства / съгласно чл. 53, ал.1 , б.”а” от НК/ и сумата 490 лева /съгласно чл. 53,ал.2, б.”б” от НК/. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Пловдивският апелативен съд с присъда № 174 от 11.10.2012 г. по внохд № 307/2012 г.изменил първоинстанционната присъда, като оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 339,ал.1 от НК и отменил приложението на чл. 23 от НК, както и относно приложението на чл. 53, ал.1, б.”а” от НК. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационната жалба срещу потвърдителната част на присъдата е неоснователна по следните съображения: Наказателното производство пред окръжния съд протекло по реда на чл. 373 , ал.2 от Глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият, на основание чл. 371, т.2 от НПК признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Няма данни волята на касатора да е била подложена на манипулации. П. И., надлежно защитаван от назначения му защитник, изразил желанието си за провеждане на съкратено съдебно следствие, отказвайки се от събиране на доказателства.Този установен по изричното искане на подсъдимия ред за разглеждане на делото изключва възможността за оспорване на изложените в обвинителния акт съставомерни факти. Съгласно обвързващите съда задължителни указания на Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2008 г., НК, когато подсъдимият доброволно и съзнателно е пожелал разглеждане на делото по реда на чл. 373, ал.2 от НПК той „сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания”. Ето защо направеното в касационната жалба оплакване, че не са разпитани всички свидетели, имащи отношение към изясняване на пълната фактическа обстановка, е лишено от процесуално основание. Освен това непълнотата на доказателствата сама по себе си не е касационно основание и е изключена от обхвата на проверката по глава двадесет и трета от НПК. На следващо място защитата оспорва фактическите изводи на двете предходни инстанции с твърдението, че те съдържат „вътрешни противоречия”, засягащи правата на подсъдимия. Доводите, с които се подкрепя това твърде наясно твърдение, показват, че под „противоречия” жалбоподателят разбира отклонение на посочените от съда релевантни факти от тези , съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт.Така разшифровано оплакването не намира подкрепа в съдържанието на въззивния акт. Внимателният прочит на обжалваната присъда показва , че тя следва хронологията и детайлите на описаната от обвинението дейност на подсъдимия и по-специално – оспорваната в жалбата фактическа власт върху високорисковите наркотични вещества. Апелативният съдебен състав правилно не е възприел версията на подсъдимия, целяща да се прехвърли отговорността върху останалите два пътници в колата , като се е позовал на самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от всички останали доказателства, получени от различни докаателствени източници – показанията на свидетелите Г. и Х., приложените ВДС, експертни справки, протоколи за претърсване и изземване и др.,описани подробно на стр.8 и стр.9 от обсъжданата присъда.е. Некоректно в жалбата се твърди , че въззивният съд е изразил съмнение в авторството на деянието /на стр.11/,както и в целта на държането на наркотика – за разпространение.Точно обратното може да се прочете на цитираната страница, в която по недвусмислен начин съдебният състав е изразил подкрепа към мотивите на първата инстанция, констатирайки, че фактическата власт на подсъдимия върху иззетите високорискови наркотични вещества е несъмнено доказана, а специалната цел правилно е изведена на база тяхното количество, начина на опаковане и съхраняване и данните от ВДС за предстоящо отчуждаване. В изготвеното от подсъдимия допълнение към жалбата се релевира противоречие в мотивите на апелативния съд до степен на невъзможност да бъде установена волята му относно наказанието глоба. Вярно е, че на стр. 13, в абзац, смислово ориентиран към наложената глоба в размер на 50 000 лева , цифрово е изписана цифрата 5 000. Настоящият състав приема , че се касае до техническа, а не до съществена грешка в обективиране на резултата от въззивната проверка. Това е така, тъй като на стр.1 размерът на глобата е точно изписан - 50 000 лева, а в коментираният текст по недвусмислен начин се е изразява съгласие с него.Няма основание да се предполага, че втората инстанция е имала намерение да намали глобата до 5 000 лева - размер, който, прочее, се намира под легалния минимум на чл. 354а, ал.2, т.4 от НК. Несподелими са и съображенията на жалбоподателя за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, намалено по реда на чл. 58, ал.1 от НК с 1/3 до размера от 6 години и 8 месеца. Изброените в касационната жалба смекчаващи обстоятелства – родителски ангажименти и легален бизнес, са отчетени по най-благоприятен за подсъдимия начин, тъй като са основа на извод за баланс между тях и отегчаващите отговорността обстоятелства. Касационната жалба съдържа неприемлива от фактическа страна интерпретация на криминалното минало на П. И., насочена към представата за многобройни ,но отдалечени във времето и леко санкционирани престъпления, доказващи положителната му промяна. Това не е така, тъй като подсъдимият извършил разглежданата престъпна дейност само седем месеца след излизане от затвора, а в каталога на предходните му осъждания са записани тежки престъпления, санкционирани с продължителни срокове лишаване от свобода. В изготвеното лично от подсъдимия допълнение към жалбата се съдържа искане за отмяна на постановеното отнемане в полза на държавата на 490 лева съгласно чл. 53, ал.2,б.”б” от НК. По същество претенцията е основателна, тъй като няма доказателства сумата да е придобита чрез наказаното престъпление, още повече , че изпълнителното деяние е под формата на държане на високорискови наркотични вещества. Независимо от това съществува процесуално препятствие за отмяна на тази част от присъдата по касационен ред. Въззивната жалба съдържа оплакване единствено за размера на наложеното наказание , а отнемането по чл. 53 от НК, както е добре известно, не е наказание и се подчинява на различни за определянето му правила.Макар втората инстанция да се спряла на законността на отнемането този въпрос е бил извън пределите на допустимата въззивна проверка и изключва възможността за ревизия направо от касационната инстанция. Вж. повече по темата в Решение № 375 от 30.09.2008 г. на ВКС по н.д.№ 388/2008 г. НК , І н.о. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 174 от 11.10.2012 г. по внохд№ 307/2012 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.