О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 330 София, 14.10.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия. Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря............... и с участието на прокурора.......... като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1828 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК - във вр. чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК. Образувано е по частната жалба (с вх. № 6762/27.V.2020 г.) на Е. С. Х. от София, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против онази часот определение № 923 на Софийския апелативен съд ГК, от 15.IV.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 1025/2019 г., с което е била оставена без уважение нейна частна въззивна жалба срещу първоинстанционното определение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в 1-18, от 14.ХI.2019 г. по гр. д. № 6444/2017 г.: за отхвърляне на искането й с правно основание по чл. 248, ал. 1, пр. 1-во ГПК, обективирано в молба с вх. № 122114/8.Х.2019 г., чийто предмет е било допълване на предходно негово определение от 25.IХ.2019 г. по същото дело в частта му за разноските с присъждане на изплатения хонорар за един неин адвокат в размер на 2 030 лв. Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, Х. претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на искането й с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК от настоящата инстанция, с който то да бъдело уважено, като наред с изплатения за прекратеното исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК хонорар за един неин адвокат от САК, възлизащ на 2 030 лв. (две хиляди и тридесет лева), да й бъдат присъдени и разноските й, направени за държавни такси, дължими за частните въззивно и касационно производство, в общ размер на 30 лв. (тридесет лева). Инвокиран довод, че „по същото гражданско дело първоинстанционният съд е присъдил на двама от ответниците разноски, след което е отказал" да стори това по отношение на Х.. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано като Раздел II от текста на частната касационна жалба, подателката й обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на основанията по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Софийският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Опр. № 283/21.VI.2018 г. на 1-во т.о. по т. д. № 1583/2018 г., по следния процесуалноправен въпрос: „Дължат ли се разноски на ответник при прекратяване на образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК исково производство предвид конституирането на ненадлежен наследник в хипотезата на предявен изначално недопустим иск, поради това, че ответникът не е направил изрично приемане на наследство и в хода на исковото производство е направил изричен отказ от наследство по законоустановения ред?" Същевременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, било произнасянето на въззивния съд с атакуваното определение по следния правен въпрос: „Може ли да се приеме за добросъвестно поведение на ищец и въз основа на това да се приеме по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК, че същият не дължи разноски на ответник, който не е приел наследството на починала в процеса страна и в хода на съдебното производство след получаване на препис от исковата молба е направил изричен отказ от наследство?" По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация „Общинска банка" АД-София писмено е възразила чрез свой юрисконсулт /Вл.В.С/ както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на общото оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева) на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Инвокиран е довод че определянето на срок, в който наследникът да заяви дали е приел или се е отказал от наследството, следва да бъде даден от съда, по искане на заинтересованата страна по делото, но само „при липса на данни дали наследството е прието от наследника или е налице отказ от него -хипотеза различна от настоящата". Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл.275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на Е. С. Х. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: За да потвърди отказа на първостепенния съд да допълни прекратителното си определение по иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК в частта му за разноските с присъждане на изплатения от настоящата частна касаторка хонорар за един неин адвокат от САК в размер на сумата от 2030 лв., въззивната инстанция е приела - рег argumentum а contrario от текста на втората алинея на чл. 78 ГПК, че: „Банката ищец добросъвестно е насочвала иска си срещу ответници, които, видно от представените удостоверения за наследници, се явяват наследници по закон, заместили низходящите от първа степен на Е. Н. и наследницата й по съребрена линия Л. Х., съгласно чл. 10, ал. 4 ЗН, като производството е прекратено спрямо жалбоподателите едва след направения в хода на процеса отказ от наследство, което е довело до отпадане на пасивната им процесуална легитимация". Следователно решаващият правен извод на САС да освободи ищцовата кредитна институция от отговорност за разноски се основава върху преценка, че конституираната по реда на чл. 227 ГПК в процесуалното качество на ответница по предявения положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК Е. Ст. Х. е имала поведение, с което е дала повод за завеждане на делото, т.е. извън процесуално поведение. Налице е основанието по т. 1 in fine на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, след като още с Опр. № 89/26.11.2018 г. на състав на III-то г.о. на ВКС, постановено по ч. гр. дело № 565/2018 г., е било прието, че: „съгласно общото правило на чл. 78, ал. 4 ГПК, в случаите когато делото се прекрати, ответникът има право да му бъдат присъдени разноски /щом такива са извършени и доказани/, като законът не прави разлика в кой етап от производството е настъпило прекратяване и на какво основание". Разгледана по същество настоящата частна касационна жалба е основателна. В конкретния случай, като е игнорирал относимото към разрешаване на казуса съдопроизводствено правило на чл. 78, ал. 4 ГПК, за да приложи друго - „по аргумент за противното", а именно това по втората алинея на същия законов текст, съставът на САС е постановил неправилен акт по претенцията На Е. С. Х. с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК. От императивната материалноправна разпоредба на чл. 48 ЗН, че наследството се придобива с приемането му, като този акт произвежда действие от момента на откриване на наследството, по необходимост следва извода, че надлежното настъпване на процесуално приемство по реда на чл. 227 ГПК предпоставя решаващият съд да е изпълнил процедурата по чл. 51 ЗН. В противен случай извършеният от частната касаторка Х. извънпроцесуално отказ от наследство по реда на чл. 49 ЗН, надлежно вписан в Особената книга на Софийския РС, е следвало да бъде взет предвид в точно съответствие с изискването на чл. 235, ал. 3 ГПК, като факт от значение за редовното учредяване на процеса, настъпил след предявяването от банката на положителния установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК. На тази плоскост изцяло погрешна се явява преценката на състава на САС, че в конкретната хипотеза „производството не е прекратено поради недопустимост на предявения иск". Напротив, при ненастъпило надлежно приемство в процеса по реда на чл. 227 ГПК /липса на правоприемник/, предявеният срещу ответницата настояща частна касаторка положителен установителен иск е процесуално недопустим. При призоваване към наследяване на роднини по съребрена линия не може да се предполага, че те са приели наследството на първоначалния ответник с конклудентни действия, което оборва защитния довод на ответната по касация кредитна институция, че правомощието на решаващия съд по чл. 51 ЗН визирало „хипотеза, различна от настоящата". Ето защо освен атакуваното въззивно определение, ще следва да бъде отменено и потвърденото с него определение на първостепенния съд /без номер/, в което е обективиран отказа на СГС да допълни прекратителното си определение по гр. дело № 6444/2017 г. с произнасяне по отговорността на ищеца за разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Толкова повече, че същият веднъж вече е присъдил разноски - на това правно основание - с определението си № 16353/25.VII.2018 г. по горното дело /стр. 111-112/ в полза на първоначално конституираните при идентични условия в процеса като „правоприемници" на Е. Ил. Н. нейни две дъщери И. А. В. и Л. А. В.. В заключение, реалното извършване на претендираните от частната касаторка Е. Ст. Х. разноски в общ размер на сумата от 2 060 лв. /две хиляди и шестдесет лева/ се доказва от приложените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 20.ХII.2018 г., списъка по чл. 80 ГПК за уговорения и заплатен адвокатски хонорар от 2 030 лв., както и от приложените две банкови бордера за внесени по сметките на САС и на ВКС две държавни такси от по 15 лв. /петнадесет лева/,дължими на основание чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен, Търговска колегия, Първо отделение ОПРЕДЕЛИ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 923 Софийския апелативен съд ГК, от 15.IV.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 1025/2019 г. ОТМЕНЯ определение № 923 на Софийския апелативен съд, ГК, от 15.IV.2020 г., постановено по ч. тр.дело № 1025/2019 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно определение (без номер) на СГС, ГК, с-в 1-18, от 14.ХI.2019 г. по гр. дело № 6444/2017 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ответната по касация „Общинска банка" АД /ЕИК 121086224/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] № 6 - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 4 ГПК - да заплати на частната касаторка Е. С. Х., ЕГН [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес в този град, пл. „Журналист"№ 1-А. СУМА в размер на 2 030 лв. (две хиляди и тридесет лева), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от САК, КАКТО и СУМА в размер на 30 лв. (тридесет лева), представляваща направени от Х. разноски за държавни такси за частното въззивно производство пред САС, както и за настоящето частно касационно производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2