3 Р Е Ш Е Н И Е № 233 София, 03.07. 2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 7723/2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. П., [населено място], подадена от адвокат И. В., срещу въззивно решение №427 от 21.01.2013 г. по гр. дело № 13774/2012 г. на Софийския градски съд, с което е обезсилено решение от 11.10.2011 г. по гр.дело №1379/2011 г. на Софийския районен съд и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение е признато за установено по иск на [фирма], че касаторът дължи сумите 329.26 лв. – стойност на потребена топлинна енергия за периода 26.03.2007 г. – април 2009 г. и 197.89 лв. – мораторна лихва за периода 26.03.2007 г. – 15.01.2010 г. като исковете са отхвърлени до пълните предявени размери 5 501.43 лв. и 1 989.60 лв. Въззивният съд е приел, че заповедта за изпълнение е връчена на В. Първанов Първанов по реда на чл.47 ГПК на 04.06.2010 г., срокът за възражение е изтекъл на 18.06.2010 г. и подаденото на 20.09.2010 г. възражение е просрочено. Заповедта за изпълнение е влязла в сила и липсва правен интерес от предявените установителни искове. Касаторът е изложил твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо. Това е така, защото връчването на заповедта за изпълнение на 04.06.2010 г. е в нарушение на изискванията на чл.47 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище. Третото лице помагач [фирма], [населено място], не е заявил становище. С определение №376 от 19.03.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №427 от 21.01.2013 г. по гр. дело № 13774/2012 г. на Софийския градски съд. Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос за предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл.47 ГПК чрез залепване на уведомление, който се решава противоречиво от съдилищата. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Когато при първото посещение на посочения по делото адрес на ответника връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако връчителят намери сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. При получени сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече. В случаите, при които се установи, че ответникът пребивава на адреса, той трябва да положи усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен там, за да направи следващото посещение тогава. Ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение, като времето между първото и последното трябва да е повече от един месец. При последното посещение връчителят поставя уведомление, като попълва в него датата на поставянето му и го подписва. Връчването чрез залепване на уведомление е възможно само на регистрирания настоящ адрес (ако той е различен от постоянния) или на регистрирания постоянен адрес (ако няма различен настоящ). Залепването на уведомление на друго място е без правно значение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: В случая въззивният съд неправилно е приел, че заповедта за изпълнение е връчена на В. Първанов Първанов по реда на чл.47 ГПК на 04.06.2010 г. Това е така, защото връчването на тази дата чрез залепване на уведомление е на адреса, посочен по делото – София, [улица], [жилищен адрес] който обаче не съвпада с регистрирания негов настоящ адрес, съобразно изискването на чл.38 ГПК, а именно - София, [улица], ет.2, ап.5. Ето защо срокът за възражение не е изтекъл на 18.06.2010 г. и подаденото на 20.09.2010 г. възражение е в срок. Заповедта за изпълнение не е влязла в сила и предявените искове са допустими. По тази причина обжалваното решение следва да се отмени изцяло и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което трябва да се разгледат по същество предявените искове. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №427 от 21.01.2013 г. по гр. дело № 13774/2012 г. на Софийския градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.