5 Решение по т.д.№ 815/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е №84 С.,18.07. 2011 год. В И М Е Т О НА Н А РО Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Д. П. Т. К. при секретаря К. А., като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 815 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу решението от 12.03.2010 год. по гр.д.№ 1515/2008 год. на Софийския градски съд с което въззивният съд е потвърдил решението от 26.02.2008 год. по гр.д.№ 27810/07 год. на Софийски районен съд, 59 с-в. С това решение са били отхвърлени предявените от [фирма] срещу С. П. С. обективно съединени искове с правно основание чл.81 ЗЗ (отм.) вр.чл.19 ал.2 НЗЗ (отм.), съответно за сумите: 1697.07 лв. по главния иск и 819.43 лв. по акцесорния. К. контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: „Обусловена ли е отговорността по чл.81 ЗЗ (отм.) вр.чл.19 т.2 НЗЗ (отм.) от доказването на конкретен размер на концентрацията на алкохол?”. В касационната жалба се подържат основанието по чл.281 т.3 ГПК – необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Искането е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъдат уважени исковите претенции. Заявено е искане за присъждане на разноски с приложен списък по чл.80 ГПК. Ответникът по касационната жалба С. С. не е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК. Като взе предвид доводите по жалбата на основание чл.290 ал.2 ГПК и извърши проверка по обосноваността и законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е основателна. Софийски районен съд е бил сезиран от [фирма] с обективно съединени искове с правно основание чл.407 ал.2 (отм.) ТЗ вр.чл.81 от ЗЗ (отм.) и чл.19 от НЗЗ (отм.) и чл.86 ал.1 ЗЗД. Установено е по делото, че между [фирма] и С. П. С. е имало сключена застраховка за риска "Гражданска отговорност", валидна за 2003 год. Няма спор, че в резултат на ПТП от 03.06.2003 год. е било причинено увреждане на л.а.ДЕУ Т.” със сключена със ЗД [фирма] валидна застраховка „Каско”. Увреждането е причинено от л.а. "Форд” мод.”Фиеста” с ДК [рег.номер на МПС] с водач С. С.. Установено е, че на 08.03.2004 год. [фирма] е изплатил обезщетение в размер на 1697.07 лв. на ЗД [фирма], поради което е предявил срещу виновния водач С. С. иск с правно основание чл.81 ЗЗ (отм.) вр.чл.19 т.2 НЗЗ (отм.) за възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение. Твърдението по исковата молба е, че освен че е нарушил ЗДвП, движейки се с несъобразена скорост, виновният водач е употребил и алкохол, което е отразено в Протокол за ПТП, съставен от МВР-КАТ. Ответникът С. е посочил, че оспорва иска изцяло, като се е позовал на това, че не е получавал покана за плащане. Софийски градски съд е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че действително е отразено в Протокола за ПТП, че водачът на увреждащото МПС е употребил алкохол, но тъй като не е отразено в протокола и не са представени допълнителни доказателства, че концентрацията на алкохол надхвърля 0.5 промила, то не е налице и предпоставката на чл.81 ЗЗ (отм.) вр.чл.19 т.2 НЗЗ (отм.) за ангажиране регресната отговорност на водача. Становището на настоящата съдебна инстанция по поставения правен въпрос е следното: Както бе посочено по-горе, пътнотранспортното произшествие от които са произтекли вредите, обезщетени от [фирма], е настъпило на 03.06.2003 год. т.е. при действието на НЗЗ-1997 год. Регресното право на застрахователя се основава на предпоставката по чл.19 т.2 НЗЗ (отм.) - употреба от водача на алкохол. Основание за това е отбелязването в Протокола за ПТП при отчитане резултатите от дрегера. Отбелязано е издаването на талон за кръвна проба, както и съставянето на акт за административно нарушение. В съдържанието на протокола (съобразно формуляра, използван към 2003 год.) липсва отбелязване за концентрацията на алкохол. Протоколът е подписан без забележки от участниците в ПТП и не е бил оспорен като документ в съдебното производство. Неоспореният документ удостоверява фактите, посочени в него и по-конкретно, положителната алкохолна проба на С.. Наредбата за задължителното застраховане (отм.) не дефинира понятието „след употреба на алкохол”. Ако подзаконовият нормативен акт би бил тълкуван в съответствие само със Закона за застраховането (отм.) въз основа на който е издаден, би следвало да се приеме, че всяка положителна проба за наличието на алкохол в кръвта (и под 0.5 промила) е предпоставка за освобождаване на застрахователя от отговорност спрямо застрахования за обезщетяване на вредите, причинени от него на трети лица. В този случай би следвало да се приеме, че непосочването на концентрация в протокола за ПТП е без значение, доколкото дори минималното положително отчитане, съобразно техническите характеристики на дрегера, покрива основанието по чл.19 т.2 НЗЗ (отм.), дори да е под 0.5 промила. Настоящият съдебен състав, обаче, не счита, че разпоредбата на чл.19 т.2 НЗЗ (отм.) следва да се тълкува само във връзка със Закона за застраховането, въз основа на който е издадена Наредбата. Поради обстоятелството, че т.2 на чл.19 НЗЗ (отм.) пряко се отнася за водачи на МПС, следва да се приеме, че ограничението съответства на забраната, въведена от Закона за движение по пътищата. Забрана за управление на пътно превозно средство, съгласно чл.5 ал.2 т.3 ЗДвП (в редакцията към м.VІ.2003 год.) е, след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над 0,5 на хиляда. Поради това, отговорът на поставения правен въпрос ще следва да бъде: Отговорността по чл.81 ЗЗ (отм.) вр.чл.19 т.2 НЗЗ (отм.) не е обусловена от доказването на конкретен размер на концентрацията на алкохол. Разпоредбата на чл.19 т.2 НЗЗ (отм.), следва да се тълкува, съобразно законовата дефиниция на чл.5 ЗДвП, ограничаваща правото на управление на МПС след употреба на алкохол в концентрация по-голяма или най-малкото равна на посочената в този закон”. Становището на настоящата съдебна инстанция по съществото на спора е, че касационната жалба на [фирма] е основателна. Както неколкократно бе посочено, констатацията в Протокола за ПТП, че водачът С. виновно е причинил ПТП след употреба на алкохол не е оспорена. Вярно е, че в бланката на протокола, който е съставен съобразно изискванията на „НАРЕДБА № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи ….” (ДВ бр.103/2002 год.) не е предвидено отбелязването на концентрацията на алкохол при проверката по чл.8 от Наредбата, за разлика от протоколите за ПТП, съставени в изпълнение на сега действащата „НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. …” (ДВ бр.8/2009 год.). Неправилно въззивния съд е преценявал протокола за ПТП, съставен през 2003 год., съобразно критериите, въведени след 2009 год. Отбелязванията „да” и „не” за резултатите от проверката за алкохол с дрегер в бланките по предходната Наредба са съобразени единствено с въведения минимум по чл.5 ЗДвП т.е. когато концентрацията е под 0.5 промила отбелязването е „не” и талон за кръвна проба не се издава и акт за административно нарушение не се съставя. Аргумент за това е съпоставката с чл.3 ал.2 вр.ал.1 на Наредба № 30 от 27.06.2001 год. (ДВ бр.63/2001 год.). Констатациите в протокола за ПТП не са опровергани, данни за кръвна проба С. не е представил, поради което ще следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.81 ЗЗД (отм.) вр.чл.19 т.2 НЗЗ (отм.) вр.чл.5 ЗДвП и отговорността му за възстановяване на платеното от застрахователя обезщетение на третото увредено лице – ангажирана. Представени са доказателства за плащането, установен е размера на обезщетението. Поради това, след отмяната на въззивния и първоинстанционния актове, ВКС ще следва да се произнесе по съществото на спора, като уважи предявените искове. С оглед изхода на спора, С. С. ще следва да заплати на касатора и направените по делото разноски за трите съдебни инстанции. В представения списък по чл.80 ГПК за 1356.02 лв. е включена и сумата 120 лв. отделен адв.хонорар за формулиране на касационни основания. Доказателства за плащане на такъв хонорар не са представени. Представени са доказателства за заплащане само на хонорар от 321 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество. Поради това, сумата за която е основателно искането е 1236.02 лв. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 18 от 20.02.2008 год. по гр.д.№ 1272/2007 год. на Софийски градски съд и решението от 26.02.2008 год. по гр.д.№ 27810/07 год. на Софийски районен съд, вместо което постановява: ОСЪЖДА С. П. С. с ЕГН-[ЕГН] от [населено място],[жк]бр.20 вх.Г ет.3 да заплати на [фирма] с ЕИК-000694286 със седалище и адрес на управление, [населено място], Район „Т.” пл.”П.” № 5 сумата 1697.07 лв. на основание чл.81 ЗЗ (отм.) вр. чл.19 т.2 НЗЗ (отм.), както и сумата 891.43 лв. на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за периода 08.03.2004 – 27.11.2007 год., както и сумата 1236.02 лв., представляваща направени по делото разноски пред трите съдебни инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.