Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр. София, 22 януари 2024 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА и прокурора от ВКП КРАСИМИРА ФИЛИПОВА изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 908/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест, подаден от Окръжна прокуратура – Благоевград срещу въззивна присъда № 21/10.05.2023 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, постановена по в.н.о.х.д. № 624/2022 г. В протеста се релевират твърдения за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НК, като се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа касационния протест и пледира за уважаването му по изложените в него съображения. Изразява становище, че въззивният съдебен акт не е мотивиран по отношение на деянието по чл. 309, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, което е съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Едновременно с това прокурорът сочи, че по отношение на това деяние е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, поради което при съответно искане от страна на подсъдимия, наказателното производство в тази част следва да бъде прекратено. По отношение на престъплението по чл. 206 от НК прокурорът изразява становище, че мотивите на въззивната присъда са противоречиви относно основанията за оправдаване, поради което пледира за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Гражданският ищец - В. С. К., редовно призована, не се явява в съдебното заседание пред ВКС. Защитникът на подсъдимата В. К. Г. изразява становище за неоснователност на касационния протест и прави искане същият да бъде оставен без уважение. Акцентира върху наличието на грешки, допуснати в обвинителния акт при повдигане на обвинението по чл. 309, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК относно името на лицето, посочено в неистинските частни документи, за които се твърди, че са съставени от подсъдимата. Изразява становище, че по отношение на престъплението по чл. 309, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК давността за наказателно преследване е изтекла и наказателното производство следва да бъде прекратено. По отношение на обвинението по чл. 206 от НК защитата твърди, че оправдателната въззивна присъда е законосъобразна, правилно въззивният съд е приел, че не е осъществено престъплението и поради това следва да бъде оставена в сила. Подсъдимата В. К. Г. е подала писмено възражение срещу касационния протест, което поддържа. Същата изразява съгласие за прекратяване на наказателното производство, водено за престъплението по чл. 309, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и моли съдът да потвърди оправдателната въззивна присъда по отношение на деянието по чл. 206 от НК, като правилна и законосъобразна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 906539/ 13.05.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 164/ 2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград, подсъдимата В. К. Г. е призната за виновна в това, че в периода от 02.08.2015 г. до 29.03.2016 г., при условията на продължавано престъпление съставила неистински частни документи – договори за правна защита и съдействие и адвокатски пълномощни, оформени от името на В. С. К. за упълномощаването й за процесуално представителство по граждански и изпълнителни дела, на които е придаден вид, че са подписани от К. срещу „Упълномощител – Клиент“ и ги употребила, за да докаже, че съществуват правоотношения между упълномощител – клиент В. С. К. и упълномощен адвокат В. К. Б. – Г., с предоставена представителна власт на Б., както следва: - На 02.08.2015 г. в гр. Благоевград съставила неистински частен документ – договор за правна защита и съдействие – пълномощно кочан № 80, серия К, № 0000001734/02.08.2015 г., оформени от името на В. С. К. за упълномощаването й за процесуално представителство по гражданско дело № 1574/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, І – ви състав, на който е предаден вид, че е подписан от К. срещу „Упълномощител – Клиент“ и го употребила на 05.08.2015 г. по същото гражданско дело, за да докаже, че съществуват правоотношения между упълномощител – клиент В. С. К. и упълномощен адвокат В. К. Б. – Г. с предоставена представителна власт на Б. да оспорва въззивна жалба на М. Н. К. по същото гражданско дело. - На 29.03.2016 г. в гр. Благоевград, съставила неистински частни документи – договор за правна защита и съдействие от 29.03.2016 г., договор за правна защита и съдействие – пълномощно кочан № 79, серия К, № 0000001712/29.03.2016 г., оформени от името на В. С. К. за упълномощаването й за процесуално представителство по изпълнително дело № 334/2016 г. по описа на ЧСИ Б. В., на които е придаден вид, че са подписани от К. срещу „Упълномощител – Клиент“ и ги употребила на 29.03.2016 г по изпълнително дело № 20168900400334 по описа на ЧСИ Б. В., прехвърлено и заведено с № 20168380402739 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № 838, с район на действие СГС, за да докаже, че съществуват правоотношения между упълномощителя – клиент В. С. К. и упълномощен адвокат – В. К. Б. – Г. с предоставена представителна власт на Б. да я представлява по изпълнителното производство срещу длъжника М. Н. К., поради което и на основание чл. 309, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 54 от НК е осъдена на наказание шест месеца лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимата В. К. Г. е призната за виновна в това, че на 28.07.2015 г. противозаконно е присвоила, като не е внесла по гр. дело № 1242/2015 г. по описа на Районен съд – Ловеч от името на В. С. К., определената парична гаранция, във връзка с налагане на обезпечение, чужди движими вещи - парична сума в размер на 1500 лева, собственост на К., представляваща преведена сума по банков път за внасяне по сметка на Районен съд- Ловеч по гр. дело № 1242/2015 г. по описа на РС – Ловеч за издаване на обезпечителна заповед, която сума владеела на правно основание – в качеството й на процесуален представител по делото, поради което и на основание чл. 206, ал.1, пр.1, вр. с чл. 54 от НК е осъдена на наказание една година лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК е определено едно общо наказание на подс. Г. в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. С първоинстанционната присъда подсъдимата е осъдена да заплати на гражданския ищец В. С. К. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумите. По жалба на подсъдимата срещу първоинстанционната присъда, с искане за оправдаването й по повдигнатите обвинения и отхвърляне на уважения граждански иск, в Окръжен съд – Благоевград е образувано в.н.о.х.д. № 624/2022 г. С въззивна присъда № 21/10.05.2023 г., постановена по същото дело, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционният съдебен акт е отменен изцяло, като подсъдимата Г. е призната за невиновна и оправдана и по двете обвинения за извършени престъпления по чл. 309, ал.1, пр.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 206, ал.1 от НК. Касационният протест, подаден срещу така постановената въззивна присъда, е допустим, тъй като е депозиран в срока по чл. 350 от НПК, от процесуално легитимирана страна и срещу съдебен акт от категорията на чл. 346, т. 2 от НПК. Преди произнасянето по основателността на касационния протест, настоящият съдебен състав следва да се произнесе по направеното искане от страна на подсъдимата В. Г. за прекратяване на наказателното производство, водено за престъплението по чл. 309, ал.1, пр.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Последното, според обвинението, е осъществено в периода от 02.08.2015 г. до 29.03.2016 г., като за него в чл. 309, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал.1, т. 4 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на пет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от една година. Според нормата на чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член – чл. 80 от НК. Абсолютният давностен срок за наказателното преследване на престъплението по чл. 309, ал.1 от НК – в конкретния случай седем години и шест месеца, е изтекъл на 29.09.2023 г., преди образуване на касационното производство /на 06.10.2023 г./, поради което и с оглед направеното искане от подсъдимата в същата насока, наказателното производство в тази част следва да бъде прекратено, а въззивната присъда, постановена относно това деяние – отменена. При това положение касационният протест следва да бъде разгледан единствено по отношение на тази част от въззивната присъда, с която подсъдимата е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 206, ал.1 от НК. В процесуалния документ, повод за настоящата проверка, касаторът твърди, че с оправдаването на подсъдимата по обвинението за извършено престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, въззивният съд е нарушил материалния закон. То се аргументира с довода, че е налице противоречие в мотивите на въззивния съд относно основанието за оправдаването на подсъдимата, което само по себе си представлявало липса на мотиви и поради това присъдата следвало да бъде отменена. Според касатора от една страна контролираният съд приел, че между подс. Г. и гражданския ищец К. съществували гражданскоправни отношения, но не посочил какви са те и въз основа на какъв правопораждащ факт са възникнали. От друга страна въззивният съд счел, че деянието не било осъществено от субективна страна, тъй като подсъдимата в нито един момент не обективирала присвоително намерение. Според касатора, подсъдимата е била длъжна да внесе паричната гаранция от 1500 лева и след като не е сторила това, тя се разпоредила противозаконно с инкриминираната сума, която държала на правно основание. Деянието било осъществено и от субективна страна, тъй като подсъдимата съзнавала, че сумата е внесена по сметката й за заплащане на паричната гаранция и че тя няма право да се разпорежда с нея по друг начин, още по - малко да я използва като адвокатско възнаграждение. Прегледът на мотивите на въззивната присъда не установяват основателност на твърденията, изложени в касационния протест. В изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, въззивната инстанция е провела въззивно съдебно следствие, в хода на което е извършила повторен разпит на гражданската ищца К., разпит на св. К. А., събрала е и приобщила към доказателствения материал писмени доказателства относно образуваните изпълнителни дела с взискател К., както и Вътрешните правила за публикуване на съдебни актове на РС – Ловеч. Изслушала е и обясненията на подс. Г., дадени по нейно искане. Контролираният съд е подложил на задълбочен и обективен анализ както посочените, така и всички доказателства, събрани по делото, установяващи фактите, включени в предмета на доказване, очертан в разпоредбата на чл. 102 от НПК. Въз основа на доказателствената и аналитичната дейност, осъществена съобразно процесуалните правила, проверяваният съд е достигнал до заключението за недоказаност на обвинителната теза за това, че инкриминираната сума от 1500 лева, преведена по сметка на подсъдимата от св. П. К. – сестра на пострадалата В. К., е била предназначена за заплащане на парична гаранция в същия размер, посочена в определение от 23.07.2015 г., постановено по гр. д. №1242/ 2015 г. по описа на РС – Ловеч. За да достигне до това заключение контролираният съд е анализирал показанията на пострадалата В. К., отчитайки нейната заинтересованост като граждански ищец от изхода на процеса и недоволството й от незадоволителния резултат от заведените от подсъдимата изпълнителни дела. Въззивната инстанция преценявайки достоверността на изнесената от св. В. К. информация правилно е приела, че същата е противоречива и не се потвърждава от останалите доказателства, събрани по делото относно предназначението на посочената сума. Основателно е счел за недостоверни показанията на св. В. К. за това, че на 21.07.2015 г. е заплатила адвокатско възнаграждение на подсъдимата в размер на 520 евро, изпратени чрез куриерската фирма „Е.“, като е преценил правилно, че същите се опровергават от справката, изготвена от последната /т. 4, л. 15-40 от ДП/, от която се установява, че Г. е получила само писмо от К. / на 03.08.2015 г./ и не й е изплащана парична сума. Отчел е и че показанията на пострадалата са противоречиви по отношение на предназначението на сумата от 1500 лева, преведена по сметката на подсъдимата на 28.07.2015 г. от сестрата на гражданската ищца – св. П. К., с посочено основание за превода – „захранване на сметка по дело“. В разпита й в хода на въззивното съдебно следствие, наред с твърдението, че сумата е била предназначена за заплащане на определената от съда парична гаранция, пострадалата е заявила и че 660 лева от тази сума са били за адвокатско възнаграждение на подсъдимата, а другите за подаване на документи - „1500 лева за съдебни услуги, каквото трябва по делото“ /л. 83 от възз. дело/. Тези показания, както и официалната справка, изготвена от РС – Ловеч, установяваща, че подсъдимата е получила съобщение за определената парична гаранция на 06.08.2015 г., приблизително 10 дена след превода на 28.07.2015 г., са дали основание на въззивния съд правилно да приеме за достоверни обясненията на Г. за това, че не е заявявала на пострадалата, че парите са заплащане на парична гаранция и че с преведената й сума й е заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалното й представителство и за множеството консултации, които ежедневно е предоставяла по телефона на с. В. К.. Въз основа на така приетите фактически положения, установени в резултат на правилен и законосъобразен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд е приложил правилно материалния закон, като е оправдал подсъдимата по повдигнатото й обвинение. Обсебването е престъпление, чийто непосредствен обект на защита са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху чужди движими вещи, които деецът владее или пази на правно основание. На основата на доказателствата, събрани по делото – обясненията на подсъдимата, показанията на пострадалата и писмените доказателства, приложени по гр. д. № 1242/2015 г. по описа на РС – Ловеч, контролираният съд правилно е приел за установено, че между Г. и В. К. са били налице гражданско - правни договорни отношения за оказване на адвокатски услуги, консултации и процесуално представителство. Законосъобразно е приел и за недоказано от обективна страна, че преведената по сметка на подсъдимата сума от 1500 лева е била предназначена за заплащане на парична гаранция, определена по гражданското дело, след като самата пострадала е заявила, че 660 лева от нея са били за адвокатско възнаграждение, а другите за внасяне на документи - „1500 лева за съдебни услуги, каквото трябва по делото“. Направил е вярното заключение, че от доказателствата по делото не се установява сумата от 1500 лева да е преведена по сметка на подсъдимата, за да я владее или пази от името на пострадалата – т. е. тази сума няма качеството на чужда движима вещ по смисъла на чл. 206, ал.1 от НК, с оглед на което обвинението не е доказано от обективна страна. За да е налице обсебване на чуждата вещ е необходимо и да се установи, че деецът се е разпоредил противозаконно с нея, като е обективирал присвоително намерение – отказал е да я върне на собственика, продал е същата, похарчил е парите за свои нужди и т. н. Нито едно от събраните по делото доказателства не сочи на демонстриране на такова присвоително намерение. Нито пострадалата е поискала, нито подсъдимата е отказала да върне инкриминираната сума. В конкретния случай, видно от показанията на пострадалата, след обяснението на подсъдимата, че делото ще „продължи“, тя не е поискала връщане на сумата от подсъдимата, продължила е да ползва адвокатските й услуги /явяването на подс. Г. като процесуален представител по гр. дело № 1574/2015 г. по описа на САС и завеждането на две изпълнителни дела след постановяването на решението по това дело/, получила е чрез съдействието на подсъдимата събрана сума по едно от изпълнителните дела и едва две години по - късно е направила оплакване пред полицията и пред Адвокатската колегия – Благоевград и то с искане да й бъде върнато заплатеното от нея адвокатско възнаграждение, а не внесената сума за заплащане на паричната гаранция. При това положение законосъобразно е заключението на въззивния съд, че между подсъдимата и пострадалата са налице граждански правоотношения, произтичащи от сключения договор за поръчка – за осъществяване на адвокатски услуги, като спорът между тях, във връзка с изпълнение на задълженията им по този договор, не може да бъде разрешен в рамките на наказателния процес. Логична последица от това заключение е оправдаването на подс. Г. по обвинението по чл. 206, ал. 1 от НК, поради което не е налице претендираното нарушение на материалния закон и въззивната присъда в тази част следва да бъде оставена в сила. С оглед на изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 2, вр. с чл. 24, ал.1, т. 3, вр. с чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4 и чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, състав на І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 21/10.05.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 624/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която подсъдимата В. К. Г. е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 309, ал.1, пр.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.