Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ * Причиняване на смърт в транспорта по непредпазливост * пияно състояние * висока степен на обществена опасност на деянието и/или на дееца

№ 212

гр.София, 08 май 2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на двадесет и трети април две хиляди и девета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА

СЕВДАЛИН МАВРОВ

При участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА

секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА разгледа

докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА

наказателно дело № 181/2009 год.

Делото е образувано на основание КАСАЦИОННА ЖАЛБА, изготвена от защитата на подсъдимия Ф. К. О., против въззивно решение №12/19.02.2009 год. по внохд№270/08 год. на Апелативен съд гр. Б., с което е потвърдена присъда №135 от 18.11.2008 год. по нохд№214/08 год. на Бургаския окръжен съд .

С ПРИСЪДА №135от 18.11.08 год. по нохд№214/08 год. на Бургаския окръжен съд подсъдимия Ф. К. О. е признат за виновен в това, че на 12.07 .2007 год. по пътя гр. А. с. М., Бургаска област, при управление на л.а. “Фиат Крома с ДК№А35-90 ВК е нарушил правилата за движение – чл.5, ал.2чл.8, ал.1,чл.15, ал.1,чл.16, ал.1,т.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и в пияно състояние е причинил смъртта на С. Алдинов и средна телесна повреда на Е. Х. – увреждания на повече от едно лице, поради което и на основание чл.343, ал.3,предл.1 и предл.2 б.”б”, предл.1, вр. с ал.4, вр. с ал.1 и вр. с чл.55, ал.1,т.1 НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при общ режим. По чл.343г НК съдът е лишил подсъдимия О от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане в сила присъдата. Съдът е уважил предявените от гражданските ищци гражданските искове срещу подсъдимия за вредите от деянието като на С. С. и на М. С. са присъдени по 15 000 лева за всеки от тях - обезщетение за неимуществени вреди и за двамата сумата 1 500 лева обезщетение за имуществени вреди, както и обезщетение за неимуществените вреди от деянието в полза на С. Ф. М. ,К. Ф. М. и А. Ф. М. , за всеки, от по 25 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата, а до първоначално предявените размери исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани. На гр.ищец Е. А. Х. са присъдени 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди от деянието и 2 516 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното плащане на главницата. Присъдени са съответните държавни такси и разноски по делото.

Адвокат Р. К. от АК гр. Б. з. на подсъдимия Ф. К. О. сочи в жалбата си като единствено касационно основание - явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание с доводи за неправилно отхвърляне приложението на института на чл.66 НК по отношение изпълнението на наложеното на О. наказание.

Според доводите в жалбата, ефективното изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода не съответства на тежестта на извършеното и личността на дееца и надхвърля вложеното му от закона значение. Пострадалите са се съгласили да се возят в автомобила на подсъдимия, знаейки за употребата на алкохол от водача. Наследниците на пострадалия са заявили пред съда в предходната инстанция, че не желаят за подсъдимия ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода са напълно удовлетворени то да бъде отложено за изпълнение за определен срок. Иска се изменяване на решението по чл.354, ал.1,т.3, вр. с ал.2,т.3 НПК, като касационната инстанция да приложи чл.66, ал.1 НК спрямо наложеното на О. наказание и отложени изтърпяването му за определения от закона срок.

В съдебно заседание подсъдимият Ф не се явява редовно призован. За него се явява защитата му адвокат Р от САК като поддържа жалбата с изложените в нея доводи.

Не се явяват, редовно призовани, частните обвинители и граждански ищци С. С. ,Мехмедин С. ,С. Мехмедин, К. М. ,А. Мехмедин и Е. Х. , както и редовно призованите им повереници адвокатите Б. П. и И. М. от БАК.

Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба, справедливост на наложеното наказание, определено в съответствие с чл.36 НК и за оставяне в сила въззивното решение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОННЕН СЪД като провери данните по делото , съобрази становищата и доводите на страните, прие следното :

Жалбата Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Изтъкнатото касационно основание за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Ф. К. О. наказание не намира оправдание в данните по делото.

От установените по делото фактически данни, обективиращи степента на отговорността на подсъдимия О за инкриминираното деяние, следва да се сподели правилността на изводите, направени от инстанционните съдилища за завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние и деец. Изяснено е, че към момента на ПТП подсъдимият О е управлявал процесния автомобил, в който е превозвал пострадалия Алдинов и свидетеля М, с концентрация на алкохол в кръвта си от 1,89 промила, която е твърде над инкриминираното в закона “пияно състояние”. В деня на деянието 12.07.07 год. подсъдимият е проявил едно трайно поведение на незачитане на основни правила за движението съгласно ЗДвП. Въпреки че подсъдимият е бил наказан по административен ред с временно отнемане на свидетелството му за правоуправление, считано от 19.05.07 год. за нарушение по чл.171, т.1,б.”б” ЗДвП, поради управление на МПС след употреба на алкохол над 0,5 промила, непосредствено преди инкриминираното деяние, той е управлявал собствения си лек автомобил “Фиан Крома “ рег. №А 35-90 ВК и отново по време на управлението му е консумирал вино и водка от потеглянето му от гр. Б., до с. М. и обратно до гр. А., в който е возил и други лица. Съдилищата са отчели и множеството груби нарушения на ЗдвП от с. на подсъдимия, довели до престъпния резултат- високата скорост в междуградски пътни условия - над 90 км.ч., несъобразена не само с ограниченията предвидени в закона, но и с обстановката на пътя - в множеството завои е влизал с тази скорост , при която автомобилът е губел очертанията на пътя и е излизал извън него /спр. установеното то свид. Мустафов/ . Неправилното навлизане с над 90 км.ч. в процесния ляв завой изцяло в насрещната пътна лента за движение, в момент на насрещно движещият се там лек автомобил с пострадал , свидетеля Е, е също грубо нарушение на правилата за движение. Не на последно място , правилно е отчетена и многобройността на грубите нарушение на правилата за движение по ЗДвП. Не е пропуснато и отегчаващото отговорността на подсъдимия многократно санкциониране по административен ред за системни нарушения на правилата за движение преди деянието.

Инстанционните съдилища са отчели и смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и са отмерили наказанието на подсъдимия под специалния минимум предвиден в закона, но повече от снизходително и явно несправедливо би било да се пренебрегнат данните, очертаващи отговорността на дееца като системен нарушител на съществени правила по ЗДвП като тези - да не се управлява МПС без свидетелство за правоуправление и в пияно състояние . Приложението на чл.66 , ал.1 НК макар и да е обвързано изцяло с формалните изисквания в закона, на които подсъдимият трябва да отговаря, не е безусловно. За да е приложимо отлагането на изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, то съдът трябва да е достигнал до несъмнен извод, че определеното на дееца наказание лишаване от свобода ще постигне предписаните в чл.36 НК и ако не бъде изолиран от обществото. На това съществено условие, поради установените данни за обществената опасност на деянието и дееца, подсъдимият не отговаря. Целите на наказанието спрямо него, не могат да бъдат постигнали без необходимостта за известен срок той да бъде изолиран от обществото, за да му се отнеме възможността както да върши нови престъпни деяния, така и да бъдат предупредени както той, така и останалите членове на обществото за нетърпимостта към подобно престъпно поведение. Данните характеризиращи качествата на дееца, с оглед въздействието му върху охраняваните от правото конкретни обществени отношения по осигуряване на отношения на сигурност и безопасност на движението по пътищата, основателно са интерпретирани като такива ,налагащи изолирането му от обществото за срока на отлагане изпълнението на наказанието му , с което ще се отговори на целите както на специалната , така и на генералната превенции на наказанието.

Поради тези мотиви, ВКС на РБ на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №12/19.02.2009 год. , постановено по внохд№270/08 год. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда №135 от 18.11.2008 год. по нохд№214/08 год. на Бургаския окръжен съд .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :