Р е ш е н и е № 740 гр.София, 18.11.2010г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори ноември, две хиляди и десета година в състав: Председател:Надежда Зекова Членове: Веска Райчева Светла Бояджиева при секретаря Ю.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 322 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 23.07.2009г. по гр.д.№236 / 2009г., с което Бургаски окръжен съд, е отхвърлил предявения от [заличено наименование на фирма] иск срещу С. Т. П. за сумата 4000 лева, на основание чл.66, ал.2 КТ, вр.чл.92 ЗЗД. С определение от 13.05.2010г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване по материалноправен въпрос от значение за точното приложение на закона, по който няма установена практика на ВКС, а именно за действителността на клаузата за неустойка, уговорена в сключен трудов договор, касаеща правоотношения възникващи след неговото прекратяване. Жалбоподателят – [заличено наименование на фирма] моли да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът С. Т. П. в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявения от [заличено наименование на фирма] иск срещу С. Т. П. за сумата 4000 лева, на основание чл.66, ал.2 КТ, вр.чл.92 ЗЗД. Съдът е установил, че ответникът е заемал длъжност ръководител офис при ищцовата банка и със Заповед №726/07.06.2007г. трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ. Установено е също така от представено споразумение от 07.07.2006г., че страните са се договорили ответникът при прекратяване на правоотношение на основание чл.325, т.1,чл.326 и 327,т.4 и 7 в срок от три години след датата на прекратяване на трудовия договор, както и ако започне да осъществява нелоялна конкуренция в две годишен срок от прекратяване на трудовото правоотношение, дължи на ищцовото дружество обезщетение в размери определени в чл.5, 6 и 7 на цитираното споразумение. Съдът е приел за установено по делото, че от март 2008г. ответникът е започнал работа в “ЦК” ТБ, но че уговорката за ненапускане на работа в продължение на три години не е породила действие, тъй като санкциите за неизпълнение на поети задължения по трудов договор са регламентирани изрично в КТ и не е предвидено заплащане на обезщетение от страна на работника при прекратяване на трудовото правоотношение по негова инициатива. По отношение уговорката да не постъпва на друга конкуретна работа в продължение на две години съдът е приел, че е недействителна, тъй като не може да бъде клауза, включена в трудов договор, след като касае ангажиране отговорност на служителя при наличие на прекратени трудови правоотношения с работодателя. По поставения за тълкуване въпрос с определението за допускане на касационно обжалване за действителността на клаузата за неустойка, уговорена в сключен трудов договор, касаеща правоотношения възникващи след неговото прекратяване, към настоящия момент е дадено задължително тълкуване на този въпрос с влезли в сила решения от 21.05.2010г. по гр.д.№1228/2009г. на ВКС и решение от 30.06.2010г. по гр.д.№309/2009г. на ВКС, в които е прието, че уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна служители за определен срок след прекратяване на трудовият им договор, на първо място е сключена в нарушение на конституционно признатото право на труд, по специално нормата на чл.48, ал.3 КРБ, където се прогласява свободата на избор на професия и място на работа на всеки гражданин. При това работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия, след прекратяването на трудовите си отношения, тъй като това би означавало да се ограничи правото им на бъдещето престиране на труд, а подобна клауза по своята същност е нищожна. Същата, макар и да не е свързана със съдържание на трудовия договор, възлага задължение на работника или служителя в определен период от време да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, която уговорка противоречи на норми и принципи на трудовото право – чл.8, ал.4 КТ. При така даденият отговор на поставения въпрос настоящия съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и с оглед разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК следва да се остави в сила. Въззивният съд правилно е отхвърлил предявения иск за сумата 4000 лева, ведно със законната лихва. Клаузата в трудовия договор, с която служителят се е задължил да не упражнява конкурентна стопанска дейност няма правна стойност, защото противоречи на закона - чл.8, ал.4 КТ, предвид недопустимостта на отказ от лично право на труд, утвърдено и в конституцията. Ето защо не се дължи и обещаното обезщетение на работодателя, ако след прекратяване на трудовия договор служителят в продължение на определен срок постъпи на работа при друг работодател, чиято дейност е сходна с дейността на работодателя. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : о с т а в я в с и л а решение от 23.07.2009г. по гр.д.№236 / 2009г. на Бургаски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: