5 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 264 гр. София, 11.04.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 3522/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. А., чрез адвокат Есен Ф., срещу въззивното решение № 802 от 23.04.2021 г., постановено по гр. дело № 112/2021 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 260979 от 30.10.2020 г., постановено по гр. д. № 10085/2019 г. по описа на Районен съд – Варна в частта, с която предявеният от А. И. А. срещу „Нишикли Травел“ ЕООД иск с правно основание чл. 215 КТ е отхвърлен за разликата над 13083,84 лв. до пълния предявен размер от 37 864,03 лв. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ищецът моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи иска с правно основание чл. 215 КТ за горницата от 13083,34 лв. до 37864,03 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Претендира сторените вв касационното производство съдебни разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Ответникът по касационната жалба „Нишикли Травел“ ЕООД не е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 287, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. В изложението към касационна жалба са формулирани следните въпроси: 1. Какво означава изразът „престояват по-малко от едно денонощие на територията на съседна на Република България държава“ по смисъла на чл. 21 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина? Дали едно денонощие следва да се разбира като престояване през един ден и една нощ, независимо от това дали продължителността е по-малка от 24 последователни астрономически часа, или едно денонощие следва да се разбира като отрязък от време с продължителност от поне 24 астрономически часа? Сочи се основание по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи във въззивната жалба и всички доказателства по делото? Сочи се основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът твърди, че е налице противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 65 от 30.07.2019 г. по т. д. № 183/2018 г. на ВКС, II т.о., решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т.о. и др. Касаторът твърди, че обжавалното решение е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От данните по делото се установява следното: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 215 КТ от А. И. А. срещу „Нишикли Травел“ ЕООД, за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 37864,03 лева, представляваща неизплатено обезщетение за командировка за периода от месец май, 2016 г. до месец февруари, 2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 27.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че в случая е било налице командироване, като през процесния период ищецът е работил по международната автобусна линия Добрич-Истанбул-Добрич. Разпореждайки ищецът да осъществява трудовите си задължения извън мястото на работа (гр. Силистра), включително в Република Турция, без да издаде нарочна заповед за командироване, работодателят е нарушил чл. 127, ал. 4 КТ. В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 21 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, отнасяща се до хипотезата на командировка в съседна държава, продължила по-малко от едно денонощие, но повече от 4 часа. В тази връзка съдът е кредитирал вариант № 3 на задача № 7 от заключението по представената по делото повторна съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което общият размер на полагащите се и неизплатени на ищеца дневни командировъчнни за периода май, 2016 г. – февруари, 2019 г. се равнява на сумата от 13083,84 лв. С оглед на изложеното въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която искът е отхвърлен за сумата от 13083,84 лв., като за тази сума искът следва да бъде уважен, а решението на Районен съд – Варна следва да бъде потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен като неоснователен за горницата над 13083, 84 лв. до пълния предявен размер от 37864,03 лв. Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице касационните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. По въпрос № 1: Не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Нормите на чл. 21 и чл. 31 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина са ясни и безпротиворечиви, като разглеждат различни фактически и правни хипотези. Същите не се нуждаят от тълкуване и не обосновават приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това твърденията на касатора са свързани с правилността на съдебния акт. Такава преценка не може да бъде направена в настоящото производство по чл. 288 ГПК. С оглед на изложеното, по първия формулиран в изложението въпрос не са налице основанията за допускане на решението до касация. Следва да се посочи, че по делото не съществуват каквито и да било доказателства, а само твърдения, че ищецът е пребивавал повече от 24 часа на територията на Република Турция, за да получи увеличения на командировъчните по чл. 31 от Наредбата. По въпрос № 2: Вторият поставен от касатора въпрос не обосновава приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е изложил в мотивите си собствените фактически констатации и е изпълнил задължението си да обсъди основанията, посочени във въззивната жалба, да направи собствени фактически констатации и да изложи мотиви. Изложените от касатора съображения не сочат на необсъдени на съда доводи, възражения или доказателства, а са свързани с несъгласие с изводите на съда, относно основателността на предявените искове. Тези съображения обаче касаят правилността на съдебното решение и начина на обсъждане на доказателствата по делото. Въпросът за правилността на съдебното решение, обаче не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В процесния случай въззивният съд, съобразно доводите в жалбата е допуснал поисканата от въззивника съдебно-счетоводна експертиза, като е кредитирал същата, приемайки, че искът се явява основателен за сумата от 13083,84 лв. С оглед на изложеното следва да се приеме, че решението е съобразено с цитираната от касатора съдебна практика, поради което в случая не може да бъде допуснато касационно обжалване на твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Относно твърдението за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК: Както е изяснено в мотивите на решение № 15 от 06.11.2018 г. по дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на Република България, чрез законовия критерий "очевидна неправилност" се осигурява съчетанието между обществения интерес от справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор, като се разширяват предпоставките за достъп до върховната съдебна инстанция, т.е. предоставя се достъп до касационната инстанция и без поставен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, или е бил повдигнат въпрос, който не обуславя допускане по чл. 280, ал. 1 ГПК. При твърдения за "очевидна неправилност", съдът преценява съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Когато констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване в изпълнение на конституционно вменените му задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Постановеното решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т. 3 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Сочените твърдения не визират тежки пороци на съдебното решение, а единствено отразяват несъгласието на касатора с формираните от съда изводи относно основателността на иска. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 802 от 23.04.2021 г., постановено по гр. дело № 112/2021 г. на Окръжен съд – Варна. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.