Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
гр. София, 20.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1032 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №148 от 20.01.2016г. по т.д. №2729/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решение №58 от 22.04.2015г. по т.д. №70/2013г. на Врачански окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], частични искове по чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 25 920 лв., с ДДС, от които 21 600 лева, без ДДС, са част от сумата 60 000 лева, без ДДС, представляваща окончателна вноска от дължимото възнаграждение по договор за изпълнение на строително – монтажни работи на обект „Хангар в лозарски масив [населено място]“ от 31.08.2007г. и по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 11 387,81 лева, като част от сумата 31 632,83 лева, обезщетение за забава за плащане на дължимото възнаграждение за периода от 02.11.2008г. до 22.08.2013г.
Касаторът поддържа, че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че съдът неправилно и в нарушение на разпределението на доказателствената тежест е приел, че ответникът- възложител е направил възражение за некачествено изпълнение, което е достигнало до изпълнителя. Прави оплаквания, че съдът не е съобразил доказателствата, от които се установява, че до 15.07.2008г. на строежа не е имало друг строител, а след тази дата до съставянето на акт обр.15/22.10.2008г. от друг изпълнител - [фирма] са били извършвани допълнителни дейности по ВиК и електро части, дограми и други, които не са били предмет на договора между страните. Счита, че не са доказани твърдяните от възложителя недостатъци на строителството. Поддържа, че след като хангарът е построен и въведен в експлоатация, като друг строител не е работил на обекта до завършването на грубия строеж, му се дължи окончателно плащане по договора, дори и то да бъде намалено заради претендирани недостатъци. Подробни съображения и доводи излага в касационната жалба, като моли да бъде отменено обжалваното въззивно решение и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че въззивният съд правилно е приел, че тежестта за доказване на изпълнението на дължимите работи и тяхното предаване от изпълнителя на възложителя е в тежест на касатора – ищец. Счита за правилен извода на въззивния съд, че съгласно уговорките в процесния договор липсата на приемане на работата от страна на възложителя е основание за него да не заплати последната, трета част от уговореното възнаграждение, дължимостта на която изрично е обвързана от страните с приемането на работата.
С определение №116/28.02.2017г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по правния въпрос „При поправими недостатъци на изработеното, може ли възложителят да откаже изцяло заплащане на уговореното окончателно възнаграждение“.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
[фирма], [населено място], претендира заплащане на незаплатената част от възнаграждение по договор за строителство от 31.08.2007г., а именно трета вноска в размер на 60 000 лева, без ДДС или 72 000 лева, с ДДС, дължима в десетдневен срок от датата на приемането на обекта, като искът е предявен като частичен за сумата 25 920 лв., с ДДС, както и мораторна лихва за забава на дължимото обезщетение за периода от 02.11.2008г. до 22.08.2013г. Въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор от 31.08.2007г., по силата на който ответното дружество [фирма], [населено място], е възложило на ищеца извършване на строително – монтажни работи на обект „Хангар в лозарски масив [населено място]“. При преценката на събраните по делото доказателства съдът е заключил, че те не могат да обосноват извод за пълно, в количествено и качествено отношение, изпълнение на възложеното. Приел е, че след като упражняващият строителен надзор е установил недостатъци в качествено отношение на изпълнената в сградата зидария, ищецът е бил изрично поканен да отстрани тези недостатъци, но не го е сторил и те са били отстранени за сметка на възложителя. Аргументите на ищеца, че съставянето на актове за строителството и въвеждането на сградата в експлоатация представляват приемане с конклудентни действия на изпълнената от него работа от страна на ответника - възложител, съдът е счел за неоснователни, като е посочил, че такова приемане е изключено при изявеното неодобрение на извършеното от страна на възложителя. Наред с това е посочил, че съставените за процесния обект актове обр.14/05.05.2008г. и акт обр.15/22.10.2008г. не доказват осъществяване на строителството от касатора, тъй като в тях като строител е посочено трето лице [фирма].
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното:
На поставения правен въпрос е даден отговор с постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №157/08.11.2010г. по т.д.№1135/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение №183/30.10.2013г. по т.д.№820/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в които се приема, че недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл.265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване на размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Настоящият състав на ВКС споделя това разрешение. Само по себе си обстоятелството, че преди или по време на приемането на изпълнената работа са направени възражения за недостатъци, не обуславя извод, че липсва приемане и съответно не е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение. Едно от основните задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по - късно. Ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл. 265 ал.2 от ЗЗД да развали договора. Отказът да се изплати дължимото възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на договора, не съставлява упражняване на това право. Упражняването на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези недостатъци. В този случай съгласно чл.265 ал.1 от ЗЗД, той може да иска поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на възнаграждението. Относно реда за упражняване на правата по чл.265 ал.1 от ЗЗД също е формирана задължителна практика на ВКС по реда на чл.290 от ЗЗД. С решение №9/05.06.2017г. по т.д. №2690/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е прието, че по отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на чл.265 ал.1 от ЗЗД не съществува ограничение. Това може да стане както чрез възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл.266 ал.1 от ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иска по чл.266 ал.1 от ЗЗД. С решение №84/30.07.2015г. по т.д.№1428/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че в зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение или съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с оглед обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък. Хипотезата на чл.265 ал.1 от ЗЗД за присъждане на самите разноски за поправката е приложима само в случай на вече заплатено възнаграждение за изработеното.
С оглед на отговора на правния въпрос по който касационното обжалване е допуснато, въззивното решение се явява неправилно.
Въззивният съд е установил, че с договор от 31.08.2007г., сключен между страните по делото, ответникът е възложил на ищеца, а последният е приел да изпълни строителството на обект „Хангар в лозарски масив [населено място] ” при договорен краен срок за изпълнение - 15.04.2008г. По силата на т.1 от договора страните са уговорили заплащане на възнаграждение в размер на 180 000 лв., без ДДС, платимо както следва: авансово плащане на 10.10.2007г.- 60 000 лв., без ДДС, след изграждане на конструкцията на сградата - 60 000 лв., без ДДС, в 10-дневен срок, считано от приемането на етапа, и 60 000 лв., без ДДС, при окончателно завършване на обекта в 10-дневен срок, считано от датата на приемането на обекта. С анекс от 27.05.2008г. срокът за изпълнение на строителството е удължен до 15.07.2008г. За изпълнените от касатора - ищец СМР са представени 18 броя актове обр.7 за приемане на извършени СМР по нива и елементи на строителната конструкция, подписани от представител на възложителя, строителя и консултанта, както и 19 броя актове обр.12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, подписани от представители на страните и на консултанта, упражняващ строителен надзор. С акт обр.14 за приемане на конструкцията от 05.05.2008г. е констатирано изпълнението на конструктивните елементи на строежа, стени и покрив в съответствие с одобрения проект и е направено заключение, че носещата конструкция може да понесе последващи СМР и натоварвания при експлоатация, като е разрешено изпълнението на довършителни работи. С акт обр. 15 – констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 22. 10. 2008 г., последният е предаден от строителя на възложителя. И в двата акта, като строител е посочено дружеството [фирма]. От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните по делото, въззивният съд е установил също, че за процесната сграда е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация №3/12.10.2011г. и същата се ползва за съхранение на техника и вещи. Видно от заключението на вещото лице количествено – стойностната сметка към процесния договор включва общо 26 позиции /видове СМР/, като за СМР по позиции 17 -26 няма съставени протоколи по Наредба №3 от 31.07.2003г., включително и такива, от които да се установява изпълнение на дейностите от друг строител. При извършен оглед на място, вещото лице е констатирало, че изпълнените работи по позиции 17-27 съответстват на посочените по вид и количество в количествено – стойностната сметка, с изключение на позиция 18 – зидария с газобетонни блокчета, която не е изпълнена според уговореното, а по отношение на позиция 26 / минерална вата по покрив вкл. циментова замазка/вещото лице е посочило, че се касае за скрити СМР, които не могат да бъдат установени при външен оглед.
От изложеното дотук следва, че към настоящия момент обектът е завършен според инвестиционния проект и се използва по предназначение, следователно е приет с конклудентни действия. Стигайки до извода, че направените от възложителя възражения за констатираните от него недостатъци в изпълнените на обекта СМР, са равнозначни на липса на приемане на изработеното, въпреки представените по делото доказателства, че обектът е въведен в експлоатация с удостоверение №3/12.10.2011г. и се използва от възложителя по предназначение, въззивният съд е постановил неправилно и необосновано решение. Използването на изработеното по предназначение от възложителя съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС /решение №250/11.01.2011г. по т.д. №535/10г. на ВКС, ІІ т.о., решение №48/31.03.2011г. т.д. №822/10г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./ представлява приемане с конклудентни действия на резултата от изработката. Без значение е обстоятелството, че като строител в съставените за обекта актове обр.14 и обр.15 е посочено друго лице - [фирма]. По делото не са ангажирани доказателства, че именно възложените с процесния договор СМР или част от тях са изпълнени от това лице, поради което вписването му като строител в актовете не изключва възможността на ищеца да претендира възнаграждение за действително изпълнените от него строителни работи.
С оглед релевираното от възложителя [фирма], [населено място], възражение, че е платил възнаграждение в размер 120 000 лв. и не дължи останалата част от претендираното възнаграждение до пълния уговорен размер от 180 000 лева, без ДДС, поради некачествено изпълнение, следва да се приеме, че възложителят се е позовал на последната хипотеза на чл. 265 ал.1 от ЗЗД и по този начин е упражнил потестативното си право да иска намаление на възнаграждението. В тази хипотеза в тежест на ответника - възложител е да ангажира доказателства относно размера, с който трябва да се намали дължимото възнаграждение, като докаже точно кои са некачествените СМР по вид и количества и съответно каква е тяхната стойност, респективно стойността на необходимите материали и труд за отстраняване на недостатъците, с които суми би следвало да се намали дължимото възнаграждение. При доказване от страна на възложителя на видовете и количествата некачествени СМР, тяхното остойностяване може да бъде извършено и от служебно назначена съдебно – техническа експертиза.
В подкрепа на твърдението си за наличие на некачествено изпълнени строителни работи, ответникът е представил писмо от 26.08.2008г., с което представляващият дружеството, упражняващо строителен надзор на обекта – [фирма], е уведомил страните, че поради констатирано некачествено изпълнение на зидария, както и използване на некачествени тухли, за които не е представена декларация за съответствие, се спира строителството на обекта по отношение на всякакви довършителни работи до представяне на документите, подробно описани в писмото. Представил е и писмо от 10.10.2008г., с което е уведомен от упражняващия строителния надзор, че след извършен оглед на обекта е констатирано отстраняване за сметка на възложителя на забележките по некачествено изпълнената зидария и използването на некачествени тухли от строителя, с оглед на което е разрешено продължаването на довършителните работи. Също така е представил протокол от 16.07.2008г. на комисия, назначена от управителя на [фирма], с който е констатирана некачествено изпълнена зидария на процесния обект, както и използване на некачествени тухли. Ответникът по касация е представил и констативен протокол от 04.12.2008г. на упражняващия строителен надзор, с който е установено, че монтираните от строителя [фирма], [населено място], битумни керемиди върху покрива на хангара са изпълнени некачествено и в разрез с технологията на монтаж, поради което се наблюдава разкъсване на керемидите и отлепване на същите от покривната повърхност.
Основателни са доводите в касационната жалба, че въззивният съд неправилно е кредитирал представените от ответника частни документи и е направил въз основа на тях необоснован извод, че възражението на ответника- възложител за недостатъци в строителството е доказано. При съставянето на двата протокола 16.07.2008г. и 04.12.2008г. не са спазени условията и редът за съставяне на необходимите актове и протоколи за установяване на обстоятелства при подготовката, започването и изпълнението на строителството, установени в Наредба №3 от 31.07.2003г. Актовете не са подписани от предвидените в чл.7 от Наредбата лица, между които е строителят, нито са представени доказателства за спазване на процедурата по чл.5 ал.2 и ал.3 от Наредбата за отправяне на покани до всички участници в строителство за съставяне на актовете. Представените от ответника по касация протоколи от 16.07.2008г. и 04.12.2008г. имат характеристиките на частни свидетелстващи документи, без обвързваща материална доказателствена сила и предвид изричното оспорване от касатора на отразените в тях обстоятелства, тяхното съдържание следва да се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Следва да се отбележи,че дори и да са верни, тези документи не съдържат подробно описание на количествата некачествено изпълнени СМР, недостатъците в които са отстранени от възложителя. Не може да се направи извод, че констатацията за некачествено изпълнена зидария означава, че цялата зидария на обекта, в количеството, уговорено в количествено – стойностната сметка към договора, е изпълнена некачествено. Съответно и констатацията за некачествено изпълнение на покрива, довело до разкъсване на керемидите и отлепването им от покривната повърхност не доказва количествата некачествени СМР от посочения вид, нито дали некачественото изпълнение е наложило пълна подмяна на керемидите на цялата покривна повърхност. В тази връзка Наредба №3 от 31.07.2003г. предвижда съставянето на акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството /приложение №10/ и акт за установяване състоянието на строежа и строителните и монтажните работи при продължаване на строителството /приложение №11/, които следва да съдържат точни данни за състоянието на строежа, за извършените видове строителни и монтажни работи и за извършените работи, които подлежат на премахване. Съставянето на тези актове е задължително само за строежите от първа до трета категория, но по искане на участниците в строителството могат да се съставят при всеки строеж.
Когато тези актове не са съставени, както е в настоящата хипотеза, няма пречка подлежащите на установяване с тях обстоятелства да бъдат доказвани с други допустими доказателства, от които да се установи точното състояние на обекта към момента на спиране на строителството. В случая от заключението на съдебно – техническа експертиза се установява единствено отклонение от уговореното между страните по отношение на изпълнената в обекта зидария, която вместо с газобетонни блокчета е изпълнена изцяло /110 кв.м./ с тухли четворки. Вещото лице е посочило, че изпълнената на място зидария е на стойност 14 850 лева, а уговорената в договора стойност на зидарията от итонг е 24 440 лева. Тези констатации на вещото лице съвпадат с констатациите в заповедта за спиране на строителството, поради което настоящият състав на ВКС намира за доказано възражението на ответника за недостатъци в изпълнението на възложените СМР по т.1 от приложената към договора количествено – стойностна сметка. Количества и видове некачествени СМР в покривната конструкция, недостатъците на които са отстранени от възложителя, не се установяват от заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза, доколкото към настоящия момент състоянието на обекта съответства на инвестиционния проект и на възложеното с договора, а липсва и техническа документация – съставени актове за изпълнени СМР на обекта от трети лица.
Поради изложеното възражението на ответника по чл.265 ал.1 пр. от ЗЗД за намаляване на дължимото възнаграждение се явява доказано само до размер на 9 590 лева, с която сума следва да бъде намалена дължимата трета вноска от уговореното между страните възнаграждение. Доколкото обаче искът по чл.266 от ЗЗД е предявен като частичен за сумата от 25 920 лева, с ДДС, същият следва да бъде уважен изцяло.
Неснователна е претенцията за заплащане на обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва, считано от 02.11.2008г., когато е изтекъл уговореният в договора между страните десетдневен срок от приемането на обекта. В раздел ІV т.1 от сключения между страните договор е уговорена общо неустойка за забавено изпълнение на всички задължения по договора, като е предвидено, че за забавено изпълнение на задълженията по договора виновната страна дължи на изправната страна неустойка в размера на 0,3% дневно от договорената цена, но не повече от 30% от стойността на обекта. Уговорената в договора неустойка за забава принципно не изключва възможността на кредитора да претендира обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва вместо договорната неустойка или над нейния размер. Единствено е недопустимо да се претендират както обезщетението по чл.86 ал.1 от ЗЗД до размера на неустойката, така и договорната мораторна неустойка за едно и също неизпълнение. Обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва за неизпълнение на парично задължение може да се присъди и ако страните са уговорили в договора неустойка за този вид неизпълнение и неустойката е заплатена от длъжника или кредиторът претендира заплащането на неустойка заедно с претенцията си за обезщетение. В този случай обаче искът по чл.86 от ЗЗД е основателен само за разликата между неустойката и по - големия размер на законната лихва. В настоящата хипотеза между страните е било образувано предходно производство по предявени от касатора искове по чл.266 от ЗЗД за заплащане на втората вноска в размер на 72 000 лева, с ДДС, от дължимото по договора от 31.08.2007г. възнаграждение и за заплащане на възнаграждение за СМР по договор от 07.08.2007г. в размер на 15 709,27 лева, ведно с искове по чл.86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва за забава върху посочените главници в размер съответно на 7 664,40 лева и 1661,32 лева. Тези искове са отхвърлени като неоснователни с влязло в сила решение от 20.05.2011г. по т.д.№ 381/2010г. на Софийски апелативен съд, ТО. В същото производство ищецът [фирма], [населено място], е предявил за разглеждане и претенция за неустойка за забава в плащането на аванса по договора от 31.08.2007г. в максималния уговорен размер от 54 000 лева. Съдът е приел за установено, че ответникът възложител е изпаднал в забава по отношение на задължението за заплащане на аванса по договора от 31.08.2007г. и дължи неустойката по раздел ІV т.1 от същия договор, като за периода на забавата тази неустойка е достигнала максималния размер от 30% от стойността на обекта или 54 000 лева. Следователно за касатора е възникнало вземане за максималния размер на уговорената в договора неустойка за забава на дължимото възнаграждение, като същото е погасено чрез прихващането, извършено в производството по т.д. №381/2010г. на Софийски апелативен съд, ТО. След като изпълнителят – ищец е упражнил правото си да претендира присъждане на неустойка за забава и не е доказал, че общият размер на дължимата законна лихва върху трите вноски от възнаграждението надвишава уговорения максимален размер на неустойката за забава, то претенцията за законна лихва се явява неоснователна.
Въпреки извода за основателност на предявения от касатора иск с правно основание чл.266 от ЗЗД, не следва да се разглежда направеното от ответника [фирма], [населено място], възражение за прихващане с неговото вземане за неустойка по раздел ІV т.1 от сключения между страните договор, в размер на 54 000 лева, за забавено изпълнение на задължението за завършване и предаване на сградата в уговорения срок. В производството по т.д.№ 381/2010г. на Софийски апелативен съд, ТО ответникът - възложител Домен С. Ж.“ ООД, [населено място] е направил възражение за прихващане със сума в общ размер на 102 000 лева, включваща 48 000 лева – 30% от стойността на обекта по договор за строителство от 07.08.2007г. и 54 000 лева- 30 % от стойността на обекта по договора за строителство от 31.08.2007г. Възражението е било разгледано и прието от съда за основателно, вследствие на което предявеният от ищеца [фирма], [населено място], иск по чл.92 от ЗЗД е отхвърлен като погасен чрез прихващане с влязлото в сила решение от 20.05.2011г. по т.д.№ 381/2010г. на Софийски апелативен съд, ТО. Без значение е обстоятелството, че общият размер на двете вземания, с които е извършено възражение за прихващане надхвърля размера на погасеното чрез прихващане вземане по предявения осъдителен иск. Когато възражението за прихващане е уважено, страната избрала този път на защита да реализира вземането си няма възможността да го заяви отново, дори и само за разликата до пълния размер на вземането си. В този смисъл е и задължителната за съдилищата практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №3 от 27.04.2016г. по гр.д.№3999/2015г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и решение №707 от 13.07.2011г. по гр.д.№1787/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], частичен иск по чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 25 920 лв., с ДДС, част от сумата 72 000 лева, с ДДС, /60 000 лева, без ДДС,/ представляваща окончателна вноска от дължимото възнаграждение по договор за изпълнение на строително – монтажни работи на обект „Хангар в лозарски масив [населено място]“ от 31.08.2007г., и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция, като ответникът [фирма], [населено място], следва да бъде осъден на основание чл.266 от ЗЗД да заплати на [фирма], [населено място], сумата от 25 920 лв., с ДДС, част от сумата 72 000 лв., с ДДС, представляваща окончателна вноска от дължимото възнаграждение по договор за изпълнение на строително - монтажни работи на обект „Хангар в лозарски масив [населено място]” от 31.08.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 23.08.2013г. В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място], частичен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, постановеното от Софийски апелативен съд решение следва да бъде оставено в сила като правилно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора [фирма], [населено място], съразмерно с уважената част от исковете направените в първоинстанционното, във въззивното и в касационното производство разноски, в размер на сумата 4723,66 лева.
На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски съответно на отхвърлената част от жалбата, доколкото не са представени доказателства за направени от него разноски в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №148 от 20.01.2016г. по т.д. №2729/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, в частта, с която е потвърдено решение №58 от 22.04.2015г. по т.д. №70/2013г. на Врачански окръжен съд за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], частичен иск по чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 25 920 лв., с ДДС, част от сумата 72 000 лева, с ДДС, /60 000 лева, без ДДС,/ представляваща окончателна вноска от дължимото възнаграждение по договор за изпълнение на строително – монтажни работи на обект „Хангар в лозарски масив [населено място]“ от 31.08.2007г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], по иска с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, предявен като частичен, сумата от 25 920 лв., с ДДС, част от сумата 72 000 лв., с ДДС, представляваща окончателна вноска от дължимото възнаграждение по договор за изпълнение на строително-монтажни работи на обект „Хангар в лозарски масив [населено място]” от 31.08.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 23.08.2013г., както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 4723,66 лева /четири хиляди седемстотин двадесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/, разноски за производството пред трите инстанции.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|