4 Р Е Ш Е Н И Е № 279 гр. София, 30.09.2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2162 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], против решение от 14.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 326/2012 г. от състав на Окръжен съд – Монтана. Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмено отговор. Касационното обжалване е допуснато с определение №460/08.04.2013 г. на състава на ВКС. Материалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно това, представлява ли злоупотреба с доверието на работодателя извършено от служителя/работника по време на изпълнение на трудовите му функции умишлено посегателство върху чуждо имущество, предназначено да го облагодетелства или да увреди третото лице – собственик. По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното: В случаите, при които работник или служител извърши умишлено посегателство върху чуждо имущество, като това посегателство е пряко свързано с изпълнение на служебните задължения и правомощия на работника или служителя, т.е. в кръга на служебните му задължение по трудовото правоотношение са съществували права или задължения да следи за целостта на това чуждо имущество или от тези права и задължения на работника или служителя следва да се приеме, че работника се е възползувал за да извърши това посегателство, следва да се приеме, че е налице дисциплинарно нарушение, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя. От горното следва извод, че не само в случаите, в които работник или служител е извършил посегателство върху имущество само и единствено собственост на работодателя е налице основанието по чл.190, ал.1, т.4 КТ, а и в случаите, в които посегателството е извършено върху имущество, собственост на трето лице, като за посегателството работникът или служителят се е възползувал от правата, които притежава по силата на трудовото правоотношение. По касационната жалба състава на ВКС приема следното: Изводите на съда са, че нарушенията на трудовата дисциплина не съставляват злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като за да е налице това дисциплинарно нарушение, следва да е налице използуване на оказаното доверие за неправомерно извличане на определена облага за работника или другиго, или за увреждане на работодателя. Деянието на работника е съставомерно само тогава, когато е извършено умишлено и предпоставя преднамереност в извличането на облагата или увреждането на работодателя. Съдът е приел, че с действията си, визирани в заповедта за уволнение като нарушения на трудовата дисциплина, работникът не е извършил посегателство върху имущество на работодателя, а върху такова на трето на спора и на трудовото правоотношение лице, като освен това, с това трето лице – [фирма], работникът е в гражданскоправни отношения във връзка с дадени му пълномощия по конкретни действия във връзка с получаване и изпращане на стоки. Неизпълнението на задълженията на служителя да уведоми за свои действия трето лице, с което работникът не е в трудовоправни отношения, а в гражданскоправни, не представлява нарушение на трудовата дисциплина. Тъй като не могат да възникват задължения за работника към трето лице, различно от работодателя по трудовия договор, като неизпълнението на тези задължения да са основание за налагане на дисциплинарно наказание, съдът е приел, че не са налице визираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения. Горните изводи на съда са незаконосъобразни, предвид отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване. Безспорно по делото е установено, че ищецът е извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в опит да се заблуди охраната на дружеството – работодател, като е представена износна бележка и платежен документ за закупен 0,5 м3 дървен материал, а от охраната на дружеството е задържан камион с дървен материал, в пъти по-голям от посоченото, както и поради даденото разпореждане от страна на уволнения служител да натовари камион с дървен материал около 3 м3, като на касата на трето дружество, собственик на материала е заплатил само 0,5 м3, както и нарушение на устна заповед на управителя на дружеството – работодател, да не се продава дървен материал, собственост на трето дружество, както и неизпълнението на задължението на служителя да уведоми управителя на това трето търговско дружество за намерението си да бъде закупен и изнесен дървен материал. При безспорно установените нарушения на трудовата дисциплина, установени по-горе, както и отговора на правния въпрос, дали посегателството върху имущество, собственост на трето лице представлява злоупотреба с доверието, доколкото това посегателство е извършено благодарение на правата, които това лице упражнява по силата на трудовото правоотношение, състава на ВКС приема, че са налице основанията за налагане на дисциплинарно наказание, което наказание, наложено от работодателя съответствува на тежестта на нарушението. Като е приел противното, окръжния съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Доколкото при разглеждането на спора не са допуснати процесуални нарушения, а решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, то настоящия състав счита, че следва да се постанови ново решение, с което се отхвърлят предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по делото, касатор в настоящото производство, следва да се присъдят направените по делото във всички инстанции съдебни и деловодни разноски общо в размер на 1020 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 14.12.2012 г., постановено по гр.д.№ 326/2012 г. от състав на Окръжен съд – Монтана, като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. В. С. от [населено място], [улица] против [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконосъобразно уволнението на ищеца със заповед №007/09.03.2012 г. на управителя на [фирма] ЕИК[ЕИК], за възстановяне на заеманата преди уволнението длъжност, както и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, като неоснователни. ОСЪЖДА С. В. С. от [населено място], [улица] да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата 1020 /хиляда и двадесет / лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.