О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N. 175 гр. София 04.05.2022 година Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ:АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2716 по описа за 2021 г. Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1316/10.02.2022 по регистъра на ВКС /Върховен касационен съд/ на Д. Е. Д. чрез адв. М. Г. с искане за допълване на определение № 43/26.01.2022 г. по гр. дело № 2716/2021 г. на ВКС, гражданска колегия, трето отделение в частта за разноските. Ответникът по молбата – „Водоснабдяване и канализация-Д.“ АД, [населено място] възразява за размера на претендираното адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, като го намира за прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Спазен е едномесечният преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК – определението е обявено на 26.01.2022 г., а молбата е подадена на 10.02.2022 г., от легитимирана страна и при наличие на правен интерес, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е основателна поради следните съображения: С цитираното определение на ВКС не са присъдени разноски. Ответницата по касация е подала отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, представила е договор за правна защита и съдействие от 07.07.2021 г., съгласно който са договорирани разноски в размер на 960 лв., които са заплатени от Д.Д.. Поради това следва да се приеме, че разноските за касационното производство са установени, а в отговора на касационната жалба, страната е поискала присъждането им. Предвид изхода на делото, касаторът следва да заплати тези разноски на ответницата по касация. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Посочената разпоредба предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съдът по искане на насрещната страна може да го намали. Съгласно мотивите на т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, прекомерност е налице, тогава когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай, заплатеното възнаграждение в размер на 960 лв. не се явява прекомерно, с оглед дадените критерии. Предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения суми поставят само минимален праг на възнагражденията, съобразно различни критерии, като за страните не съществува пречка да договорят по-високи по размер възнаграждения. По изложените съображения, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена, като определението на ВКС по чл. 288 ГПК по настоящото дело се допълни в частта за разноските и касаторът бъде осъден да заплати на молителката разноски за адвокатска защита пред касационната инстанция в размер на сумата 960 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПЪЛВА определение № 43/26.01.2022 г. по гр. дело № 2716/2021 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение в частта за разноските, както следва: ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД, [населено място] да заплати на Д. Е. Д. сумата 960 лв., представляваща направени от нея разноски за касационното производство. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: