3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3 София, 09.01.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Гълъбина Генчева Геника Михайлова като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 5200/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 2 и чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Делото е изпратено на ВКС като функционално компетентен съд с определение № 696 от 09.11.2016 г. по гр. д. № 535/2016 г. на Варненския апелативен съд. Оразувано е по частна жалба вх. № 26448/29.09.2016 г. на [фирма] [населено място], представлявано от адв. Н. Х., срещу определение № 2183 от 09.09.2016 г. по ч. гр. д. № 1624/2016 г. на Варненския окръжен съд, с което в едната му част е оставена без разглеждане частна жалба срещу протоколно определение от 22.07.2016 г. по гр. д. № 1832/2016 г. на Варненския районен съд, а в другата част първоинстанционното определение е потвърдено. Жалбоподателят иска отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизведствените действия от етапа на връчване на ответника на препис от исковата молба. Срещу въззивния акт в частта без разглеждане излага довод, че окръжният съд е подходил формалистично при преценката дали първоинстанционното определение е по движение на делото и като такова - неподлежащо на обжалване, или е преграждащо, както и, че изкуствено го е разделил на две части. Срещу потвърдителната част се поддържа, че въззивният съд е отказал да се произнесе по наведените от страната възражения за нередовно връчване на препис от исковата молба, предвид получаването му от лице, което не е работник или служител на търговското дружество, както и по представените в тази насока доказателства, поради което е достигнал до необосновано буквалистично заключение за неоснователност на искането за възстановяване на срок. Поддържа се още, че в случая не може да се възстановява срок, тъй като същият изобщо не е започнал да тече. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, инкорпорирано в самата жалба, се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с приетото в определение № 470 от 10.08.2015 г. по ч. т. д. № 1253/2015 г. на ВКС, I-во т. о., определение № 309 от 24.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1596/2014 г. на ВКС, IV-то г. о., определение № 116 от 28.03.2005 г. по т. д. № 91/2005 г. на ВКС, II-ро т. о., и определение № 102 от 02.05.2001 г. по ч. гр. д. № 97/2001 г. на ВКС, II-ро г. о., по въпросите, уточнени съобразно правомощията на касационната инстанция съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., така: 1. налице ли е редовно връчване на търговец по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК чрез лице, което не е в трудово-правни отношения с дружеството, респективно не е работник или служител, и 2. допустимо ли е възстановяване на срок, ако същият не е започнал да тече. Насрещната страна, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, не ангажира писмено становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г.о., като обсъди данните по делото, намира следното: Производството пред Варненския районен съд по гр. д. № 1832/2016 г. е образувано по исковата молба на Н. П. Д. за осъждане на [фирма] да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от продажбата в негова бензиностанция на натурален сок, за който с експертиза в досъдебно производство е установено, че съдържа натриева основа в концентрация 5.6% и от чиято консумация на ищеца са причинени трайни увреждания на устната кухина, хранопровода и стомаха, вкл. стесняване на хранопровода, които и понастоящем му причиняват болка и страдания. Искът е предявен като частичен за 10 000 лв. от цялата сума от 100 000 лв. Препис от исковата молба е връчен на ответника на 13.04.2016 г. чрез лице, удостоверено от призовкаря като адм. асистент, което съдът приел за редовно. С определение № 5645 от 25.05.2016 г. районният съд, след като приел, че ответникът не е депозирал отговор, насрочил делото за открито съдебно заседание, за което ответникът е призован чрез съобщение, получено от същото лице - адм. асистент, на 08.06.2016 г. На 13.06.2016 г. [фирма] е депозирало молба, в която твърди, че лицето, разписало се и получило съдебните книжа за дружеството, в т. ч. препис от исковата молба, не е негов служител, и е поискало от съда да отмени на основание чл. 253 ГПК определението си от 25.05.2016 г. и да даде възможност за подаване на отговор на исковата молба. Към молбата е приложило справка от НАП за актуалното състояние на трудовите договори на дружеството към 13.04.2016 г. Ищецът е възразил, че приложената справка не доказва лицето, получило книжата, да не работи и на граждански договор, поради което съдът изискал обяснения от призовкаря относно обстоятелствата при връчването на посочените дати. В откритото съдебно заседание на 22.07.2016 г., с протоколно определение, след като приел, че призовкарят правилно е възприел лицето за служител на фирмата на ответника, позовавайки се и на твърденията му, че на същото лице и друг път били връчвани съдебни книжа, съдът достигнал отново до извод, че връчването е редовно, а оттам - че преклузивният срок за отговор е изтекъл, и оставил без уважение искането да се даде отново възможност за отговор, както и направено при евентуалност искане за възстановяване на срока по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба. Въззивният съд счел жалбата за недопустима в едната й част като насочена срещу акт по хода на делото, неподлежащ на обжалване, а подлежащ на изменение или отмяна от постановилия го съд, а в останалата част приел жалбата за допустима, но неоснователна, с два решаващи мотива - че с подаване на искането за възстановяване на срок страната не е представила книжата, заради които се иска възстановяването на срока, в случая - за отговор на исковата молба, както и че молбата изобщо не съдържа твърдения за особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее и които са причина за пропускането на срока. Неосигуряването на достъп на длъжностно лице до канцеларията на дружеството не било такова обстоятелство. По частната жалба: С оставената без разглеждане частна жалба е атакувано необжалваемо определение на въззивен съд, постановено по реда на чл. 253 ГПК. Процесуалният закон не предвижда обжалване на всички определения. Производство по обжалване с частна жалба може да се развие само тогава, когато законът го предвижда като самостоятелен способ за инстанционна проверка. В случая законът не е предвидил обжалваемост на определения от категорията на постановеното от първата инстанция, то не е и преграждащо за развитието на делото пред надлежния съд. Ето защо, като е оставил без разглеждане частната жалба в означената част, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Съдът правилно е посочил и това, че неподаването на отговор на исковата молба или подаването на отговор извън срок, не води до прекратяване на производството /за разлика от нередовната непоправена искова молба, която се връща на ищеца/. Допустимостта на отговора /срок, легитимация/, както и преценката на решаващия съд за тази допустимост, се проверяват от по-горната инстанция по възражение на страната при обжалване на крайния акт по съществото на спора, доколкото и ако той подлежи на инстанционен контрол. По частната касационна жалба: Видно от молбата от 13.06.2016 г., ответникът е поискал от районния съд да отмени на основание чл. 253 ГПК определението си от 25.05.2016 г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито заседание и е изготвен проект за доклад, в който е посочено, че страната не е подала отговор на исковата молба. Поискал е също така да се приеме, че на 13.04.2016 г. не е извършено редовно връчване на съдебните книжа и срокът за отговор е започнал да тече най-рано на 09.06.2106 г., когато е извършена справка по делото. Искане за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба не е въведено нито с посочената молба, нито в откритите съдебни заседания на 23.06.2016 г. и 22.07.2016 г. В заседанието на 23.06.2016 г. процесуалният представител на страната адвокат Х. е заявила, че процесуално невъзможно е да се иска възстановяване на срок, който не е започнал да тече. При това положение, като е разгледал по същество едно незаявено искане, съдът в двете инстанции е постановил недопустими съдебни актове, които следва да бъдат обезсилени - порок, за който касационната инстанция следи служебно съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, дори такова оплакване да не е въведено от касатора. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2183 от 09.09.2016 г. по ч. гр. д. № 1624/2016 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено протоколно определение от 22.07.2016 г. по гр. д. № 1832/2016 г. на Варненския районен съд в частта, с която е оставено без уважение искане за възстановяване на срок за подаване на отговор по чл. 131 ГПК на искова молба и ОБЕЗСИЛВА определенията в тази част. ПОТВЪРЖДАВА определение № 2183 от 09.09.2016 г. по ч. гр. д. № 1624/2016 г. на Варненския окръжен съд в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: