Ключови фрази


6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
София, 09.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 375/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. Г., подадена от пълномощниците адвокат Д. Г. и адвокат В. П., срещу въззивното решение № 6457 от 12.09.2019 г. по в. гр. д. № 16649/2018 г. на Софийския градски съд, ГО, II-Д въззивен състав.
Насрещна касационна жалба е подадена от ответницата М. С. Г. чрез адвокат А. Д..
Касационното обжалване е допуснато с определение № 252/20.05.2020 г. по поставен и от двамата жалбоподатели въпрос: може ли да бъде възстановена запазена част при условията на чл. 36 ЗНсл чрез връщане на дарен имот в наследството без участие на всички наследници с право на запазена част, в производство, образувано по иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНсл, и съответно без всички наследници с право на запазена част да са поискали възстановяването ѝ.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбите основания за отмяна на въззивното решение и намира следното:
Предмет на делото е иск по чл. 30, ал. 1 ЗНсл за намаляване на дарение, извършено от наследодателката В. С. Г..
В. Г. е починала на 24.04.2012 г. и е оставила за наследници по закон дъщеря М. С. Г. и син К. С. Г., починал на 15.12.2016 г. и оставил за свои наследници по закон съпруга В. Н. Г. и син И. К. Г..
Приживе В. Г. е дарила на дъщеря си М. Г. 4/6 ид. ч. от следния имот: източната половина от сградата близнак, застроена на площ от 70 кв. м., заедно с 1/2 ид. ч. от УПИ .... от кв. .... по плана на [населено място], в м. „П.-Р.“. Дарението е извършено с н. а. № .... г. и е предмет на предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗНсл.
В масата по чл. 31 ЗНсл първоинстанционният съд включил притежаваната от В. Г. 1/3 ид. ч. от нива, имот № .... в [населено място], местност „М. ливаде“, както и 1/9 ид. ч. от 11 ниви в землището на [населено място] хан, [община]. Съгласно заключението на вещото лице стойността на 1/3 ид. ч. от нивата в [населено място] към момента на откриване на наследството - 24.04.2012 г., е 2 181.60 лв. /1/3 от 6 544.80 лв./, а стойността на 1/9 ид. ч. от нивите в [населено място] хан към същия момент е 1 415.56 лв. /1/9 от 12 740.04 лв./. Не се установява наследодателката да е имала задължения към трети лица към момента на смъртта си. На основание чл. 31, изр. 2 ЗНсл към наследствената маса е добавено процесното дарение, чиято стойност по време на откриване на наследството е 113 026.67 лв. /4/6 от 169 540 лв./. Или общата стойност на масата по чл. 31 ЗНсл към момента на откриване на наследството е 116 623.83 лв.
Запазената част на наследниците по закон при две деца /В. Г. не е оставила преживял съпруг/ е в размер общо на 2/3, или по 1/3 за всяко дете, а разполагаемата част е 1/3 - чл. 29, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 ЗНсл.
Стойността на запазената част общо на наследниците по закон е 77 749.22 лв., а на всеки от тях е 38 874.61 лв. Стойността на разполагаемата част е 38 874.61 лв. Към момента на откриване на наследството наследодателката не е притежавала имущество на стойност, достатъчна за покриване размера на запазената част на К. Г., затова районният съд приел, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗНсл е основателен и следва бъде намалено дарението в полза на ответницата до размера, необходим за допълване на запазената част на ищеца - 38 874.61/116 623.83.
Предвид основателността на претенцията по чл. 30, ал. 1 ЗНсл, районният съд преценил действието на възстановяването на накърнената запазена част съобразно разпоредбата на чл. 36 ЗНсл, уреждаща последиците на това възстановяване при завет или дарение на недвижим имот. Посочил, че нейното приложение, при наличието на изискуемите предпоставки, се явява законна последица от уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗНсл, без да е необходимо това да е изрично поискано и е част от процедурата по възстановяване. С влизането в сила на решението по чл. 30, ал. 1 ЗНсл облагодетелстваният от завещанието или дарението губи права над частта, с която е накърнена запазената част на ищеца. Това, с което е надвишена разполагаемата част, следва да се върне в наследството за разпределение между наследниците, като връщането се осъществява в натура или в пари - в различните хипотези на чл. 36 ЗНсл. Посоченият в чл. 36, ал. 1 ЗНсл начин на съпоставка между стойностите на дарения имот от една страна, и разполагаемата част, от друга, се извършва при положение, че всички наследници с право на запазена част са поискали нейното възстановяване. В случая единственият наследник по закон, който разполага с това право, го е упражнил, и надареният е наследник със запазена част, поради което съдът изследвал и предпоставките на специалната разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗНсл и посочил, че ако те не са налице, то дареният имот следва да бъде върнат изцяло в наследството. В случая разпоредбата не е приложима, тъй като извършената по тези правила съпоставка показва, че стойността на дарения имот в размер на 113 026.67 лв. надвишава значително сбора от разполагаемата част на В. Г. в размер на 38 874.61 лв. и запазената част на ищеца в размер на 38 874.61 лв. или общо в размер на 77 749.22 лв.
При това положение първоинстанционният съд приел, че следва процесният имот да бъде върнат в наследството на В. Г., а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата 1/2 от стойността на разполагаемата част по време на намаляването. Съгласно заключението на вещото лице пазарната стойност на процесния имот към настоящия момент /момента на намаляването/ възлиза на 133 435.33 лв. / 4/6 от 200 180 лв./. Предвид обстоятелството, че дарението следва да се намали с 38 874.61/116 623.83, стойността на която квота възлиза на 37 675.56 лв., то ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата 22 908.36 лв. - аргумент от чл. 36, ал. 1, изр. 2 вр. изр. 1 ЗНсл.
Съобразно с изложеното районният съд възстановил запазената част на К. Г. в размер на 1/3 от наследството на В. Г., като намалил с 38 874.61/116 623.83 дарственото разпореждане, върнал на основание чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗНсл дарените 4/6 ид. ч. в наследството и осъдил ищеца да заплати на ответницата на основание чл. 36, ал. 1, изр. 2 вр. изр. 1 ЗНсл сумата от 22 908.36 лв., представляваща 1/2 от стойността на разполагаемата част от наследството на В. Г. към момента на намаляването.
По въззивна жалба на М. Г. Софийският градски съд приел за неоснователни оплакванията, че К. Г. е изявил волята си да зачете желанието на наследодателката В. Г., като дарил на ответницата своята идеална част от процесния имот в размер на 1/6 с н. а. № .... г. Ищецът, в качеството му на наследник на К. Г., разполага със самостоятелно право да иска възстановяване на запазената част от наследството на починалия К. Г., оставено от В. Г., като за упражняването му е без значение дали и другият наследник на К. Г. е упражнил своето право, както и обстоятелството, че К. Г. е извършил дарение на друга идеална част от правото на собственост върху процесния имот в полза на ответницата.
Въззивният съд възприел мотивите на районния съд относно формирането на масата по чл. 31 ЗНсл, като също определил стойността й на 116 623.83 лв., а стойността на разполагаемата част от наследството на В. Г. и на запазената част от него на К. Г. - на по 38 874.61 лв.
За да прецени дали е накърнена запазената част на К. Г. от наследството на В. Г., въззивният съд извършил сравнение между чистия актив от имуществото на наследодателката, който К. Г. е получил, и неговата запазена част. Чистият актив се равнява на 3 597.16 лв. /2 181.60 лв. + 1 415.56 лв./, което е стойността на притежаваните от В. Г. недвижими имоти към датата на смъртта й без дарения недвижим имот. От този чист актив К. Г. е получил 1/2 на стойност 1 798.58 лв., тъй като с ответницата са наследили равни части от правото на собственост, притежавано от В. Г.. Следователно неговата запазена част е накърнена с 37 076.03 лв. /38 874.61 лв. – 1 798.58 лв./, поради което извършеното дарение е следвало да бъде намалено с 37 076.03/116 623.83. По тези съображения въззивният съд отменил първоинстанционното решение в частта, с която дарението е намалено за разликата над 37 076.03/116 623.83 до 38 874.61/116 623.83.
Въззивният съд споделил съображенията на районния съд досежно това, че в случая разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗНсл не намира приложение и тъй като са налице предпоставките на чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗНсл, дареният имот следва да бъде върнат изцяло в наследството, а ищецът да заплати на надарената /ответницата/ стойността на разполагаемата част от наследството на В. Г. по цени към момента на намаляването. Съгласно заключението на вещото лице стойността на разполагаемата част по цени към момента на намаляването се равнява на 45 816.72 лв. /1/3 от 137 450.17 лв./, като не е налице основание за намаляване на тази сума с 1/2, както е постановил районният съд, тъй като след връщането на дарения имот изцяло в наследството ответницата следва да получи пълната стойност на разполагаемата част от наследството, или ищецът следва да бъде осъден да ѝ заплати още 22 908.36 лв., в какъвто смисъл въззивният съд постановил своето решение.
В останалата част първоинстанционното решение № 484018/10.09.2018 г. по гр. д. № 24804/2017 г. на Софийския районен съд, ІІІ-то г. о., е потвърдено като правилно.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решение № 93/15.07.2015 г. по гр. д. № 138/2015 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и решение № 311/01.09.2014 г. по гр. д. № 1952/2013 г. на ВКС, I-во г. о.
С решение № 93/15.07.2015 г. по гр. д. № 138/2015 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е прието, че предвиденото в чл. 36 ЗНсл връщане на завещан или подарен имот в наследството може да бъде постановено, само ако всички наследници с право на запазена част са поискали възстановяването ѝ в рамките на един исков процес. Ако някой от наследниците с право на запазена част, участващ в производството, не е поискал възстановяването и заветникът или надареният не е поискал или не са налице условията да задържи имота, както и когато по делото не участва наследник със запазена част, или когато предмет на завета или дарението е идеална част от недвижим имот, възстановяването се извършва чрез отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението на запазената част на наследника или наследниците, поискали възстановяването. Според решение № 311/01.09.2014 г. по гр. д. № 1952/2013 г. на ВКС, I-во г. о., когато един от наследниците е поискал да се възстанови запазената му част, той следва да заплати само припадащата му се квота от нея на основание чл. 36, ал. 1 ЗНсл.
Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., споделя тази практика, която е израз на трайната практика на ВС и ВКС в хипотеза, когато по делото не участва наследник със запазена част. Такъв е разглежданият сега случай.
По касационните жалби:
Ищецът И. К. Г. е поискал в производство по чл. 30, ал. 1 ЗНсл възстановяване на запазената част на К. Г. от наследството на В. Г., накърнена с извършеното от В. Г. дарение в полза на ответницата М. Г. на 4/6 ид. ч. от недвижим имот в [населено място].
Не се спори между страните, че към момента на смъртта си наследодателката е притежавала 1/3 ид. ч. от недвижим имот в землището на [населено място] на стойност 2 181.60 лв. и 1/9 ид. ч. от недвижими имоти в землището на [населено място] хан на стойност 1 415.56 лв., или общо 3 597.16 лв., съставляващия чистия актив от наследството. Към него следва да се прибавят и дарените от наследодателката на ответницата по иска 4/6 ид. ч. от имота в [населено място] на стойност 113 026.67 лева /4/6 от 169 540 лева/ към момента на откриване на наследството на 24.04.2012 г. Сборът от стойността на посочените имоти образува наследствената маса, определена по правилата на чл. 31 ЗНсл, която възлиза на 116 623.83 лева.
Наследници по закон на В. Г. са нейните деца К. Г. и М. Г.. Запазената част на всяко дете, определена според чл. 29, ал. 1 ЗНсл, възлиза на 1/3 от наследствената маса или 1/3 от 116 623.83 - т. е. 38 874.61 лева. От чистия актив на наследството на В. Г. /3 597.16 лв./ К. Г. е получил 1/2 /защото наследява заедно с ответницата по равни части/ или 1 798.58 лв. Разликата между стойността на запазената част - 38 874.61 лв., и полученото от чистия актив в размер на 1 798.58 лв. е 37 076.03 лв. Тях К. Г. би следвало да получи от стойността на дарението, или за допълване неговата запазена част дарението следва да бъде намалено с 37 076.03 лв. От тази сума ищецът има право само на 1/2, тъй като наследява К. Г. заедно със съпругата му В. Г., която не е поискала възстановяването на запазената част на К. Г., или ищецът следва да получи 18 538.01 лв. Затова извършеното от наследодателката дарение на 4/6 ид. ч. или 113 026.67/169 540 ид. ч. от недвижимия имот следва да бъде намалено с 18 538.01/169 540 ид. ч.
С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва, че в случая не може да намерят приложение правилата на чл. 36, ал. 1 ЗНсл за връщане на имота в наследството, тъй като наследник с право на запазена част, а именно преживялата съпруга на К. Г. - В. Г., не участва по делото и предмет на дарението са 4/6 ид. ч. от недвижимия имот. Неприложима е и разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗНсл за задържане на имота от страна на надарената, тъй като стойността на подарения имот надвишава разполагаемата част и нейната запазена част, взети заедно. Ето защо възстановяването на запазената част на ищеца следва да се извърши чрез отделяне на идеална част от имота, а именно 18 538.01/169 540 ид. ч.
Въззивното решение, с което имотът е върнат в наследството, а ищецът е осъден да заплати на ответницата стойността на разполагаемата част на наследодателката, следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго за намаляване на дарението на 4/6 ид. ч. от недвижимия имот с 18 538.01 лв. и възстановянане на запазената част в размер на 18 538.01/169 540 ид. ч. от дарения имот.
С оглед изхода на спора разноските за всички инстанции следва да останат в тежест на страните така, както са ги направили.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивното решение № 6457 от 12.09.2019 г. по в. гр. д. № 16649/2018 г. на Софийския градски съд, ГО, II-Д въззивен състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА, по предявения от И. К. Г. срещу М. С. Г. иск по чл. 30, ал. 1 ЗНсл, запазената част на И. К. Г. от наследството на В. С. Г., в качеството му на наследник на К. С. Г., възлизаща на 18 538.01/169 540 ид. ч. от недвижим имот, съставляващ източната половина от сградата близнак, застроена на площ от 70 кв. м., състояща се от две стаи, хол, кухня и сервизи на партерния етаж и на първия етаж от две стаи, хол, кухня и сервизи, заедно с 1/2 ид. ч. от УПИ .... от кв. .... по плана на [населено място] в м. „П.-Р.“, целият с площ от 410 кв. м., при съседи по скица: [улица], парцел ...., парцел .... и парцел ...., като НАМАЛЯВА с 18 538.01/169 540 ид. ч. дарението на 4/6 ид. ч. /равняващи се на 113 026.67/169 540 ид. ч./ от същия имот, извършено от В. С. Г. в полза на М. С. Г. с н. а. № .... г., вписан в Службата по вписванията с акт № ....
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: