Р Е Ш Е Н И Е № 101 София, 25 август 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 351 по описа за 2020 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия И. А. Ф., подадена чрез неговите защитници – адв. К. и адв. В., против решение № 22 от 12.02.2020 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 424/18 г. Възразява се наличието на всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК с алтернативни искания за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбоподателят лично и защитата му поддържат жалбата. Частните обвинители П. М., Д. С. и С. С., редовно призован, не се явяват. Повереникът им – адв. Н. изразява становище за неоснователност на подадената от подсъдимия жалба. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура също не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо н.о. взе предвид следното: С присъда по нохд № 1156/17 г. Варненският окръжен съд осъдил подсъдимия Ф., за деяние, извършено на 11.08.2013 г., на основание чл.343, ал.3, б.”б”, във връзка с ал.1, б.”в” от НК на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, а на основание чл.343г от НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. С обжалваното решение, постановено по внохд № 424/18 г., образувано по жалба на подсъдимия, ВАС изменил присъдата на ВОС, като увеличил наказанието на подсъдимия на две години лишаване от свобода, а в останалата част я е потвърдил. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо н.о. установи: Както се посочи, с жалбата е заявено наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК. Изложените на същото място съображения дават основание да се приеме, че са наведени данни, по смисъла на чл.351, ал.1 НПК, само за основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. При така констатираното очевидно неправилното приложение на закона и несправедливостта на наказанието се претендират като последица от допуснатите от съда по същество процесуални нарушения, от кръга по чл.348, ал.1, т.2 НПК. В подкрепа на коментираното основание жалбоподателят е посочил, че въззивният съд не е следвало да кредитира показанията на К. В. и П. В., тъй като те се появили по-късно като свидетели и показанията им били нелогични. Твърди се наличието на съществени пропуски в заключението на в.л. У. по допълнителната АТЕ (компютърна симулация), тъй като грешно изчислявал кориолисовата сила, при изчисленията си използвал грешна маса и габарити на МПС, ползвал метода фотограметрия за определяне на точките, но нямал компетентност за това, както и че изводът за изхвърлянето на тялото на пострадалия от МПС-то с главата напред, последвалото преобръщане във въздуха и претъркулването по асфалта противоречало на физичните закони и не било убедително. Все в тази посока се поддържа, че неправилно било отхвърлено и заключението по ДАТЕ на проф. С., според който водач на автомобила е бил Д. М., а И. Ф. е пътувал на предна дясна седалка. Неоснователно съдът е отхвърлил доказателствените искания за назначаването на физикоматематическа експертиза за летежа и падането на тялото на пострадалия. Всички очертани възражения са били поставени на вниманието на въззивната инстанция и съдържанието на мотивите на атакуваното решение убедително сочат, че ВАС е изпълнил задължението си да ги анализира, оцени и им даде отговор (чл.339, ал.2 НПК). Изложените съображения в мотивите, не дават основание да се приеме, че основанията за отхвърляне на възраженията като неоснователни, са декларативни. Напротив, обективира се детайлност при анализа на отделните възражения, свързано със събраните по делото доказателства. Коментираните съображения на ВАС изцяло се възприемат от настоящата инстанция, доколкото са съответни на данните по делото, закона и практиката по приложението му. Достатъчно ясно са посочени и изброени поотделно всички доказателствени средства, събрани при условията и по реда, предвиден в НПК, от които категорично се установява, че процесното МПС е управлявано от подсъдимия Ф. към момента на ПТП. По отношение на заключението по ДАТЕ /компютърна симулация/ на в.л. Х. У. няма основания за недоверие в него, възраженията относно грешните изчисления, кориолисовата сила, фотограметрия и сл., са неоснователни. В проведеното на 12.12.2019 г. заседание пред въззивния съд /л.189-190 от внохд/, вещото лице е предоставяло изчерпателни отговори на постановените му идентични въпроси, като на л.204 и 205 от внохд съдът е отговорил и на оплакването за изхвърлянето на тялото на пострадалия М. от МПС-то. Не е в компетентността на съда да дава отговор на гореизброените претенции, свързани с математически и физични закони. Възражението за неправилно дискредитиране на заключението по ДАТЕ на проф. С. е несъстоятелно. На л. 203 гръб от внохд, в мотивите си ВАС е изложил подробни съображения в тази връзка. По отношение на извода от следствения експеримент, още първоинстанционния съд се е мотивирал на л. 349 от нохд. Възражението, касаещо показанията на свидетелите К. В. и П. В. не е основателно, подробни аргументи се съдържат във въззивното решение на л. 205-206. Следва да се посочи, че нито един от аргументите на решаващия съд не е оспорен надлежно. Обстоятелството, че пред ВКС се поддържат идентични, с тези пред въззивния съд, възражения, указва само, че жалбоподателят не е доволен от резултата, но не става ясно поради какви причини, изводите на ВАС не се възприемат. Липсата на конкретните основания за несъгласие с последните препятства настоящата инстанция да им даде надлежно отговор, съответно на изискванията на чл.354, ал.4, във връзка с чл.339, ал.1 и 2 НПК. По идентичен начин стоят нещата и с възражението, свързано с диска, на който е поставен акцент в жалбата. Що се отнася до искането за събирането на нови доказателства- физикоматематическа експертиза и повторен разпит на свидетели, вярно е, че е оставено без уважение, но с това правото на защита на подсъдимия не е ограничено. ВКС е имал повод да укаже, че не всички искания по доказателствата съдилищата са длъжни да възприемат положително, а само тези, които допринасят за обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото. Когато обаче последните са изяснени надлежно – безпротиворечиво и категорично, съдът е в правото си да откаже събирането на допълнителни доказателства. В настоящият случай при доказателствата, изводими от показанията на свидетелите, множеството експертните заключения и писмени доказателства, исканията по доказателствата, направени от подсъдимия и защитата му, не са били необходими. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Подсъдимият няма как да бъде оправдан, тъй като в рамките на фактическите положения, приети за установени от въззивния съд, се разкриват признаците на инкриминирания спрямо него престъпен състав чл.343, ал.3, б.”б”, във връзка с ал.1, б.”в” НК. Не се установява наличието и на основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК. След корекцията на въззивния съд наложеното на подсъдимия наказание – по вид, размер и начин на изтърпяване, не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такова е справедливо. Водим от горното, като не намери основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22 от 12.02.2020 г., постановено по внохд № 424/18 г. на Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: