Р Е Ш Е Н И Е № 264 София, 21.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска При участието на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 2161/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. Г. Г. чрез адвокат А. К., САК против въззивно решение на Окръжен съд-Разград № 151/22.11.2012 г., постановено по гр. д. № 286/2012 г. С обжалваното решение е потвърдено решение на Районен съд-Силистра № 131/30.03.2012 г., постановено по гр. д. № 2280/2011 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от С. Г. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] против [фирма], [населено място], представлявано от Н. Й. К.-Х., иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от разпространение на неверни, обидни и клеветнически твърдения в публикация на вестник „Седмицата”, бр. 31/2011 г., разпространяван в регион С. в размер на 10 000.00 лв. С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяна на решението и постановяване на друго за уважаване на предявения иск с присъждане направените по делото разноски. За ответника по касация [фирма], [населено място] не е изразено становище. С определение № 603/15.05.2013 г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд, в настоящия състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно: „Може ли колажът да има обективно засягащо честта и достойнството на дадено лице съдържание”, по който въпрос въззивният съд, като е приел, че „по същността си колажът е коментар, мнение и за неговото съдържание издателят не носи отговорност” се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд- Р. № 62/6.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., ІV г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК. Отговор на правния въпрос: Освен изложеното в посоченото решение на състав при Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд със задължителен характер следва да се има предвид и следното: Съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на РБ, както и съгласно чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за правата на човека свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до предели, преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности каквито са личното достойнство, репутацията и неприкосвеността на личната сфера на гражданите. Свободата на изразяване на мнение, твърдение, оценка или на данни с негативен подтекст чрез печатно произведение е изключена. Вярно е, че публичните лица са длъжни да търпят критика в по-голяма степен от частните лица, но те не са длъжни да търпят всяка критика, всяка обида и клевета. В случаите, при които чрез печатно произведение са разпространени обидни и клеветнически твърдения или други данни с негативен подтекст издателят на печатното произведение носи отговорност за причинените вреди на основание чл. 49 ЗЗД, тъй като е възложител на работата на длъжностните лица, определящи характера и съдържанието на публикуваните материали. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение приема следното: За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение по предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 10 000 лв. по повод публикация на първа страница на бр. 31 на вестник „Седмицата”, 8-9.10.2011 г. въззивният съд е приел, че не са противоправни действията на служителите на дружеството, натоварени със съставянето и публикуването на въпросния колаж и че липсва пряка причинно-следствена връзка между публикуването на колажа и претендираните вреди. Снимките и символите са използвани за онагледяване на статията. Статията възпроизвежда изцяло прессъобщение на ОС-Силистра относно наличието на доказателства, че по отношение на Н. Я. е взета мярка за неотклонение, защото са налице доказателства, че е осъществявал престъпна дейност в полза на политическа партия ГЕРБ и нейния кандидат за кмет на [община]. Публикуваните до статията снимки, символи и текст поставят въпрос кой би бил облагодетелстван от дейността на обвиняемия Я. и се базират на текста на статията, че в образуваното досъдебно производство са били събрани доказателства относно извършване на дейност в полза на партия ГЕРБ и нейния кандидат за кмет на [община]. Ищецът-жалбоподател заема най-високия партиен пост в област С. и като такъв представлява партията на местно ниво. Именно в този смисъл е поставена и неговата снимка в колажа-чрез нея авторът е изобразил местното звено на ГЕРБ в контекста на воденото досъдебно производство, а не е отправил твърдение към читателите на вестника, че жалбоподателят персонално е замесен в деянието, по повод на което е образуван наказателния процес. Колажът няма самостоятелно значение, а е поставен за онагледяване на публикуваната статия. Жалбоподателят, като политик и публична личност е длъжен да приема критиките, направени именно в това му качество и степента на защитата на неговите лични права не е така висока, както на обикновените граждани. Жалбата е основателна. Въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост–основания за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. В противоречие с материалния закон въззивният съд е приел, че когато ищецът е публична фигура, той не може да бъде засегнат от обидно или клеветническо изразяване и честта и достойнството му не могат да бъдат накърнени. В обжалваното решение не е направена преценка на конкретните обстоятелства с оглед установяване има ли в случая баланс между конституционно защитените ценности-свободата на словото и доброто име на гражданите. Не е съобразено, че в случая се касае за публикувана във вестник, издание на ответното дружество, статия с колаж на челната му страница, съдържащ негативен подтекст, засягащ честта и достойнството на ищеца. Не е взето предвид, че липсват каквито и да било данни за проведено добросъвестно журналистическо разследване преди публикацията, при което ищецът да е бил потърсен и запознат с подготвяния материал. Неоснователно в решението е прието, че е налице източник на информацията за ищеца. По делото е установено друго-прессъобщението предоставя информация за подвеждане на трето неучастващо по делото лице под отговорност за купуване на гласове и не съдържа каквато и да е информация за каквато и да било връзка на ищеца със събитието, предмет на публикацията. Ако бе обсъдил и преценил данните по делото съобразно изискванията на процесуалния закон съдът би стигнал до законосъобразния извод, че издателят следва да носи отговорност. Процесната публикация съдържа съчетание от негативна за ищеца оценка, която е без опора в конкретни факти и доказателства, и твърдение на факти, изразени чрез математическа формула, придружена със снимков материал. В резултат на съчетанието от текст, формула и снимка уличеното в престъплението „купуване на гласове” лице се свързва с ищеца с подтекст изборите за кмет да бъдат спечелени от кандидата на конкретната политическа партия. Неправилното въззивно решение следва да се отмени частично и Върховният касационен съд следва да се произнесе по същество на спора, като уважи предявения иск на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД. По делото са установени елементите от фактическия състав на деликтната отговорност в хипотезата на чл. 49 ЗЗД. Ответникът следва да обезщети ищеца за причинените му неимуществени вреди, така както са описани в исковата молба и както са доказани по делото с писмени и гласни доказателства, като заплати на ищеца обезщетение от 8 000.00 лв., при спазване на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и т. ІІ на ППлВС № 4/68 г. Сумата 8 000.00 лв. следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на публикацията-9.10.2011 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на сумата 668.80 лв., определен съобразно уважената част от иска. Въззивното решение е правилно в частта, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение за разликата от 8 000.00 лв. до пълния предявен размер от 10 000.00 лв. и в тази част следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд-Разград № 151/22.11.2011 г., постановено по гр. д. № 286/2012 г., в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение на неимуществени вреди за сумата 8 000.00 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на С. Г. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], съдебен адрес: [населено място], , [улица], ет. 2, офис № 3, адвокат З. К. на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 8 000.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 9.10.2011 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 668.80 лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която е потвърдено отхвърлителното решение на Районен съд-Силистра № 131/30.03.2012 г. по гр. д. № 2280/2011 г. за разликата от 8 000.00 лв. до пълния предявен размер от 10 000.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: