Ключови фрази
право на възстановяване * земеделски земи * процесуални предпоставки * Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи

? ? ? ? ? ? ?

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 910

гр. София,  24.11.2009 г.

 

В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  деветнадесети  ноември     две хиляди и девета    година  в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА   

                                    ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ ТОМОВ   

                                                 ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ  

при участието на секретаря Иванова    .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  3108/2008 година.

  Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на на Г. И. С. срещу решение №27 от 18.02.2008г по гр.дело № 1132/2007г. на Благоевградски окръжен съд , с което е обезсилено решение №819 от 20.07.2007т по гр.д. № 1343/2006г на Разложки районен съд и производството е прекратено поради липса на процесуални предпоставки за иск с правно основачие чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ,предвид заявяването на същите имоти и възстановяването им от ОбСЗГ гр . Банско.

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствени правила по допустимостта на процеса. Според доводите на касатора , развити в защита, отказано е правосъдие,въззивният съд е нарушил доказателствените правила , като не е обсъдил прието по делото заключение на вещо лице .

О. с. по земеделие гр. Б. оспорва касационната жалба . Имотите по иска са били заявени и възстановени .

С определение № 155 от 19.02.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса кои индивидуализиращи признаци са от значение за отрицателните процесуални предпоставки на иска по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, когато съответната О. с. по земеделие не е издала изрично удостоверение , заявление в срока по чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ е било подадено за сборна площ на земеделските имоти , без конкретизацията им , а искът е предявен с твърдение за незаявена , респ. невъзстановена част от конкретни имоти .

Разгледана по същество , касационната жалба е неоснователна .

За да обезсили решението на Разложки районен съд и прекрати производството по иск с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ , въззивният съд не е разполагал с издадено от съответната ОбСЗ удостоверение за заявените от наследодателя на ищеца имоти , но самото заявление вх. №1352/04.12.1991г , както и преписката , са приложени по делото. От съдържанието на заявлението е безспорно изяснено , че за възстановяване в срока по чл. 11 ал.1 ЗСПЗЗ са били заявени имоти в сборна площ от 7,3 дка, без същите да са индивидуализирани и описани по местонахождение и площ, но посоченият сбор кореспондира с този по приложена и към заявлението опис- декларация за внасяне на земя в ТКЗС , ако от нея се изключи един имот от 0,7 дка със селищен характер . С решения по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ първоначално(по протокол №1352/01.03.1993г) са признати за възстановени шест имота ,включително в трите местности по исковата молба „Ч” ,”Р” и „М” , землище на гр. Б., като по издадените за тях скици същите са с намалена площ. Допълнително , въз основа на цитирани съдебни решения на Районен съд Разлог ,са признати за възстановяване конкретни имоти съгласно решения №1352д/09.06.2006г, №1352г/07.06., №1352б/13.04.2006г , №1352б/10.04.2006г и реш. №1352а/06.02.2004г на ОбСЗ Б. . С настоящия иск по чл. 11 ал.2 ЗСПЗЗ се претендират за възстановяване конкретно индивидуализирани имоти по площ , квадратура и съседи , съгласно писмени доказателства , предхождащи опис - декларацията за внасяне на имотите в ТКЗС и за тези земи се поддържа , че представляват незаявена част от имотите , възстановени с положителни решения .

Като при горните обстоятелства е приел да не обсъжда даденото в първа инстанция заключение на вещо лице ,че процесните три имота не са били заявявани и като е изградил собствено извод ,че изискуемата във връзка с предявения иск отрицателна процесуална предпоставка не се установява , въззивният съд е постановил правилно решение .

За процесуалните предпоставки - положителни и отрицателни, съдът следи служебно и това предпоставя същите да бъдат установени ,т.е да бъде установен фактът, свързан с тях, бил той положителен или отрицателен. Установяването на положителните факти и обстоятелства, когато те са свързани с процесуални предпоставки, е в тежест на ищеца , но ако конкретните процесуални предпоставки са отрицателни , както в случая с иска по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, не се поставя въпрос за „насрещно доказване” при удостоверяването им , като обвързващо съда условие за извод допустим ли е иска по този ред.становяването на отрицателните предпоставки в крайна сметка също е обусловено от удостоверяването на положителен факт , при иска по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ това е съдържанието на заявлението за възстановяване на земеделски земи в срока по чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ . Неяснотата в предмета и обема на заявеното, респ. невъзможността да бъде направен извод за съответствие на заявено и признато с влезли в сила решения по чл. 14 ал.1 чл. 14 ал.3 или чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ, не ползва ищеца по конкретния иск в твърдението , че до пълното насрещно доказване на положителния факт , свързан с отрицателна процесуална предпоставка, искът за признаване на „част от същите имоти” е допустим и следва да бъде разгледан. Негодно доказателствено средство в тази насока е и заключението на вещо лице , депозирано по делото . Заявлението по чл. 11 ал.1 ЗСПЗЗ е диспозитивен , а не свидетелстващ документ . Когато обективираната в него воля подлежи на извеждане по пътя на тълкуването, съдът не следва да ангажира специални знания. Изводите на експертизата в тази насока, основани единствено но логика при тълкуването, правилно са оставени без обсъждане от въззивния съд . Волята на заявителя по приложеното заявление вх. №1352/04.12.1991г ,не може да бъде изведена по начин , който да допусне иск по реда на чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ за имотите по исковата молба , щом те са приети за заявени и вече признати за възстановяване , но с по-малка площ. За да бъде направен извод , че част от цялото е останала незаявена, следва да се индивидуализира не само частта , но и това цяло. Както вече се изтъкна , съответната в конкретния случай индивидуализация на тези количествени величини ,е в тежест на ищеца , при това с оглед допустимостта на иска , а не във връзка с неговата основателност .

Ето защо постановеното от Благоевградски окръжен съд въззивно решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №27 от 18.02.2008г по гр.дело № 1132/2007г. на Благоевградски окръжен съд

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: