Ключови фрази
Престъпления в отделни стопански отрасли - * процесуални нарушения * приложение на чл. 9, ал. 2 НК * съставомерност на деяние * липса на мотиви


Р Е Ш Е Н И Е


№ 285


София, 17.10.2013 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и тринадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА


при секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Пенка Маринова
изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело №852/2013 г.


Производството по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 420, ал. 2 НПК е образувано по искане на осъдения Б. В. Б. за възобновяване на внохд № 255/2012 г. на Окръжен съд – Видин, по което е постановено решение № 161 от 07. 01. 2013г. С последното е потвърдена присъда № 522 от 26. 06. 2012 г. по н.о.х.д. № 27/2012 г. на Районен съд – Видин, с която Б. е признат за виновен в това, че на 19. 01. 2011 г. около 08.00 часа, по околовръстен път на [населено място], без редовно писмено позволително е транспортирал със собствения си лекотоварен автомобил "марка" с рег. № 2,7 пространствени кубични метра дървен материал от дъб на стойност 135.00 лева, незаконно придобит от другиго – престъпление по чл. 235, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, и наказание глоба в размер на хиляда лева.
Със същата присъда е ангажирана наказателната отговорност на Б. и за това, че на 19.01.2011г. пред жилището си в [населено място],[жк], без редовно писмено позволително е съхранявал шест пространствени кубични метра дървен материал от дъб на стойност 300.00 лева, незаконно придобит от другиго – престъпление по чл.235, ал.2, пр. 5, вр. ал.1 от НК, за което му наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години, и наказание глоба в размер на хиляда лева.
На основание чл. 23 от НК е наложено едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, и наказание глоба в размер на хиляда лева.
В тежест на осъдения са възложени и направените по делото разноски за изготвяне на експертиза и явяване на вещо лице в съдебното заседание пред първоинстанционния съд.
Искането е за отмяна на постановената от РС – Видин присъда и оправдаване на осъдения Б.. Релевират се и трите от посочените в чл.348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК касационни основания.
Оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се подкрепят с доводи за нарушено право на защита, едновременно водене на наказателно, административно и дисциплинарно производство по отношение на Б. във връзка с процесния дървен материал, пороци в обстоятелствената част на внесеното обвинение при липса на изложение на всички факти и обстоятелства, обуславящи съставомерността на деянията и по – конкретно относно съставомерният признак „незаконно придобит”, непосочване времето, мястото и субекта, придобил този материал. Като процесуален порок са посочени още безмотивният отказ на съдилищата да приемат и обсъдят документите във връзка със законността на дървата, неизясняването на вида им, непредявяването на веществените доказателства и осъждането въз основа на предположения.
Материалната незаконосъобразност на постановените съдебни актове искателят обосновава с обективна несъставомерност поради притежание на редовни писмени позволителни за извозване на дървения материал по първото от деянията независимо, че същите не са се намирали у него в момента на извършването на проверката, както и редовно издадено позволително за съхраняване на дървения материал, предмет на второто деяние, а именно – за сеч и извозване, издадено от Изпълнителна агенция по горите – [населено място]. Твърди се и наличието на административно–наказателни производства, образувани във връзка с липсата на посочените по–горе позволителни, приключили с отмяна от съда на наказателните постановления, издадени от Изпълнителна агенция по горите.
В допълнение към основанието по чл. 341, ал.1, т.1 НПК са излагат аргументи за приложението на чл. 9, ал. 2 НК.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, осъденият се явява лично. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа искането по развитите в него съображения. В допълнение представя писмена защита.
Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставянето му без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, приема за установено следното:
Искането е допустимо, тъй като е депозирано в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК, а разгледано по същество е основателно.
В касационната жалба се поддържат всички касационни основания, но от нейното съдържание, както и от изложението в писмената защита, основно се извеждат аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения, които са обусловили неправилното приложение на материалния закон.
На първо място се релевират твърдения за допуснати нарушения при изготвяне на обвинителния акт, които по естеството си сочат на оспорване съставомерността на деянието, а това е проблематика, свързана с приложението на правото и не е относима към въпросите, касаещи наличието или не на процесуални нарушения.
На следващо място основателни са оплакванията за това, че въззивното решение не отговаря на изискванията на чл.339 от НПК, независимо, че формално неговото съдържание е съответно на законовите изисквания. В мотивната му част, въззивният съд е възпроизвел фактическата обстановка, приета за установена от първия съд, по начина по които е изложена и в мотивите на първоинстанционната присъда, като е заключил, че тя се установява от вярната оценка на събраните от районния съд доказателства.Тези изводи на въззивния съд биха се възприели за правилни и достатъчни, за да обективират вътрешното убеждение на съда, ако мотивите към присъдата са аналитични и убедителни и позволяват на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение. В настоящият случай не сме изправени пред такава хипотеза. Както първият съд, така и въззивната инстанция са изложили фактология, сред която са вметнали аналитични изречения, касаещи оценка на доказателствата, което е довело до липсата на яснота и категоричност, както по отношение на фактите, приети за установени, така и във връзка с анализа на доказателствената съвкупност. Още повече, че по делото са събрани противоречиви доказателства, поставени от съдилищата в основата на изводи относно релевантни факти.
Двете решаващи инстанции са приели сред правните си изводи съставомерност на деянието, с предмет на престъплението-дървен материал, чиято стойност в диспозитива на присъдата е посочена в размер на 135 лева. Никъде сред фактическите им констатации, съдилищата не са изложили факти, които да позволяват подобен извод, независимо, че в хода на първоинстанционното производство са били събрани доказателства в тази насока. Още на досъдебното производство е била изготвена оценителна експертиза, в която експертът е отразил, че дава заключение след оглед на дървесния материал. В съдебното заседание, по време на устното изслушване, същото вещо лице е заявило, че оценката е дадена без извършен оглед на дървесината, а само въз основа на писмените материали по делото. Това е налагало допълнително изясняването на въпроса за стойността на инкриминиранирата дървесина по двете обвинения, при това по безспорен начин, като се назначи нова повторна експертиза. Още повече, че дървесината се намира на отговорно пазене. Изясняването по несъмнен начин на въпросите за стойността на дървесната маса е от съществено значение, при това не само във връзка с възраженията за приложение на чл.9, ал.2 от НК/направени от защитата и не получили отговор във въззивния съдебен акт/, а и принципно за правилната правна квалификация, предвид законодателно ситуирания квалифициращ признак „големи размери”.
Доказателствената съвкупност съдържа противоречиви доказателства, касателно вида на дървесината, като първата инстанция е обсъдила само едни от тях и в рамките на декларативност е отхвърлила твърденията на защитата за наличие на разрешително за превоз на дървен материал-цер. Липсата на еднопосочност в доказателствата е както относно гласните доказателствени източници, така и досежно наличните данни от протоколите за изземване, където е отразено, че дървесината е дъб, но без да става ясно, как е установено това. От тези протоколи е видно, че при извършване на двете следствени действия освен поемните лица са присъствали още горски надзирател, горски стражар и мл.експерт, като не става ясно дали тези лица са компетентни да определят вида на дървесната маса, както и въобще кой я е определил, за да бъде отразена в протоколите като дъб. Освен в горните протоколите, сред материалите от досъдебното производство на л.45 се намира констативен протокол, в който е отразено, че товарният автомобил е бил натоварен с 2,7 куб.метра дърва за огрев от дъб и цер. При тези разминаващи се данни, както и с оглед на представените от подсъдимия и защитата му и приети от съда писмени доказателства-превозен билет, касаещ дърва от цер, въпросът за вида на дървесината, която е инкриминирана като предмет на обвинението не е изяснен по несъмнен начин. Съдилищата от фактическа страна са приели, че превозваните от подсъдимия 2,7 кум.м. дърва за огрев са само от дъб, но това са изводи, които не почиват на еднопосочни и несъмнени доказателства. При положение, че дървата се намират на отговорно пазене, за решаващите съдилища е съществувала възможност чрез назначаването на съответна експертиза да установят по категоричен начин вида на иззетия дървен материал.
Във връзка с горното следва да се посочи, че касационната инстанция не е оторизирана да извършва самостоятелна оценъчна дейност на доказателствената маса, както и не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, но е оправомощена да извърши проверка относно спазване на процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото, което е особено наложително при доказателствена съвкупност, съдържаща противоречиви доказателства. Това е изисквало обсъждането на доказателствата и доказателствените източници както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Въззивният съд освен, че е дал декларативна оценка за правилност относно аналитичната дейност на първия съд, не е извършил самостоятелен анализ не само на доказателствената съвкупност, събрана в хода на първоинстанционното производство, но и на приетите от самия него писмени доказателства. По отношение на последните защитата прави възражения за тяхната пряка относимост към изводите за съставомерността на деянието по втория пункт на обвинението.
На последно място следва да се отбележи, че във въззивния съдебен акт, съдът не е отговорил на нито един от доводите, релевирани от защитата с въззивната жалба и в хода на съдебните прения.
Предвид всички гореизложено, настоящата инстанция намира, че не може да се произнесе по възраженията за правилно приложение на материалния закон, при констатирането на горните нарушения на процесуалните правила, допуснати от въззивния съд, касателно проверка и анализ на доказателствената съвкупност, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, при което следва да бъдат отстранени всички нарушения на съдопроизводствените правила, посочени по-горе.
Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 255/12г., по описа на Окръжен съд-Видин.
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 161 от 07.01.2013г., постановено по горепосоченото дело и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател:


Членове: