Ключови фрази
Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * трудова злополука * обезщетение за имуществени вреди * професионално заболяване


6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 462/11



С., 09.01.2012 година




В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1304 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 197 от 08.02.2011 година е допуснато касационно обжалване на решение от 16.03.2010 г. по гр.д. № 6874/2009 г. на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 200 КТ, предявен от Й. Ц. Х. от [населено място] против [фирма], [населено място]. Присъдени са сумите 1140 лева, съставляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от професионални заболявания – разходи за ежемесечни медицински прегледи за периода от 01.03.2003 г. до 28.11.2007 г. и 540 лева за периода 28.11.2007 г. – 01.03.2010 г.; сумата 2280 лева, съставляващи разходи за медикаментозно лечение за периода от 01.03.2003 г. до 28.11.2007 г. и 1080 лева за периода 28.11.2007 г. – 01.03.2010 г. и по 4000 лева, съставляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от професионалните заболявания „вибрационна болест” и двустранен неврит на слуховите нерви” в периода 01.03.2003 г. до 28.11.2007 г.
Касационно обжалване е допуснато основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящите изхода на делото материалноправни въпрос по приложението на чл. 200 КТ относно реда на установяване на професионалния характер на болестта, както и в кои случаи работодателят дължи на работника обезщетение за бъдещи вреди от професионално заболяване.
В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че когато професионалното заболяване е с необратим характер, предявените от работника претенции за вреди са основателни, независимо, кога и по какъв ред е освидетелствано заболяването и дали определения от здравните органи срок на инвалидност е изтекъл.
В противоречие с това становище, в решение № 1978 от 01.12.2005 г. по гр.д. № 1507/2003 г.; решение № 1781 от 23.10.2006 г. по гр.д. № 408/2004 г.; решение № 1858 от 27.10.2006 г. по гр.д. № 501/2004 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 1027 от 15.07.2008 г. по гр.д. № 1338/2005 г. на П. гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че създаденият ред с Наредбата за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести се изключва установяването им в производството по трудов спор, а обезщетение за вреди за бъдещ период може да бъде присъдено само при доказано пожизнено инвалидизиране.

Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл решение № 273 от 19.05.2011 г. по гр.д. № 652/2010 г. на Четвърто гражданско отделение и решение № 185 от 27.05.2010 г. по гр.д. № 5264/2008 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата, за да бъде признато едно заболяване за професионално, то трябва да бъде установено по предвидения в закона ред – редът, регламентиран в чл. 61-63 КСО, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и Наредбата за експертиза на работоспособността от 2001 г. (отм.), Наредбата за медицинската експертиза на трудоспособността от 2005 г.; Наредбата за медицинската експертиза от 5.05.2010 г., в сила от 14.01.2011 г., и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести от 2008 г. Признаването на професионалния характер на заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 от Кодекса е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Съгласно чл. 3, чл. 10 и чл. 13 от посочената наредба, признаването на професионалната болест, към което се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, както и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната. При липсата на такова решение, твърдението на ищеца за наличие на професионално заболяване или влошаване на здравето във връзка с професионално заболяване е недоказано, което обуславя отхвърляне на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

Обезщетение за вреди от професионално заболяване за бъдещ период може да бъде присъдено на основание чл. 200, ал.1 КТ до края на определения срок на инвалидност, а при пожизнено инвалидизиране – за всички бъдещи вреди от заболяването. Съгласно Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87 от 05.05.2010 г., в сила от 14.01.2011 г., експертизата на трайно намалена работоспособност включва определяне на срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност (чл. 61, ал.1, т.3). Съгласно чл. 69, ал.1 от Наредбата, срокът на инвалидността е от една до 3 години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността (степента на увреждане). В тези случаи, обезщетение за вреди от професионалното заболяване може да бъде присъдено до края на определения срок на инвалидност - след изтичането му, страдащият от професионално заболяване следва да бъде преосвидетелстван като преценката за бъдещите вреди ще се определи съобразно здравословното му състояние, констатирано при експертизата. Обезщетение за всички бъдещи вреди от професионално заболяване може да бъде определено само в случаите, когато с решението на ТЕЛК е определен пожизнен срок на инвалидността – съгласно чл. 69, ал.4 от Наредбата от 2011 г. (чл. 64, ал.1, т.4 от Наредбата от 2005 г., отм. ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г.), при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността се определя пожизнен срок на инвалидността. В тази хипотеза вземането за вреди от професионално заболяване става изцяло изискуемо, тъй като вредите са предвидими.

В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че в периода от 01.03.1978 г. до 12.09.1984 година ищецът Й. Ц. Х. е работил като миньор в [фирма], преобразувано чрез вливане в [фирма] при условията на универсално правоприемство. С протокол на Д. № 17 от 11.03.1988 г.на ищеца са били признати професионални заболявания „вибрационна болест ІІ стадий” и неврит на двата слухови нерва – лека към средна степен”, а с решение на ТЕЛК № 1038/059 от 28.03.2000 г. за професионалните заболявания му е призната трета степен инвалидност и първа група инвалидност с чужда помощ за общо заболяване „захарен диабет”. С решения по гр.д. № 134/1988 г. на Свогенски районен съд; гр.д. № 676/1997 г. и гр.д. № 482/2000 г. на Софийски окръжен съд, [фирма] е било осъдено да заплати на ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от професионалните заболявания за периода до 01.03.2003 година. Към месец ноември 2007 г. професионалните заболявания „вибрационна болест ІІ – ІІІ стадий” и „двустранен неврит на слуховите нерви” са се развили в напреднал стадий, непозволяващ обратно развитие с тенденция към влошаване, с постоянни болки в крайниците с голям интензитет, с треперене и намалена мускулна сила, затруднено ходене, намалена чувствителност на ръцете, затрудняваща самообслужването, тежко чуване, световъртеж, постоянно главоболие и шум в ушите, затруднен словесен и социален контакт, влошаващи качеството на живот. Заболяванията са налагали ежемесечни медицински прегледи от специалисти и медикаментозно лечение. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявените претенции за вреди от професионални заболявания са основателни, независимо, че ищецът е освидетелствуван за последен път през 2000 година със срок на инвалидността до 01.03.2003 година. Приел е, че искът е доказан по основание по отношение на вредите, изразяващи се в разходи за медицински прегледи, медикаментозно лечение и неимуществени вреди, за които е присъдил обезщетение за имуществени вреди за периода до 01.03.2010 г. и за неимуществени – до 28.11.2007 г.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от [фирма], [населено място] се поддържа, че съдът неправилно е присъдил обезщетение за период, в който професионалните заболявания на ищеца не са установени по предвидения в закона ред, без медицинските органи да са признали пожизненото му инвалидизиране.
Ответникът по касационната жалба Й. Ц. Х. не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 200 КТ са основателни. Неправилен е изводът, че предявените претенции за вреди от професионални заболявания са основателни, независимо, че ищецът е освидетелстван за последен път през 2000 година със срок на инвалидността до 01.03.2003 година. Констатациите за здравословното състояние на ищеца в приетите по делото съдебно медицински експертизи не могат да заместят решение на медицинския орган, взето по установения законен ред. Срокът на освидетелстване на заболяването на ищеца е изтекъл при действието на Наредба за експертиза за работоспособността от 2000 г.(отм. ДВ, бр.47 от 07.06.2005 г.), съгласно чл. 99, ал.1 от която, срокът на инвалидността е от една до 3 години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността, а след изтичане на определения срок на инвалидност е следвало да бъде преосвидетелстван. С експертно решение на ТЕЛК № 1038 от 28.03.2000 г. на ищеца е определена група инвалидност със срок до 01.03.2003 г.; не е определен пожизнен срок на инвалидността; не е констатирана невъзможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността му (чл. 99, ал. 4 от Наредбата); нито освидетелстването през 2000 г. попада в хипотезата на § 2 ПЗР от Наредбата за експертиза на работоспособността, съгласно който определеният срок на инвалидност се счита пожизнен, когато не е изтекъл до 31.12.2004 г. и лицата са навършили 65 годишна възраст. За периода след 01.03.2003 г. професионалното заболяване на ищеца не е установено по предвидения в закона ред – липсва решение на ТЕЛК за преосвидетелстване на заболяването, както и за усложнение на заболяванията „вибрационна болест ІІ – ІІІ стадий” и „двустранен неврит на слуховите нерви”, поради което претенциите за вреди за периода от 01.03.2003 г. до 01.03.2010 г. се явяват неоснователни.

Несъобразявайки изложеното, въззивния съд е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявените искове се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на касатора, ответник в инстанционното производство следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер на 2244,68 лева, от които 722 лева внесени държавни такси и 1522,68 лева изплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна помощ с адвокат П. В. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение от 16.03.2010 г. по гр.д. № 6874/2009 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, ІV „б” състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Ц. Х. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал.1 КТ за сумите 1140 лева, съставляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от професионални заболявания – разходи за ежемесечни медицински прегледи за периода от 01.03.2003 г. до 28.11.2007 г. и 540 лева за периода 28.11.2007 г. – 01.03.2010 г.; сумата 2280 лева, съставляващи разходи за медикаментозно лечение за периода от 01.03.2003 г. до 28.11.2007 г. и 1080 лева за периода 28.11.2007 г. – 01.03.2010 г. и по 4000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от професионалните заболявания „вибрационна болест” и двустранен неврит на слуховите нерви” в периода 01.03.2003 г. до 28.11.2007 г.
ОСЪЖДА Й. Ц. Х. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 2244,68 (две хиляди двеста четиридесет и четири лева и 68 ст.) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: