О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                        № 322 Гр.София, 20.04.201 г.       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и десета година, в състав:                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                                            ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                           Тотка Калчева   при секретаря ................... след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 232 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:               Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Х” ООД, гр. С. срещу определение № 165/28.01.2010г., постановено по ч.гр.д. № 1154/09г. от Б. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 6371/10.11.2009г. по ч.гр.д. № 2088/09г. на Б. районен съд. С това разпореждане е върната подадената частна жалба против разпореждане № 5115/15.09.09г. по ч.гр.д. № 2088/09г. за отхвърляне на молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от съда по процесуален въпрос при наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответникът Е. “Е”, гр. Б. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че не е внесена дължимата държавна такса по частната жалба, която следва да се определи по чл.18, ал.1 от ТДТГПК – в размер на 50% върху обжалваемия интерес. Според частния жалбоподател касационното обжалване следва да се допусне по въпроса: Какъв е размерът на държавната такса при обжалване с частна жалба на разпореждане за отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист – дали същият следва да се определи по чл.18 или по чл.19 от ТДТГПК. Представя О. № 960/29.12.2009г. по т.д. № 700/09г. на С. окръжен съд.   Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съществуването на противоречие в практиката налага произнасяне от ВКС по поставения процесуален въпрос. Съгласно чл.12 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се събира такса в размер на 2 % върху интереса, но не по-малко от 25 лв. При обжалване пред въззивна инстанция държавната такса е в размер на 50% от таксата, дължима за първоинстанционното производство – чл.18 от Т. Държавна такса в размер на 15 лв. се дължима за частна жалба по гражданско дело – чл.19. В Т. държавните такси са разграничени според вида на съдебното производство, за което се дължат, и съобразно с наличието или липсата на оценим имуществен интерес. При възможност интересът да бъде определен като конкретна парична сума, държавната такса е пропорционална, докато при невъзможност да даде имуществен израз на интереса – таксите са прости. По заявленията за издаване на заповед за изпълнение държавната такса е пропорционална, поради обстоятелството, че интересът от издаването е оценим. За разлика, например от чл.5 от Т. /молба за промяна на име/ таксата е проста. Съобразно с критерия за определяне на държавната такса за първоинстанционното производство, се прилага и нормата на чл.18 от Т. , като пропорционалните и простите такси се намалят с 50%. Правилото на чл.19 от Т. се отнася до обжалване пред по-горен съд, когато за извършването на процесуалното действие от страната или за издаването на акта на първоинстанционния съд не е предвидено събиране на държавна такса. В случая, за издаване на заповед за незабавно изпълнение Т. изисква заплащането на държавна такса върху интереса в чл.12 и следователно размерът на таксата при обжалване е посоченият в чл.18. На поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК следва да се отговори така: При обжалване с частна жалба на разпореждане за отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист държавната такса се определя по чл.18 от ТДТГПК, а именно 50% от таксата, дължима за заявлението по чл.417 ГПК.   По същество на частната касационна жалба. Първоинстанционният съд е дал указания на частния жалбоподател за внасяне на държавна такса, определена по чл.18 от ТДТГПК. В определения срок не са отстранени нередовностите на частната жалба, поради което същата законосъобразно е върната. Обжалваното въззивно определение е правилно е следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     О П Р Е Д Е Л И :     ОСТАВЯ В СИЛА определение № 165/28.01.2010г., постановено по ч.гр.д. № 1154/09г. от Б. окръжен съд. Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.