Р Е Ш Е Н И Е № 549 гр. София, 2 декември 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №2710/2011 година Касационното производство е образувано по протест на представител на Апелативна прокуратура - гр.Пловдив срещу решение №15 от 08.08.2011г. на Пловдивски апелативен съд /АС/, постановено по внохд №616/2010г., с което е потвърдена присъда №29/15.12.2009г. на Окръжен съд /ОС/- Смолян. В касационния протест се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции нарушения на процесуалния и материален закон. В подкрепа на очертаната позиция се излагат съображения за дерогиране на процесуалните правила при реализирания доказателствен анализ, изразяващи се в кредитиране на обясненията на подсъдимите лица и в пренебрегване на заявеното от разпитаните свидетели, и на съдържимите се в протокола за оглед фактически данни досежно отсъствието на капак на контролера на рудничния електролокомотив. Поставя се акцент на съществуващата липса на мотиви за наличните противоречия в коментираните доказателства, необсъдени по изискуемия се начин в атакуваните присъда и решение. Аргументира се неправилно приложение на относимата материалноправна уредба - логическо следствие от превратно установената по делото и релевантна за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние фактология, довело до обявяване на оправдателна присъда, базираща се на изградени хипотези и недопустими предположения. В съдебно заседание на 17.11.2011г., представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа депозирания протест. Подсъдимите В. Т., В. Й., А. Ч. и А. П., редовно призовани не се явяват пред настоящия съд, като процесуалните права на П. се охраняват от договорен адвокат. В хода на съдебните прения защитата пледира, че атакуваното въззивно решение е изготвено в съответствие с процесуалните и материалноправни норми и следва да бъде оставено в сила. Частните обвинители Р. Б. и Р. Б., и техният повереник, надлежно уведомени не участват в касационната процедура, и не изразяват мнение по подадения от държавното обвинение протест. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №29 от 15.12.2009г., постановена по нохд №58/2009г., Смолянски ОС е признал подсъдимите В. М. Т., В. Я. Й., А. К. П. и А. И. Ч. за невиновни в това на 15.09.2008г., в рудник „Е. река”, участък „М.”, на хоризонт 615, [жилищен адрес] в съответните длъжностни качества на подземен електромеханошлосер, подземен електромеханик участък, подземен началник смяна и подземен началник участък, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, и при несъблюдаване предписанията на чл.чл.45, 326, 886 и 887 от Правилника за безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин „В-01-02-04”, да са причинили смъртта на К. Й. Б., като на основание чл.304 от НПК ги оправдал по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.123, ал.1 от НК. С въззивно решение №15/08.08.2011г. на АС-Пловдив е потвърден изцяло първоинстанционния съдебен акт. Касационният протест е неоснователен. При инстанционния контрол не се констатират процесуални нарушения. Контролираният съд, по реда на чл.313-чл.340 от НПК е проверил изцяло първоинстанционната присъда, като възприемайки установената фактология за инкриминирания акт, правилно е преценил, че същата е прецизно изяснена, след изискуемия се преглед на допустимите, относими и необходими доказателствени средства, събрани в хода на наказателното производство, и почива на обективната им юридическа оценка, поднесена в словно лаконичен вид, но характеризираща се с проявен професионализъм. Изпълнявайки стриктно възложените от законодателя процесуални задължения на въззивната инстанция и съобразявайки се с релевираните в протеста на окръжния прокурор оплаквания, съставът на Пловдивски АС е подложил на повторно обстойно и всеобхватно обсъждане доказателствения материал, приобщен чрез дадените обяснения на подсъдимите лица, изслушаните показания на свидетелите по делото и изготвения протокол за оглед от 16.09.2008г. с приложен фотоалбум към него, като при компетентна интерпретация на назначените в процеса съдебни експертизи, формирал своето вътрешно убеждение по значимите за повдигнатото обвинение, факти. Доводът за превратно тълкуване на доказателствата е несъстоятелен. Приобщените гласни и писмени доказателствени източници са ценени според критериите за правдивост поотделно и комплексно, с оглед характера и особеностите на използвания способ за доказване, предвид процесуалния статус на разпитаните лица и при съблюдаване съдържанието на инкорпорираните чрез тях фактически данни и на наличната корелация. Съществуващата доказателствена несъответност е преодоляна с демонстриран юридически усет в обсега на реализирания от контролираната въззивна инстанция мисловен процес, материализиран в предписаната от процесуалната разпоредба на чл.339 от НПК форма, което обосновава некоректност и на възраженията за липса на мотиви в атакуваното решение. След задълбочен анализ на визираната доказателствена съвкупност е очертана и конкретиката от обстоятелства, относима към липсата на предпазен капак на контролера на рудничния електролокомотив преди злополуката, на която в касационния протест се обръща особено внимание. Безспорно доказано е от депозираните свидетелски показания на Д. К., К. Заиров, М. З., А. Т., Ц. Ц. и Б. Л., че в момента на фаталния инцидент контролерът на използвания от пострадалия К. Б. локомотив не бил обезопасен. Този факт обаче не установява с необходимия доказателствен интензитет инкриминираното от прокурора престъпно бездействие на подсъдимите лица, свързано с допускане в експлоатация на необезопасено електросъоръжение и консумиращо лимитираните нарушения на Правилника за безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин. Действително видно от разказа на миньорите К. и З., и тролейчиците Ц. и Л. пред първостепенния съд в открито заседание на 13.11.2009г., през предхождащия злополуката период е отсъствал предпазен капак на контролера на процесния локомотив. Според Ц. Ц. „...Този тролей нямал капаци..., може да се е появявал капак, но не съм сигурен...Не си спомням да съм казвал на ръководството за това”. Свидетелите Д. К. и Б. Л. внасят известни уточнения.”...Машината от доста време нямаше капак...”- заявява К., като Л. допълва - „... Локомотивът нямаше и преди капаци, но не мога да кажа от кога, може да е от три седмици, може да е от месеци...Не съобщих на никой, че тролеят през първата смяна е без капак...” Подобни твърдения, коментирани обаче при съобразяване на личната заинтересованост на тролейчиците Ц. Ц. и Б. Л. да прикрият собственото си неправомерно поведение при управление на поверените им локомотиви; обсъдени в контекста на съдържимите се в тях неопределеност, противоречивост и несигурност; и преценени във взаимовръзка с останалата доказателствена маса, не обосновава безусловното им кредитиране. В разисквания смисъл убедително е изследвана житейската правдивост, вътрешна логичност и демонстрирана последователност на дадените от подсъдимите в рамките на съдебния процес обяснения; и мотивирано интерпретирана обективната истинност на приобщените чрез протокола за оглед от 16.09.2008г. и снимковия материал към него фактически данни, установяващи намерени в електролокомотива свалени капаци на контролера. Основателен е и поставеният акцент на сочения от всички разпитани лица факт, че честотата на повредите на палците на контролера, налагало почистването им за отстраняване на нагара и за осигуряване на нормалното движение на локомотива, при което непрекъснато били ”махани” предпазните капаци, като според дадените от миньора К. З. разяснения тази дейност обикновено била извършвана от тролейчиците в хода на работата им. Последното корелира и на достоверно звучащото волеизявление на свидетеля А. Е., според който са съществували сериозни технически проблеми с машините, развалящи се във всяка смяна, но при извършваните от електрошлосерите периодични рутинни проверки капаците на контролерите на локомотивите били на съответните за предназначението им места, а при надлежно сигнализиране за последващи повреди при използването им в рамките на работното денонощие, определените за тяхната поправка специалисти реагирали своевременно. Очертаните обстоятелства категорично доказват липсващ капак на контролера непосредствено преди злополуката, но обосновават заключение за недоказаност по изискуемия се несъмнен начин на повдигнатото срещу В. Т., В. Й., А. П. и А. Ч. обвинение за неизпълнение на произтичащите от заеманата длъжност задължения, свързани с безопасната експлоатация на рудничния локомотив. Правилно е приложен и материалният закон. Правосубектността на подсъдимите лица не се оспорва по делото. Правната теория и практика са константни, че субект на престъплението по чл.123 НК е лице, което извършва занятие или правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност. Интерпретацията на това понятие сочи на действия, които изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение, като най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността, създава опасност за живота и здравето на хората. Тези престъпни посегателства могат да бъдат извършвани както от работници, непосредствено осъществяващи подобна дейност и притежаващи съответна квалификация, призната по надлежния ред, така и от лица с отговорни функции в ЮЛ /предприятие, дружество, учреждение, организация/ или при едноличен търговец. Следователно субекти на този вид престъпни деяния са както преките изпълнители на правно регламентираните занятие или дейност, така и лицата, които са длъжни да организират, ръководят или контролират изпълнението й. Такава е конкретиката в настоящия казус, очертаваща длъжностните качества на В. Т., В. Й., А. П. и А. Ч., при извършвания подземен добив на руда в [населено място] река. За ангажиране на наказателната отговорност за престъпление по чл.123 ал.1 от НК е необходимо обаче в кумулативна даденост с лимитирания правен статут на подсъдимото лице като субект на посегателство, инкриминираните от представителя на обвинителната власт прояви да покриват визираните в особената материалноправна норма обективни и субективни признаци. Приложението на чл.123, ал.1 от НК предполага вредоносният резултат да е предпоставен от незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност - източник на повишена опасност. Буквалното тълкуване на разпоредбата сочи на бланкетния й характер, чиято диспозиция се запълва със съдържание от очертаните в законов или подзаконов акт правила, индивидуализиращи дължимото поведение на дееца. Заявената позиция обуславя изводи за престъпна несъставомерност по чл.123, ал.1 от НК, при отсъствие на установени нарушения на определени предписания от съответен нормативен акт /правилник, наредба, инструкция, технологични справочници, паспорти на машини/, в причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, и при предвиденото психическо отношение на автора на инкриминираните действия към обществената опасност на деянието и предизвиканите с него последици. /П2/1979 г. на Пленума на ВС на РБ/. В обсега на приетата доказателствена необезпеченост на обвинителната теза по отношение неспазването на императивния нормативен регламент на чл.326 от Правилника за безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин „В-01-02-04”, от дежурния електромеханошлосер В. Т., за задължителен преглед веднъж в денонощието на тролейната мрежа и на работещите електролокомотиви, са правните изводи на съда за липса на консумиран състав по чл.123, ал.1 от НК. Убедителна е и предложената в атакувания акт аргументация на въззивната инстанция, че инкриминираното поведение на В. Й., А. П. и А. Ч., не субсумира лимитираните от прокурора нарушения на Правилника за безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин „В-01-02-04”. Подземният електромеханик участък - В. Й. не е дерогирал предписанията на чл.887 от цитирания нормативен акт, изразяващи се в организиране на своевременен ремонт и в провеждане на достатъчно ефективно обучение относно опасностите и рисковете, възникващи при работа с електросъоражения, които имат открити тоководещи части. Отсъствието на констатирана от използващите рудничния локомотив лица повреда и надлежното информиране на съответния специалист, препятства осъществяване на претендираната от обвинителната власт ремонтна дейност. Изпълнени са и вменените на подсъдимия задължения по реализиране на обучение за работа с рудничния електролокомотив, на назначените в рудника ”тролейчици”, в която категория не попада К. Б.. Пострадалото лице е било на длъжност „миньор” и е работило като такъв и в деня на злополуката, като управлението на оставения без надзор от Ц. Ц. електролокомотив е изцяло негова инициатива, при грубо пренебрегване на установените на обекта правила за безопасност на труда. Не е налице и преследваното от прокурора несъблюдаване на чл. 45 от Правилника за безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин „В-01-02-04” от А. Партаджиев. Спазвайки възложените му отговорности на подземен началник смяна, подсъдимия е провел изискуемия се личен инструктаж на миньорите и тролейчиците, в зависимст от отредената им работа, като пострадалият Б. бил ангажиран с Д. К. и К. З. да натоварят отбития материал от орт №1 на [жилищен адрес] хоризонт 615 във вагони, да зачистят забоя и да извършат пробивно взривни работи в ортове №№ 1 и 2 на същия блок. При предаване на смяната не са сигнализирани проблеми, свързани с нормалната работа на машината, включително такива за експлоатация на локомотивите без предпазни приспособления на контролерите. Задълбочено и с проявен професионализъм е мотивирана и липса на престъпно бездействие на подземния началник участък-А. Ч., обективирано в несъобразяване с нормата на чл.886 от приложимия правилник „В-01-02-04”. Инкриминираното неупражняване на строга взискателност за изпълнението на правилата за безопасност от работниците, от механика на участъка и от завеждащия смяната, във връзка с допускането в експлоатация рудничен електролокомотив с контролер без предпазен капак, оценено в аспекта на доказаното незнание на подсъдимия за налични технически проблеми, поради непостъпването на нужните сведения в тази насока от управляващите машините, не индицира на неправомерност. Законосъобразно при установените фактически положения е и изведеното заключение на АС-Пловдив за престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение на подсъдимите лица, поради отсъстваща причинна връзка между претендираните в обвинителния акт нарушения и вредоносния резултат, визиран в правните очертания на чл.123, ал.1 от НК. За пълнота на изложението и независимо от подробно обсъдената доказателствена необоснованост на обвиненителната теза за немърливо изпълнение на задължителните предписания на чл.чл.45, 326, 886 и 887 от Правилника за безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин „В-01-02-04” от В. Т., В. Й., А. П. и А. Ч., въззивният състав с изключителна убедителност е аргументирал категорична невъзможност за реализиране на претендираната наказателна отговорност на подсъдимите лица, и при доказаност на инкриминираните от прокурора нарушения. Коментираните писмени и гласни доказателствени средства, и съдържимите се научни мнения в изготвената от вещото лице М. електротехническа експертиза, ведно с направените допълнителни разяснения пред първостепенния съд, обуславят юридически издържания извод, че стриктното изпълнение на лимитираните в обвинителния акт правила за безопасност на труда в рудника, обективно не препятства станалия инцидент, с произтичащите от това фатални последици - смъртта за К. Б., който се явява непредотвратим в разглеждания случай. Злополуката е предпоставена от допуснатите от Ц. Ц. нарушения на разпоредбата на чл.293 от Правилника за безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин „В-01-02-04” , забраняваща отлъчване на машиниста от електролокомотива, и е настъпила вследствие на неправомерното поведение на пострадалия. В тежка степен на алкохолно опиване /2,93 промила концентрация на алкохол в кръвта/, К. Б. се качил на оставения без надзор от тролейчика Ц. локомотив и прекрачвайки контролера, с помощта оригиналния ключ, намиращ се на таблото го привел в движение. Твърденията на експерта-техник в съдебно заседание на 15.12.2009г., че ако пострадалото лице е заело правилната поза- да седне перпендикулярно на контролера, т.е. странично с прибрани крака, практически е изключена възможността да се получи допир с откритите електропроводими части на контролера, обосновава липса на изискумата се причинна връзка между инкриминираните нарушения и леталния изход при станалия инцидент. Общественоопасният характер на престъпното посегателство по чл.123 от НК е свързан с неговото отрицателно въздействие върху най-ценното човешко благо – живота на гражданите, като настъпването на предвидения вредоносен резултат /смъртта/ е включено от закона в състава на престъплението и е необходимост за неговата наличност. Причинната връзка между инкриминираното деяние, очертано в настоящия казус чрез конкретни нарушения на правилата за безопасност на труда при разработване на рудни и нерудни находища, и престъпните вредоносни последици е изискуем и задължителен обективен елемент на престъплението, определя неговата наказателноправна квалификация и представлява обективна предпоставка за наказателната отговорност. Реализирането на отговорност във визираните хипотези на резултатни престъпления предполага извършено общественоопасно, противоправно и обявено за наказуемо деяние, визирано в наказателноправна норма на особената част на НК, при съществуваща причинна връзка с лимитирания в нея вредоносен резултат, и със субективните измерения на законово регламентираните обективни признаци в съзнанието на дееца. Мотивиран от предложените съображения, настоящият състав счита, че не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на АС-Пловдив, поради което и в обхвата на възложената му компетентност по чл.354, ал.1, т.1 от НПК, следва да остави в сила решението на въззивната инстанция от 08.08.2011г., с което е потвърдена присъда №29/15.12.2009г. на Смолянски ОС, по нохд №58/2009г. Водим от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №15 от 08.08.2011г., на Пловдивски АС, постановено по внохд №616/2010г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. .