Р Е Ш Е Н И Е № 187 гр. София, 29.04.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 април, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 346/2015 година. Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на частните обвинители К. Г. Я., Д. Я. И. и С. П. И. – тримата от гр.Г. Т., обл. Д., чрез техния повереник – адвокат Ж. Ж., против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 319/2014 г. Твърди се, че определеното наказание е явно несправедливо досежно неговия размер и приложението на чл. 66,ал. 1 НК. Искането е за увеличаването му и отмяната на чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият Н. Н. и неговият защитник считат жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за основателна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 5/12.01.2015 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил изцяло присъда № 83/26.09.2014 г., постановена по нохд № 896/2014 г., на Варненския окръжен съд, с която подс. Н. К. Н. е бил признат за виновен в извършено на 14.03.2014 г. на АМ „Хемус” престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 5, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в” НК и при условията на чл. 58а и 54 НК, осъден на три години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 343г НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от пет години и му е наложил пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от две години. Присъдил е направените разноски и се е произнесъл по веществените доказателства. По жалбата: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, касаещо според жалбоподателите несправедливост на определеното па размер наказание лишаване от свобода и приложението на чл. 66, ал. 1 НК, е неоснователно. Въззивният съд в мотивите си, по повод на същите възражения, е изложил подробни и убедителни съображения, подкрепени от данните по делото, защо ги счита за неоснователни. От своя страна, настоящата инстанция счита, за точни изводите му за наличие само на смекчаващи вината обстоятелства и от там за справедливостта на наказанието в определения размер и приложението на чл. 66, ал. 1 НК. По делото е безспорно установено, че подс. Н. е с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни, изразява самокритичност и съжаление за случилото се, липса на противообществени прояви, млада възраст – 21 г., близките роднински отношения базиращи се на разбирателство и доверие с пострадалите лица. С оглед на това законосъобразно е била преценена и от въззивният съд високата степен на обществена опасност на деянието и ниската такава на дееца. Поради това точно, в съответствие с разпоредбите на чл. 58а и чл. 54 НК е бил определен и размера на наказанието лишаване от свобода под средния предвиден в закона размер – четири години и шест месеца, намалено с 1/3 – три години лишаване от свобода. Законосъобразни са и изводите, че с оглед постигане целите на индивидуалната и генерална превенции, не е наложително ефективното изтърпяване на това наказание. Направената преценка на чистото съдебно минало и наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства, младостта на извършителя, налагат извода, че с оглед най-вече на индивидуалната превенция, касаеща бъдещето на един много млад човек, подкрепят изцяло приложението на чл. 66, ал. 1 НК. От друга страна следва да се отбележи, че всички обстоятелства са били преценени правилно, без да е подценена високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, а още по – малко сериозността на настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка следва да се отбележи, че са неоснователни твърденията в касационната жалба за наличие на отегчаващи вината обстоятелства. Както правилно е посочил въззивният съд опитът за трансформация на част от смекчаващите в отегчаващи такива е изцяло неоснователен. Изложените съображения в мотивите му се възприемат от настоящата инстанция и не се нуждаят от преповтаряне. Касационната инстанция счита, че така определеното по размер наказание лишаване от свобода, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК, се явява справедливо и съобразено с данните по делото, за обществената опасност на деянието и личността на дееца и в най пълна степен ще постигне целите на наказателната репресия по чл. 36 НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 5/12.01.2015 г., постановено по внохд № 319/2014 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Председател: Членове: