Р Е Ш Е Н И Е № 50095 гр. София, 25.10.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1286 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Л. Б. М., представлявана от баща си Б. М. Д., чрез адв. Д. и адв. Д. срещу решение №189 от 14.02.2022г., постановено по в.гр.д. №20211000502119 на Апелативен съд-София в частта, с която е потвърдено решение №13 от 27.04.2021г., постановено по гр.д. №53/2019г. от Окръжен съд- Видин за отхвърляне на предявения от касаторката иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за сумата 180 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Н. С., настъпила вследствие на ПТП от 07.11.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск, ведно със законната лихва от посочената дата, като на касаторката бъдат присъдени и разноските по делото. Излагат се аргументи за незаконосъобразност на изводите на съда, приел, че обезщетение не се дължи на ищцата Л. М.- дъщеря на починалата Н., тъй като между страните е било сключено споразумение за размера на обезщетението. Поддържат се изложените и пред двете инстанции доводи, че процесното споразумение е недействително, тъй като противоречи на закона, като е налице и лошо плащане- по сметка, която не е на малолетната Л. М.. Ответникът по жалбата „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД поддържа, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да постанови въззивното решение, с което потвърждава първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявен от ищцата Л. Б. М., за сумата 180 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й, настъпила при процесното ПТП, въззивният съд излага мотиви, че е налице споразумение със застрахователя, с което е постигнато съгласие относно размера на дължимото обезщетение, като изрично е декларирано, че платената сума покрива изцяло претърпените неимуществени вреди. Апелативният съдебен състав приема, че на 13.05.2019г. между ответното застрахователно дружество и ищцата, представлявана от адв.Б., упълномощен с нотариално заверено пълномощно от нейния баща и законен представител Б. Д., е сключено валидно споразумение за размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществените вреди на детето от смъртта на неговата майка, като е обективирано изрично изявление, че с подписването му и получаването на определената сума се уреждат крайно и окончателно претенциите на увреденото лице във връзка с процесното застрахователно събитие. Съдът отхвърля възраженията за нищожност на споразумението като противоречащо на закона, като приема, че с него не се прави отказ от права, а се придобива имущество; че не е необходимо разрешение от съда по чл.130, ал.3 СК за сключването му, тъй като няма разпореждане с имущество, имащо отчуждителен ефект- намаляване на имуществото на детето. Доколкото липсват възражения за порок на волята или за сключване на споразумението при крайна нужда, съдът намира, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди отразява волята на страните за справедливо репариране на болките и страданията на увреденото лице. С подписване на споразумението е погасено правото на ищцата да претендира по съдебен ред обезщетение по реда на чл.432, ал.1 КЗ. Въззивният съд отхвърля като неоснователно и възражението за лошо плащане. Приема за доказано, че застрахователят е превел сумата 70 000 лева по адвокатската сметка на адв.Б., както е договорено между страните, а обстоятелството дали адвокатът-пълномощник е превел сумата по сметка на ищцата, е ирелевантно, доколкото се касае за вътрешни отношения по мандатното отношение. Решаващият съдебен състав намира, че плащането на застрахователното обезщетение по адвокатската сметка на упълномощения адвокат е надлежно, тъй като е станало със съгласието на родителя и съгласно чл.39, ал.3, т.2 ЗА получените средства са на представляваното лице. С определение №50306/16.03.2023г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса - с оглед разпоредбата на чл.17 от Наредба №49 от 16.10.2014 за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз има ли погасителен ефект плащане на застрахователно обезщетение на малолетно лице по банкова сметка с друг титуляр, вкл. по адвокатска сметка по чл.39, ал.3, т.3 Закон за адвокатурата съгласно извънсъдебно споразумение със застрахователя. За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното: С Тълкувателно решение №1/2016г. от 30.01.2017г. по т.д. №1/2016г. на ОСГТК на ВКС е прието, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият изрично е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. С получаването на уговореното обезщетение е изпълнена социалната функция и предназначението на предоставеното на пострадалия с чл.432, ал.1 Кодекс за застраховането /КЗ/, респ. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ пряко право на иск срещу застрахователя на делинквента. Разяснено е, че валидно сключеното извънсъдебно споразумение обективира волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпените вреди от непозволеното увреждане, като след постигната спогодба увреденото лице има основание да търси обезщетение от застрахователя само за неудовлетворени вреди, които не са били предмет на споразумението или за новонастъпили вреди /ексцес/. Ако увреденото лице не е пълнолетно, при сключването на споразумението със застрахователя то се представлява от родител или настойник, когато е малолетно, респ. действа със съгласието на родител или попечител, когато е непълнолетно, като за валидността на постигнатата спогодба не се изисква разрешение от съда съгласно чл.130, ал.3 Семеен кодекс /СК/. Извънсъдебното споразумение между пострадалия и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач на МПС има за предмет установяване на вида и обема на претърпените вреди, определяне на размера и начина на плащане на застрахователно обезщетение за тези вреди, т.е. придобиване, а не отчуждаване на имуществени права от патримониума на увреденото лице. Това споразумение не попада автоматично и в приложното поле на чл.130, ал.4 СК, тъй като по принцип не представлява отказ от права. Размерът на обезщетението за претърпените вреди се определя от страните, отразява общата им воля за уреждане на спора чрез парично репариране на болките и страданията на увреденото лице и е израз на тяхното разбиране за справедливост /в този смисъл решение №144 от 14.11.2017г., т.д. №1084/2016г., ВКС, I т.о./. Застрахователят е длъжен, когато увреденото лице не е навършило пълнолетие, да заплати застрахователното обезщетение по банкова сметка, на която пострадалият е титуляр /чл.17 от Наредба №49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз/. Разпоредбата е императивна, като целта й е да защити интересите на непълнолетното лице при разпореждане с неговото имущество, а нарушението й би довело до нищожност на съответната договорна клауза поради нарушение на закона. Само при изплащане на застрахователното обезщетение по банкова сметка с титуляр пострадалия непълнолетен, неговите права ще са гарантирани в пълна степен, тъй като за разпореждане с парични влогове на непълнолетен е необходимо разрешение от районния съд, който следи разпоредителните действия да не противоречат на интересите на детето /чл.130, ал.3 СК/. Възможността да бъде открита клиентска сметка от адвокат, по която да се превеждат суми за извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения между клиента и адвоката договор /чл.39, ал.1, вр. ал.3, т.3 Закона за адвокатурата /ЗА/, не променя горния извод. С оглед разпоредбите на чл.39, ал.1 и ал.3 ЗА, изрично регламентиращи, че сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката, а са му предоставени от клиенти за разходване - за заплащане на разноски, държавни такси и данъци на клиента, за заплащане на хонорари на лице, различни от адвоката, за извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента, съобразно сключения договор между клиента и адвоката и други цели, предвидени в договора между клиента и адвоката, както и разпоредбата на чл.39, ал.4 от същия закон, съгласно която за внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида, като адвокатът е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, може да се направи извод, че клиентската сметка се открива от адвоката в изпълнение на сключени между него и клиентите договори, с които той е приел да извършва от тяхно име и за тяхна сметка определени действия. Отношенията между адвоката и неговия клиент се регламентират от правилата на договора за поръчка /чл.280 и сл. ЗЗД/, като адвокатът-довереник е длъжен да даде на клиента- доверител сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката /чл.284 ЗЗД/. Независимо от тези специфики, страни по договора за предоставяне на платежни услуги са банката- доставчик на платежни услуги и адвокатът- ползвател на платежни услуги и титуляр на платежната сметка, който има правото да нарежда или да се съгласява предварително с плащания от тази сметка, освен в хипотезата на принудително изпълнение /чл.118 и сл. Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, вр. чл.2, ал.2 Наредба №3 от 18.04.2018г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти/. Следва да се съобрази и обстоятелството, че адвокатът- титуляр на сметката няма задължение да информира или предоставя отчет на банката за клиентите и техните партиди, ако води такива. Предвид изложеното, ако се приеме, че застрахователното обезщетение на пострадалото непълнолетно лице може да бъде изплатено от застрахователя по клиентска сметка на упълномощен адвокат, посочена изрично в извънсъдебното споразумение, би се стигнало до заобикаляне на закона. Независимо че сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката /чл.39, ал.2 ЗА/, последният е страна по договора с банката-доставчик на платежни услуги и е единствен титуляр на банковата сметка, който може да се разпорежда с наличностите по нея. В този смисъл дори паричните средства да са на негов клиент- непълнолетно лице, за разпореждането с тях няма да е необходимо разрешение на районния съд, респективно няма да са гарантирани правата и интересите на непълнолетния. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че за да е валидна клаузата в споразумението, регламентираща начина на плащане, респ. за да настъпи погасителният ефект на плащането на договореното застрахователно обезщетение за претърпените от пострадалия непълнолетен вреди, следва застрахователят да се задължи и да плати по банкова сметка с титуляр увреденото лице. По основателността на касационната жалба: Част от въведените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.1 ГПК /постановяване на решението при допуснати нарушения на материалния закон/ са налице. Основателни са изложените от касатора оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на закона при преценката за наличие на материалноправна легитимация на ищцата да претендира от ответното застрахователно дружество плащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на майка й, настъпила при процесното ПТП. С оглед отговора на правния въпрос, настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен извода на апелативния съд, че е налице споразумение със застрахователя, с което е постигнато съгласие относно размера на дължимото обезщетение, като изрично е декларирано, че платената сума покрива изцяло претърпените неимуществени вреди, поради което е погасено правото на ищцата да претендира по съдебен ред обезщетение по реда на чл.432, ал.1 КЗ. Няма спор по делото, че на 13.05.2019г. между ответното застрахователно дружество и малолетната Л. М., действаща чрез баща си Б. Д., представляван от адв.Б., упълномощен с нотариално заверено пълномощно, е сключено споразумение за размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществените вреди на детето от смъртта на неговата майка, а именно сумата 70 000 лева, която следва да бъде платена по посочената адвокатска сметка с титуляр адвокат С. Б. /т.5/, като е обективирано и изрично изявление, че с подписването му и получаването на определената сума се уреждат крайно и окончателно претенциите на увреденото лице във връзка с процесното застрахователно събитие /т.8 и т.9/. Правилни са изводите на съда, че споразумението не е нищожно поради нарушения на чл.130, ал.4 и чл.130, ал.3 СК, тъй като не обективира волеизявления, които могат да бъдат квалифицирани като отказ от права, нито има за предмет разпоредителни действия с имуществени права на малолетната ищца, попадащи в обхвата на чл.130, ал.3 СК и изискващи предварително разрешение от районния съд. Получаването на застрахователно обезщетение представлява придобиване на имущество в патримониума на непълнолетния, като преценката за интересите му е предоставена от законодателя на неговите родители. Размерът на договореното обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен от страните по споразумението, като отразява общата им воля за уреждане на спора чрез парично репариране на болките и страданията на пострадалата ищца и е израз на тяхното разбиране за справедливост, което следва да бъде зачетено от съда. Не могат да бъдат споделени обаче аргументите на решаващия състав, че застрахователят е превел сумата 70 000 лева по адвокатската сметка на адв.Б., както е договорено между страните, като плащането на застрахователното обезщетение по адвокатската сметка на упълномощения адвокат е надлежно, тъй като е станало със съгласието на родителя и съгласно чл.39, ал.3, т.3 ЗА /грешно посочена като т.2/ получените средства са на представляваното лице. Предвид изложените по-горе съображения в отговора на правния въпрос, за да е валидна клаузата в споразумението, регламентираща начина на плащане, респ. за да настъпи погасителният ефект на плащането на договореното застрахователно обезщетение за претърпените от пострадалата малолетна неимуществени вреди, застрахователят следва да е платил по банкова сметка, на която тя е титуляр. При липсата на спор, че договорената сума в размер на 70 000 лева е платена от ответното застрахователно дружество по клиентска сметка на адвокат Б., е не по банкова сметка на ищцата, настоящият съдебен състав намира, че изявлението, обективирано в т.8 от процесното споразумение, а именно, че с подписването на споразумението и получаването на определеното застрахователно обезщетение се уреждат крайно и окончателно претенциите на увреденото лице във връзка с настъпването на застрахователното събитие и последиците от него, както и това по т.9- че увреденото лице няма и няма да има в бъдеще никакви претенции към застрахователя, както и към застрахования, свързани с предмета на споразумението, не са породили своето правно действие. При липсата на действителна договорна клауза относно начина на плащане на определеното по размер застрахователно обезщетение, както е на валидно плащане с погасителен ефект, не може да се приеме, че е погасено материалното право на ищцата да претендира обезщетение по реда на чл.432, ал.1 КЗ. При зачитане на валидно постигнатото между страните съгласие относно размера на обезщетението на неимуществени вреди, израз на тяхното разбиране за справедливост, предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ следва да бъде уважен за сумата 70 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Н. С., настъпила вследствие на ПТП от 07.11.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде частично отменено, като на ищцата бъде присъдена сумата 70 000 лева, ведно със законната лихва от 05.08.2019г., а в останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата до 180 000 лева /за 110 000 лева/, следва да бъде потвърдено. По разноските: С оглед изхода на спора по иска на Л. М. ответникът има право на разноски за първата инстанция в размер на 577.37 лева, поради което за разликата до присъдените 1 485 лева /половината от присъдените общо 2 970 лева/ решението следва да се отмени. С оглед изхода на касационното производство и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на ВКС сумата 5 630 лева държавна такса за трите инстанции. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата 61.11 лева- юриск.възнаграждение за касационното производство. Неоснователно е искането на адвокат Й. Д. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, тъй като за първата и касационната инстанция няма представен договор за безплатна правна помощ и процесуално представителство, а за въззивното производство договорът е сключен с адвокат М. Д., САК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №189 от 14.02.2022г., постановено по в.гр.д. №20211000502119 на Апелативен съд-София в частта, с която е потвърдено решение №13 от 27.04.2021г., постановено по гр.д. №53/2019г. от Окръжен съд- Видин в частта за отхвърляне на предявения от Л. Б. М., ЕГН [ЕГН], представлявана от баща си Б. М. Д. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 70 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Н. С., настъпила вследствие на ПТП от 07.11.2018г., ведно със законната лихва от 05.08.2019г. до окончателното плащане, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Л. Б. М. да плати на „ДЗИ Общо застраховане“ АД сумата 907.63 лева /разлика от 577.37 лева до 1 485 лева/ разноски за първоинстанционното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да плати на Л. Б. М., ЕГН [ЕГН] на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 70 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Н. С., настъпила вследствие на ПТП от 07.11.2018г., ведно със законната лихва от 05.08.2019г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да плати по сметка на ВКС сумата 5 630 лева държавна такса за трите инстанции, на основание чл.78, ал.6 ГПК. ОСЪЖДА Л. Б. М., ЕГН [ЕГН] да плати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] сумата 61.11 лева- юриск.възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.